Р Е Ш Е Н И
Е
1040/1.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на седми октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия:
Д. Димитров
при
секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 29/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени, от „Енерго про Продажби“ АД,
против Д.И.И.,
в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение, положителни
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление, заведен с
аб. № 0106006052, находящ се на адрес: гр. Ш., ***, за което вземане по
Заявление на ищеца има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2952/2018 г., по описа
на PC - Шумен, като срещу ответницата има издадена
Заповед № 1430/18.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, както следва: с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена
220.75 лева за продадена
на ответника електрическа енергия, по фактури издадени в периода 15.01.2018 г. – 01.03.2018 г. и с правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД
и цена
13.86 лева – мораторна лихва
върху главницата, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура,
за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2018 г.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че във връзка с продажба на
електрическа енергия за посочения обект на потребление ответницата е клиент на
ищцовото дружество, с клиентски № 1300016018, заведен с аб. № 0106006052. Твърди се, че към
30.10.2018 г. ответницата дължала сумата 220.75 лв., поради което по
подадено Заявление в Районен Съд – Шумен, било
образувано ЧГД № 3112/2018 г. и на основание чл.
410 ГПК била издадена Заповед
за изпълнение. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи, както следва: сумата 220.75 лева за консумирана електроенергия по фактури издадени в периода 15.01.2018 г. – 01.03.2018 г., за
обект на потребление, заведен с аб. № 0106006052, находящ се на адрес: гр. Ш., ***
и сумата 13.86 лв. - мораторна лихва
върху главницата, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за
периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2018 г., ведно със
законна лихва върху
цялото вземане от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане. Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
Длъжникът
по издадената
Заповед за изпълнение не е намерена
на своя постоянен и настоящ адрес и не е подала
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че
няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да я
призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на установителните искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
В
срока по чл. 131 ГПК назначеният на ответницата особен
представител е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни, като твърди, че въз основа на събрана
информация, ответницата е продала процесния
недвижим имот, поради което през процесния период
не била потребител
на електроенергия.
По реда
на чл. 219, ал. 3 ГПК са предявени и приети за
съвместно разглеждане, при условията на евентуалност, обратни
осъдителни искове срещу трето
лице - помагач
на ищеца - Д.Р.Г., както
следва: с правно
основание чл. 17,
т. 2 ОУДПЕЕ, вр. чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 220.75 лева за продадена
на ответника електрическа енергия, по фактури издадени в периода 15.01.2018 г. – 01.03.2018 г. за обект на потребление,
заведен с аб. № 0106006052, находящ се на адрес: гр. Ш., ***, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане и с
правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 86 ЗЗД и цена 13.86 лева – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от
мораторната лихва за всяка фактура, за
периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2018 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на подаване на главният иск до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратните искове подава отговор. Намира
исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че процесния имот е
закупен през 1997 г. и е негова собственост, но след прекратяването на
гражданският брак с Решение № 185/16.02.2005 г. по ГД № 2461/2004 г., по описа
на ШРС, го е напуснал тъй като е предоставен за ползване на ответницата по
делото и детето им. След навършване на пълнолетие на детето имал достъп до
имота въз основа на извънсъдебно споразумение с ответницата от 16.02.2018 г..
Ето защо намира, че в процесния период от 27.11.2017 г. до 27.02.2018 г. не е
ползвал сочената във фактурите ел. енергия. Моли предявените срещу него искове
да бъдат отхвърлени, тъй като фактически не е ползвал ел. енергията в
процесното жилище в посочения период. Представя писмени доказателства.
В
проведените съдебни заседания ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
исковете. Особеният представител на ответника по първоначалните искове, както и
ответникът по обратните искове, поддържат отговорите на исковите молби.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото са представени от ищеца, приети и неоспорени Справка за потребление от кл. № 1300016018 към 06.12.2018 г. /л. 9/
и Извлечение за фактури и плащания към
05.12.2018 г. /л. 10/, както и фактури
с посочените в тях количества електроенергия
за електромер 1114021666942021, както следва: Фактура
ФП № 0261609405/15.01.2018 г., с падеж
01.02.2018 г. за сумата от 70.54 лв. за отчетен период 27.11.2017г. до
26.12.2017г. /л. 6/; Фактура
№ ФП № 0262743389/13.02.2018 г., с падеж
01.03.2018 г. за сумата от 81.61 лв. за отчетен период 27.12.2017 г. до 26.01.2018 г.
/л. 7/; Фактура
№ ФП № 0263539808/01.03.2018 г. с падеж 22.03.2018 г. за сумата от 68.23 лв. за
отчетен период 27.01.2018 г. до
27.02.2018г. /л. 8/.
От Решение
№ 185/16.02.2005 г.,
постановено по ГД № 2461/2004 г. /л. 107/,
се установява че след прекратяването на брака между Д.Р.Г. и Д.И.И., процесното
жилище е предоставено за ползване на Д.И.И. и Радослав Данаилов Г., като
жилището е напуснато от Д.Г..
От
извъсъдебно Споразумение от 14.02.2018 г. /л. 113/
между Д.Р.Г. и Д.И.И. и Р. Д. Г. се установява, че на 16.02.2018 г. Д.И.И. и Р. Д. Г. доброволно са
напуснали жилището и са предали ключовете за жилището на Д.Р.Г..
От Договор
за продажба на имот /л. 104/
се установя, че на 02.03.2018 г. процесния имот е продаден от Д.Р.Г.
От приложеното
ЧГД № 3112/2018 г.,
по описа на РС Шумен, се установява, че на 30.10.2018 г. ищецът е подал Заявление
по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед № 1522/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за консумирана и
неплатена електроенергия за обект с абонатен номер
0106006052, кл. № 1300016018, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което
съдът
е дал възможност на
заявителя да предяви искове за вземанията си.
От Заключението
на изготвената и приетата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от
страните по делото, се установява, че задълженията на ответника за консумирана
електроенергия за периода от 27.11.2017 г. до 27.02.2018 г.
са в размер на 220.38 лв.,
като мораторните лихви са
в размер на общо 15.10 лв.
По
делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 13 - 20/ и Решение № ОУ –
061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД
/л. 21/.
От
ответника по първоначалните искове не са ангажирани
доказателства и не са направени твърдения за погасяване на дълга.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено
от правна страна следното:
По
допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.
От
приложеното ЧГД № 3112/2018 г., по описа на РС Шумен, се установява, че в полза
на ищеца е издадена Заповед № 1522/31.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да плати на ищеца: сумата 220.75
лв. - цена на неплатена електроенергия
за обект находящ се в гр. Ш., ***, по фактури, издадени за периода от 27.11.2017 г. до 27.02.2018 г.
и сумата 13.86 лв. - мораторна
лихва представляваща сбор от законовите лихви
върху сумите по всяка фактура, от датата на
падежа на съответната фактура до 11.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.10.2018 г. до
окончателното плащане, както и сторените в производството разноски. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за
което му е връчено на 04.12.2018 г., като на 07.01.2019 г. с молба рег. №
206/07.01.2019 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради
което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.
Относно установителният иск с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена
220.75 лева.
Предмета
на установителния иск е парично вземане, по
смисъла на чл. 410 ГПК, за доставена
електрическа
енергия през периода 27.11.2017 г. – 27.02.2018 г., поради което в
тежест на ищеца бе да
установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на облигационна връзка между страните,
количеството на реално потребената от ответника електроенергия,
размерът на претендираното парично вземане,
както и основанието от което правото е възникнало, а в тежест
на ответника релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
В настоящият случай особения представител на ответника оспорва
наличието на облигационна връзка между страните. Следователно спорът е дали между страните по
делото е налице валидно правоотношение по Договор за снабдяване с електрическа
енергия, при Общи условия, за обект, с аб. № 0106006052. По общо правило правоотношенията
между ищеца, като електроразпределително дружество
и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на Договори
за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на
тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с
разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/
на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи
към периода на предоставяне на енергията на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество.
С писмения отговор на исковата молба ответникът по
обратния иск не
оспорва, че е собственик на процесното жилище,
но представя доказателство, което не е оспорено от ищеца и ответника, че не е ползвател. От приетото по делото Решение
№ 185/16.02.2005 г., постановено по ГД № 2461/2004 г.,
по описа на РС Шумен, еднозначно се установява, че процесното жилище е предоставено за ползване на ответницата. Собственикът
е влязъл във владение на имота на 16.02.2018 г.
съгласно извънсъдебното
Споразумение от 14.02.2018 г. От представените от ищеца,
приети и неоспорени писмени
доказателства се установява, че в информационната система на
ищцовото дружество като потребител за процесният обект е била
вписана ответницата и в
това си качество е фигурирала
и през процесния период. Следователно през периода от
27.11.2017 г. до 27.02.2018 г. ползвател на жилището находящо
се на адрес: гр. Ш., ***, е ответницата, поради което облигационната връзка между страните по делото е доказана, а възражението на особения представител на
ответника в този смисъл не явява неоснователно.
Правното
основание, от което произтича вземането е разпоредбата
на чл.
17, т. 2 ОУДПЕЕ, с която е предвидено
задължение за потребителя да плаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в
Общите условия. По
делото не се оспори, че през процесния период
реално е било доставено и потребено отчетеното
количество електроенергия, остойностена с пиетите по делото фактури: ФП №
0261609405/15.01.2018 г., за сумата от 70.54 лв.,
за отчетен период 27.11.2017 г. до
26.12.2017 г.; ФП № 0262743389/13.02.2018 г.,
за сумата от 81.61 лв., за отчетен период 27.12.2017 г. до 26.01.2018 г. и ФП
№ 0263539808/01.03.2018 г., за сумата от
68.23 лв. за отчетен период 27.01.2018 г. до
27.02.2018 г.. При това положение цената за
ползваната електроенергия се дължат от ответника. Предвид неоспореното
от страните Заключение на
изготвената и приета по делото ССчЕ, което съдът
намира за обективно и компетентно дадено, според която сумарните задължения за
консумирана електроенергия в процесния
имот за
периода от 27.11.2017 г. до
27.02.2018 г. са в размер на 220.38 лв., се налага извода, че главния иск се явява основателен и следва
да бъде уважен до този размер, като до пълно предявения размер от 220.75
лв., подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно установителният иск, с
правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл.
86 ЗЗД и цена 13.86 лева.
Предявеният иск е
акцесорен. Основателността му е
предпоставена, както от основателността на обуславящия иск с
правно основание чл. 17,
т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането
на длъжника в забава. Поради основателността на обуславящият иск на изследване
подлежи втората предпоставка: изпадането
на потребителя в забава. С разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено
задължение за потребителя да плаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в срок уреден в Общите
условия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ОУДПЕЕ, при консумация под 360 лева
месечно, какъвто е процесния случай, потребителят заплаща използваните
количества еленергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни
задълженията си за плащане в срок на дължими към електроразпределително
дружество суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. От съдържанието на приетите по делото и неоспорени
от страните фактури
се установява, че падежът
на всяко едно месечно плащане е, както следва: с фактура ФП № 0261609405/15.01.2018 г. е определен срок за плащане на сумата
70.54 лв. - 01.02.2018 г., с фактура
№ ФП № 0262743389/13.02.2018 г., е определен
срок за
плащане на сумата 81.61 лв. - 01.03.2018
г. и с фактура № ФП № 0263539808/01.03.2018 г. е определен срок за плащане на сумата 68.23 лв. - 22.03.2018
г.. След тези срокове потребителят е изпаднал в забава и
дължи обезщетение на електроразпределително дружество в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От
приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ, се установява, че лихвата за
забава върху всеки един от елементите на неизплатената
главница за периода от 01.02.2018 г. до
30.10.2018 г. (датата на подаване Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение), е в размер на 15.10 лева, като
предвид доспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен
в претендирания размер от 13.86 лв.
Относно
предявените обратни искове от ищеца срещу третото лице.
Приетите за
съвместно разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни
осъдителни искове: с правно
основание чл. 17,
т. 2 ОУДПЕЕ, вр. чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 220.75 лева и с
правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 86 ЗЗД и цена 13.86 лева, срещу трето лице помагач на ищеца - Д.Р.Г., са предявените в условията на евентуалност – ако първоначалните
положителни установителни искове предявени по реда на чл. 422вр. 415 ГПК срещу Д.И.И. бъдат
отхвърлени като неоснователни,
третото лице да се осъди да плати на ищеца претендираните
суми за доставена електроенергия и мораторна лихва върху главницата. Предвид, че произнасянето на съда в производство с приет за
съвместно разглеждане обратен иск от ищеца трябва да е в условията
на евентуалност в хипотезата на основателен и уважен
главен иск обратният иск на ищеца срещу подпомагащата го страна, не подлежи на
разглеждане, понеже не се е сбъднало условието, под което е предявен – да бъде
разгледан обратният иск, ако главният иск бъде отхвърлен, поради което съдът не може да се произнесе по него в решението си.
Относно
отговорността за разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски в исковото
производство в общ размер на 675 лв., от които 75 лв. - държавна
такса, 150 лв. - възнаграждение на вещото лице, 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и 300 лв. -
възнаграждение за особен представител, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в
заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати и
разноските в заповедното в размер на 75 лв., от които 25 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът установи, че ищецът по предявените обратни осъдителни срещу третото лице помагач
на страната на ищеца е останал задължен със сумата от 50 лева - държавна
такса, която не е внесъл, поради което следва да бъде осъден да я плати по реда
на чл. 77 ГПК като дължима по неоснователен иск. Третото лице
помагач на страната на ищеца не претендира разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава
за установено, по реда
на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че Д.И.И., с ЕГН ********** и адрес:
***, дължи на ищеца, сумата на
220.38 лева /двеста и двадесет лева
и тридесет и осем стотинки/ цена за доставена електроенергия, по
фактури издадени в периода 15.01.2018 г. – 01.03.2018 г., за обект на
потребление, заведен с аб. № 0106006052, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул.
Нанчо Попович № 17, вх. 2, ап. 48, на основание
чл. 17,
т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава, считано от 30.10.2018 г. до окончателното плащане,
платима по банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***:
TTBBBG22, за което парично вземане въз основа
на
Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 3112/2018 г., по
описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1522/31.10.2018
г., за изпълнение на парично задължение, като до пълно
предявения размер от 220.75 лв., отхвърля
като неоснователен.
Признава
за установено, по реда
на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че Д.И.И., с ЕГН ********** и адрес:
***, дължи на ищеца, сумата 13.86 лв. /тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/
- мораторна лихва върху главницата
представляваща сбор от законовите лихви върху сумите
по
всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до
11.10.2018 г., на основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл.
86 ЗЗД платима по банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***:
TTBBBG22, за което парично вземане въз основа
на
Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 3112/2018 г., по
описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1522/31.10.2018
г., за изпълнение на парично задължение.
Оставя без разглеждане предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, срещу Д.Р.Г.,
с ЕГН ********** и адрес:
***, обратен
осъдителен иск, с правно
основание чл. 17,
т. 2 ОУДПЕЕ, вр. чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 220.75 лева - за продадена
на ответника електрическа енергия, по фактури издадени в периода 15.01.2018 г. – 01.03.2018 г. за обект на потребление,
заведен с аб. № 0106006052, находящ се на адрес: гр. Шумен,
ул. Нанчо Попович, № 17, вх. 2, ап. 48, приет за съвместно
разглеждане, при условията на евентуалност, понеже
не се е сбъднало условието, под което е предявен – да бъде разгледан обратният иск, ако главният иск бъде отхвърлен.
Оставя без разглеждане предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, срещу Д.Р.Г.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, обратен
осъдителен иск, с
правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ,
вр. чл. 86 ЗЗД и цена 13.86 лева - мораторна
лихва върху главницата представляваща сбор от законовите лихви
върху сумите по всяка фактура за периода от
датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2018 г., приет за съвместно разглеждане, при условията
на евентуалност, понеже не се е сбъднало условието, под
което е предявен – да бъде разгледан обратният иск, ако
главният иск бъде отхвърлен.
Осъжда
Д.И.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Енерго-про
продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, сумата от 675 (шестстотин седемдесет и пет) лева разноски в настоящото производство и сумата 75
(седемдесет и пет) лева
разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете,
платима по банкова сметка ***: „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***:
TTBBBG22, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г
№ 258, да плати в полза на
държавата по сметка на РС
Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, 50 лева - държавна такса, която не е внесъл, по предявените, в условията на евентуалност, обратни осъдителни срещу третото лице помагач
на страната на ищеца, на основание чл. 77 ГПК
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
е постановен с участието на трето лице помагач на страната на ищеца и подлежи
на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След
влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3112/2018 г., по описа на
РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: