Решение по Гражданско дело 10/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

206/8.3.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 10/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба от “Загора спед транс“ ЕООД против „С-спед“ ЕООД гр. Шумен, с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, както следва: обуславящ иск, с правно основание чл. 361, ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 348 вр. чл. 288 ТЗ вр. 286 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на ищеца възнаграждение в размер на 360.00 лв. (триста и шестдесет лева) - цена на извършена спедиторска услуга и обусловен иск, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 35.70 лв. (тридесет и пет лева и седемдесет стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 24.08.2017 г. (датата на падежа) до 15.08.2018 г. (датата на подаване на молба за обезпечение), ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумите, считано от деня на предявяване на молба за обезпечение – 15.08.2018 г. до окончателното плащане. От ответника, като възражение за прихващане, е предявена претенция за неустойка, с правно основание чл. 309 вр. чл. 288 ТЗ, вр. 92, ал. 1, вр. 90, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че между него и ответника съществували търговски отношения, по силата на които ищецът осъществил спедиция на товари на ответното дружество, като възлагал превоза на трети лица, които плащал. Стоката била придружавана от необходимата транспортна информация - товарителница. За извършените транспортни услуги, съответният превозвач издавал фактура, с получател ищецът, която била надлежно осчетоводявана. След осъществяване на спедиционната услуга, ищецът фактурирал предоставената, съответно ползваната, услуга на ответника. Фактурата била осчетоводявана и дължимото ДДС внасяно. Твърди, че по заявка от 14.07.2017 г. осъществил спедиция като на 17.07.2017 г. възложил превоз на товара, а цената била, по транспортни документи, в размер на 360 лева, с ДДС, дължима в едномесечен срок от издаване на фактура № 18888/25.07.2017 г., която ответникът не платил въпреки многократните обаждания. Поради наличие на обезпечителна нужда, на 15.08.2018 г. завел обезпечително производство - ЧГД № 1370/2018 г., по описа на PC Н.Загора. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 360 лв., с ДДС – главница за извършени спедиционни услуги, по издадената фактура № 18888/25.07.2017 г., както и сумата 35.70 лв. - лихва върху неплатената главница, от деня па падежа - 24.08.2017 г до 15.08.2018 г - датата на депозиране на молбата за обезпечение, ведно с искане законна лихва от 15.08.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски в обезпечителното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК, в писмен отговор на исковата молба, ответникът намира иска за главница допустим, но частично основателен, като оспорва иска за лихва. Не оспорва, че между страните съществували търговски отношения, както и че е издадена фактура № 18888/25.07.2017 г. за сумата от 360 лв., с ДДС. Твърди, че практика в отношенията между двете дружества било при приемане на заявката да няма подпис на ищеца, а само когато не се приема заявката, ищецът да отговаря с писмен отказ като в противен случай ответникът считал заявката за приета. Процесната заявка от 14.07.2017 г. била направена по същия начин, както предходни заявки - по имейл. Предвид търговската практика между дружествата ответникът не получил писмен отказ, поради което приел, че договорът е сключен. Ищцовото дружество изпълнило заявката посфактум. Твърди, че няколко дни след процесната търговска сделка, ответното дружество направило нова Заявка до ищцовото дружество с № 20171023/19.07.2017 г., която не била изпълнена, поради което ответникът му изпратил Сметка № 0000000007/21.07.2017 г. с посочено основание „неустойка за неявяване на товарен адрес за транспорт Бургас-Стара Загора“, за сумата 200 лв., уговорена по т. 3 от Заявката. Това било договорна клауза, която била предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението на задължението по договора. Ответникът отказъл да плати възнаграждението по изпълнената заявка от 14.07.2017 г. като предложил Споразумение за прихващане, което ищцовото дружество отказало да подпише под предлог, че Заявката от 19.07.2017 г. не била приета, тъй като нямало подпис на превозвач. Счита, че след прихващане на сумата за неустойка ответникът дължи на ищеца 160 лв. На това основание в счетоводството на ответника било отразено задължение от ищеца в размер на 200 лв. Предвид горното прави възражение за прихващане за сумата от 200 лв., поради което намира, че дължимата сума е в размер на 160 лв., а дължимата лихва върху нея за периода от 24.08.17 г. до 15.08.18 г. /дата на подаване на исковата молба/ в размер на 15.90 лв. Претендира разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява. Подава Становище рег. № 2419/11.02.2019 г., по описа на ШРС, с която поддържа исковете. Оспорва възражението на ответника за прихващане като твърди, че не е налице задължение за неустойка тъй като Заявката за осъществяване на спедиция от 14.07.2017 г. била своевременно изпълнена, а отправената на 19.07.2017 г. Заявка не бил приемал да изпълни поради краткия срок от получаване до датата на товарене - 8.00 ч. на 21.07.2017 г.. Неприемането на тази последваща заявката било съобщено по телефона на ответника. От друга страна счита, че за да се претендира неустойка следва ответникът да е претърпяло вреди, а по делото не били установени такива.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че страните са се намирали във валидни търговски отношения по силата на Спедиционен договор, в изпълнение на който ищецът сключвал Договори за превоз на товари, както и че ответникът дължи сумата от 360 лв.. Тези обстоятелства се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно: Извадка от интернет за изпратена на 14.07.2017 г. Заявка от „С-спед“ до „Загора спед транс“ /л. 12 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./; Заявка № 20170988/14.07.2017 г. /л. 11 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./ със заявител „С-спед“ ЕООД и получател „Загора Спед Транс“ ЕООД, за превоз на „въздуховоди”, с посочени дата на товарене - 17.07.2017 г. и дата на разтоварване - 18.08.2017 г.; Заявка-договор за автомобилен превоз на товари № 2347/17.07.2017 г. между „Загора спед транс“ и „Р. Р. 93“ ООД - превозвач /л. 9 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./; Товарителница за автомобилен превоз в страната № 662/17.07.2017 г. с автомобил „Скания“ рег. № РВ 4792 ПК и превозвач „Р. Р. 93“ ООД /л. 10 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. Загора/; Фактура № 181/18.07.2017 г. издадена от „Р. Р. 93“ ООД, с посочен вид на стока/услуга „вътрешен транспорт“ /л. 10 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./; Фактура № 18888/25.07.2017 г. издадена от „Загора спед транс“ за сумата 360 лева, с вкл. ДДС /л. 8 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./; Извадка от счетоводни книги на „Загора спед транс“ /л. 13 - 25 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./; Справка - декларация за ЗДДС на „Загора Спед Транс“ ЕООД /л. 26 - 29 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./; Уведомления за приемане на данни от дневник на продажбите на „Загора Спед Транс“ ЕООД /л. 30 - 46 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена, се установява, че дължимата лихва за забава върху главницата от 360 лева, с ДДС, за периода 24.08.2017 г. до 15.08.2018 г., е в размер на 35.70 лева.

От представените към отговора на исковата молба и приети писмени доказателства се установява, че със Заявка № 20170988/14.07.2017 г. /л. 66 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. Загора/ със заявител „С-спед“ и получател „Загора Спед Транс“, е възложен превоз на въздуховоди с дата на товарене - 17.07.2017 г. и дата на разтоварване - 18.08.2017 г., с договорено навло 300 лв., без ДДС. Със Заявка № 20171023/19.07.2017 г. /л. 65 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./, с подател „С-спед“ и получател „Загора спед транс“, ответното дружество е направило втора поръчка за превоз на въздуховоди с дата на товарене 21.07.2017 г. - 8.00 ч. и дата на разтоварване 21.07.2017 г. – 16 ч., с договорено навло 300 лв., без ДДС. От Сметка № 0000000007/21.07.2017 г. с издател „С-спед“ /л. 64 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З., л. 31 от делото/, както и от Заключението на приетата ССчЕ се установява, че на 21.07.2017 г. от ответното дружество „С-спед“ по сметка 411 „Клиенти“ е начислена неустойка за неизпълнена заявка в размер на 200 лв.. От представено Споразумение за прихващане от 28.07.2017 г. неподписано, но и неоспорено от „Загора спед транс“ /л. 61 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. Загора/, се установява, че вземането на „С-спед“ ЕООД от „Загора Спед Транс“ ЕООД /претендираната неустойка/ е в размер на 200 лв., а вземането на „Загора спед транс“ от „С-спед“ е в размер на 360 лв. От представено Писмо от „С спед“ до „Загора спед транс“ /л. 63 от ГД № 1610/2018 г., по описа на РС Н. З./, изпратено по емейл на 30.07.2017 г., се установява, че във връзка с неизвършен превоз е начислена неустойка, като са изпратени Сметка и Протокол за прихващане, с молба за връщане след подписване.

От свидетелските показания на допуснатите по делото свидетели на ответната страна „С-спед“ се установява, че Заявка за превоз на въздуховоди от Бургас до С. З. за 08.00 часа на 21.07.2017 г. не се била осъществила. Заявката била направена от свидетелката И. В., която твърди, че представител на насрещната страна при получаване уклончиво обяснила, че имали проблем с някакъв камион и щяла да види какво ще стане. До обяд нито осъществили транспорта, нито върнали отговор и товародателят си намерил сам превозвач.

Ищцовата страна представя свидетелските показания в писмен вид, които съдът не следва да взема предвид поради процесуална недопустимост, тъй като способът за събиране на гласни доказателства по граждански дела, в това число и свидетелските показания е устният разпит по реда на чл. 170 - чл. 171 ГПК.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното.

Предвид установеното от фактическа страна и при съобразяване нормата на чл. 361 ТЗ следва правния извод, че по Заявка № 20170988/14.07.2017 г. между ищеца и ответника е сключен Спедиционен договор, по силата на който първия е поел задължението, срещу възнаграждение в размер на 360 лева, с ДДС, да сключи от свое име за сметка на ответника - доверител Договор за превоз на товар, което задължение ищецът – довереник е изпълнил като за времето от 17.07.2017 г. до 18.08.2017 г., въз основа на Заявка-договор за автомобилен превоз на товари № 2347/17.07.2017 г., с „Р. Р. 93“ ООД, е възложил превоз на въздуховоди от Бургас до Стара Загора, осъществен с автомобил „Скания“ рег. № РВ 4792 ПК, за което от превозвача са съставени: Товарителница за автомобилен превоз в страната № 662/17.07.2017 г. и Фактура № 181/18.07.2017 г., а ищецът – спедитор е издал Фактура № 18888/25.07.2017 г. за сумата 360 лева, с вкл. ДДС. От страна на ответника - доверител не са представени доказателства, че е платил на спедитора - довереник договореното възнаграждение по Фактурата от 25.07.2017 г., поради което предявения иск с правно основание чл. 361, ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 348 вр. чл. 288 ТЗ вр. 286 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и подлежи на уважаване.

С оглед основателността на главната искова претенция съдът дължи произнасяне и по отношение на въведената от ответната страна, в условията на евентуалност, претенция за неустойка предявена за съвместно разглеждане с възражение за прихващане.

Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, поради което възражението на ищеца, че задължението за неустойка е предпоставено от доказване на действителен размер претърпени вреди, е неоснователно.

Ответното дружество обосновава претенцията си за неустойка позовавайки се на т. 3 от Заявка № 20171023/19.07.2017 г., с подател „С-спед“ и получател „Загора спед транс“, съгласно която в случай на неявяване на товарния пункт в точния ден и час се дължи неустойка в размер на 200 лв. за всеки започнати 24 часа. В процесния случай от доказателствата по делото еднозначно е установено, а и страните не спорят, че за изпълнение на тази заявка ищецът не се е явил на товарния пункт в точния ден и час. Спорът между страните се свежда до отговор на въпроса дали въпросната заявка след като е получена е била приета за изпълнение от ищцовото дружество или не. Ответникът счита, че след като заявката не е била изрично отказана, тя е била приета и поради установеното неизпълнение претендираната неустойка е дължима. Обратно - ищецът твърди, че не е подписвал и приемал да изпълни отправената заявка от 19.07.2017 г., поради кроткия срок от получаване до датата на товарене и това било съобщено по телефона на представител на заявителя, както и че липсвало двустранно разписан протокол за прихващане на насрещно дължими суми, който да е основание за счетоводно отразяване.

Ответното дружество обосновава претенцията си и представя доказателства позовавайки се на обстоятелството, че върнатите при тях екземпляри, както изпълнената Заявка № 20170988/14.07.2017 г., така и неизпълнената Заявка № 20171023/19.07.2017 г., не носят подпис на представител на ищцовото дружество независимо дали са приети за изпълнение или не, с което опровергава твърдението на ищеца, че само приетите за изпълнение заявки носели подпис на техен представител. От друга стана събраните гласни доказателства, който съдът намира за логични и обективни, установявават, че при получаване на Заявка № 20171023/19.07.2017 г., представител на ответното дружество уклончиво обяснила, че имали проблем с някакъв камион и щяла да види какво ще стане, но не нито устно нито писмено отказала до приеме изпълнението на същата. Доколкото от ищцовото дружество не са представи допустими доказателства за насрещно доказване на същите факти възражението за прихващане се явява основателно.

По отношение на заявения акцесорен иск, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, изпадането на ответника в забава. От издадената Фактура № 18888/25.07.2017 г. за извършената спедиторска услуга и от съдържанието на Заявка № 20170988/14.07.2017 г. се установява, че падежът за плащането е 24.08.2017 г. /30 дни след фактура и ЧМР оригинал/, с оглед на което следва правния извод, че след тази дата ответното дружество е в забава. Предвид заключението на допуснатата по делото ССчЕ, че Фактура № 18888/25.07.2017 г. е осчетоводена коректно в счетоводствата на двете дружества, спазени са изискванията на ЗСч., същите са отразени в дневниците за покупки и продажби и справката декларация по ДДС, спазени са изискванията на ЗДДС и ППЗДДС, както и че ако се извърши прихващане в счетоводствата на двете дружества, задължението на „С-спед“ към „Загора спед транс“, по фактура № 18888/25.07.2017 г. следва да бъде в размер на 160.00 лева, а дължимата лихва върху тази сума за периода 24.08.2017 г. до 16.08.2018 г., следва да в размер на е 15.88 лева, то предявеният акцесорен иск се явява основателен до тази сума, като до претендираната сума от 35.70 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските:

Двете страни са направили искания за присъждане на разноски като са представили списъци по чл. 80 ГПК, в които са посочили претенидраните от тях суми, за който в материалите по делото се съдържат доказателства за плащане. Ищецът е направил разноски в общ размер на 590 лева, както следва: 40 лева – държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск; 100 лева - държавна такса за завеждане на исковата молба; 150 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ и 300 лева - адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение. С оглед крайния изход на спора разноските направени от всяка страна следва да бъдат възложени в тежест на другата страна съразмерно с уважената/отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда „С-спед“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. Христо Смирненски, № 14, ап. 6, да плати на “Загора спед транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. Проф. Минко Балкански, № 16, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща неплатено задължение по сключен спедиционен договор, за което е издадена Фактура № 18888/25.07.2017 г., на основание чл. 361, ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 348 вр. чл. 288 ТЗ вр. 286 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на молба за обезпечение – 16.08.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 360.00 лв. (триста и шестдесет) лева, отхвърля иска като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „С-спед“ ЕООД за неустойка, дължима от ищеца поради неизпълнение на Заявка за спедиторска услуга № 20171023/19.07.2017 г., на основание чл. 309 вр. чл. 288 ТЗ, вр. 92, ал. 1, вр. 90, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда „С-спед“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. Христо Смирненски, № 14, ап. 6, да плати на “Загора спед транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. Проф. Минко Балкански, № 16, сумата от 15.88 (петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, за периода 24.08.2017 г. (датата на падежа) до 15.08.2018 г. (датата на подаване на молба за обезпечение), на основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на молба за обезпечение – 16.08.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска до претендирания размер от 35.70 лева, като неоснователен.

Осъжда “Загора спед транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. Проф. Минко Балкански, № 16 да плати на „С-спед“ ЕООД гр. Ш., с ЕИК 127636707, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Христо Смирненски, № 14, ап. 6, сумата от 151.62 (сто петдесет и един лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляващи сторени в настоящото производство разноски, съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК

Указва на „С-спед“ ЕООД гр. Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. Христо Смирненски, № 14, ап. 6, че сумите могат да бъдат платени на “Загора спед транс“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. Проф. Минко Балкански, № 16, по банкова сметка: *** ***, Банка „Прокредит банк“ АД, банков код PRCBBGSF, установена от писмените доказателства представени от ищцовото дружество, предвид неизпълнение указанията на съда за посочване на банкова сметка ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: