Р Е Ш Е Н И Е  

498/27.5.2019г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав,

на двадесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание в следния състав:  

                                                                                           Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.  

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №41  по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявен е иск с правна квалификация чл.441 от ГПК, във връзка с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т.И.Ц. ***, срещу ЧСИ А. Р. Л., рег. № ***, с район на действие ШОС, гр. Шумен, ул. „С.“ ***, ***, ***, ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на  1379,64лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразно извършени действия по принудително изпълнение по ИД №  *********, ведно със законна лихва от ******г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че с решение по гр.д. № ***/***г. на ШРС, бракът му с Й. М. Ц. бил прекратен. Родителските права върху малолетното дете К. били предоставени на Й. М. Ц., а родителските права по отношение непълнолетното дете И., били предоставени на ищеца Т.И.Ц.. Ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си К., в размер на 200лв. месечно, до 10 –то число на месеца, считано от 19.07.***г. Същевременно, с това решение, Й. М. Т. била осъдена да заплаща месечна издръжка  и за другото дете -син И., в размер на 180лв. месечно, до 10 -то число на месеца, считано от 19.07.***г. Решението било потвърдено от ШОС и влязло в законна сила на 20.02.***г. Ищецът заявява, че извършвал превод на разликата между издръжката за детето К. и издръжката за детето И.. Поради обстоятелството, че на 21.11.***г. била получена покана за паричен превод от 2120,21лв. за издръжка и законова лихва, относно дължимата издръжка за детето И., ищецът от своя страна извършил превод на 2840лв. по сметка на майката, за издръжка на детето К., с посочване на месеците от юли ***г. до ноември ***г., като са удържани вноските от разликата за месечните издръжки от 360лв.Заявява, че в началото на м. декември ***г. установил, че има наложен запор на банковите му сметки от Частен съдебен изпълнител  А. Р. Л., рег. № ***, с район на действие ШОС гр. Шумен. На ******г. посетил кантората на ЧСИ и установил, че е длъжник по ИД № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л., рег. № ***, с взискател К. Т. Ц.. Получил Покана за доброволно изпълнение с изх.№***/******г., за дължима сума по ИД, в размер на 1380,74лв.

            В ПДИ, изх.№***/******г. било отразено, че се налага запор на притежаваните от длъжника МПС –джип „С.“, с рег. № ***; мотоциклет „Я. 6 ФЗ“ с рег. № Н *** и л.а. „А.“, с рег. № Н ***, както и че се налага запор на банковите сметки на лицето в „ОББ“ АД и в „Ю. Б.“ АД. Ищецът заявява, че с действията на ЧСИ- незаконосъобразно принудително изпълнение, са му причинени вреди и е събрана сума по ИД № ********* в размер на 1 379,64лв., която не е дължал. Моли съда, след като се увери, че към ******г. ищецът не е дължал сума в общ размер от 1379,64лв., посочена в ПДИ с изх.№***/******г. по ИД № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л. и че извършеното принудително изпълнение е незаконосъобразно и в резултат са му причинени вреди в размер от 1379,64лв., ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1379,64лв., заедно с лихва, считано от ******г., както и деловодните разноски.

В срока на писмен отговор е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му предствител, като се сочи, че искът е неоснователен. Заявява се, че доколкото ИД № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л. е образувано на ******г., въз основа на изпълнителен лист от ******г. по гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, извършеното плащане на сумата от 2 480лв. за издръжка на детето К. от ищеца, всъщност е направено след образуване на ИД № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л.. Посочва се, че при образуване на ИД и след приспадане на сумата от 360лв. е формиран дълг по делото: главниците от м. 07.***г. до м. 11.*** г. са в общ размер на 3025,34 лв.; законна лихва в общ размер на 168.22 лв. /изчислени към ******г. върху отделните главници на обща стойност 3025, 34 лв. за периодите на забава/; адвокатски хонорар в размер на 440,00 лв. на адвоката на взискателя и разноски по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 577,16 лв., които са сбор от пропорционална такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ - 407,35 лв. с ДДС и обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 169,80 лв., като дългът в общ размер става 4210,72 лв. Твърди се, че по ИД № ********* са извършени справки от ЧСИ, както и на ******г. е получена молба от адвоката на взискателя - адв. С., че след образуване на делото е постъпила сумата от 2 840лв. В резултат, ЧСИ погасява част от дълга – главница в размер на 2789,54лв. и 50,46лв. законна лихва към ******г. В ПДИ изх.№***/******г.по ИД № ********* е посочена като дължима обща сума 1380,74лв., дължима към ******г., който е и денят на изтичане на 14 - дневния срок за доброволно изпълнение, който започва да тече от изготвяне и връчване на ПДИ на ******г. Сумата от 1379,64лв., преведена с преводно нареждане на ЧСИ, е изчислена към ******г., поради което е по - ниска от посочената в ПДИ с 1,10 лв. Заявява се, че няма незаконосъобразно действие по ИД № ********* и не са причинени вреди на ищеца, доколкото към ******г. съществува неудовлетворено притезание за издръжка на малолетното дете К. Т. Ц. срещу бащата – ищец и след като към посочената дата ******г. ищецът е дължал издръжка в размер на 3025,34лв., то той е задължен и за разноските по изпълнителното дело. Моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск.

В съдебно заседание, за ищеца се явява адв. Д. от ШАК, който поддържа исковата молба на основанията, посочени в нея.

            В съдебно заседание, за ответника се явява адв. Б. от ШАК, който поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска.По делото е назначена и приета СИЕ.

            ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ИД № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л., на ******г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № ***/***г. по описа на РС гр. Шумен, с който ищецът Т.И.Ц. бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете К., чрез неговата майка Й. М. Ц., в размер на 200 лв., считано от 19.07.***г.

На ******г., въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л., като било извършено имуществено проучване на длъжника, изготвена справка от НБД, били изпратени писма до НАП, изготвена справка от имотен регистър,справка от регистъра на БНБ.

Били изготвени запорни съобщения до „ОББ“ АД и до „Ю. Б.“ АД, за налагане на запор на сметките на длъжника, до размер на 4 229,41лв . /стр.17 и 18 от ИД/

На ******г., с молба вх. № ***, ЧСИ А. Р. Л. била уведомена от взискателя, че на ******г., след образуването на ИД № *********, длъжникът Т.И.Ц. е внесъл по банкова сметка ***., с посочено основание: „месечна издръжка от м. 07.***г. до м. 11.***г.“ и е направено искане за преизчисление на дълга в законова поредност. На ******г., след направеното преизчисление на дълга, били изпратени запорни съобщения /стр. 22 и 23 от ИД/ до „ОББ“ АД и до „Ю. Б.“ АД/, с приложени известия за доставяне /за налагане на запор на сметките на длъжника до размера на 1 379,64лв.

ПДИ изх. № ***/******г. била получена лично от длъжника на ******г., с посочено в нея задължение в размер на 1 380,74лв. В ПДИ е посочено, че е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „Ю. Б.“ АД, както и че са запорирани три броя МПС, притежавани от длъжника. Насрочен е също опис на запорираните МПС на адреса на длъжника, на дата ***г. от 10,00 часа.

Със заявление вх. № *** от ******г. Т.И.Ц. представил на ЧСИ Р. платежен документ- преводно нареждане за кредитен превод, че е заплатил сумата от 1379,64лв. на ******г., като направил искане за вдигане на наложените му запори /стр.29 от ИД/.

На ******г. постъпило искане вх. № *** от ******г.от взискателя по ИД № *********, за  вдигане на наложените запори и искане изпълнителното дело да бъде спряно.

На същата дата ******г., са изпратени съобщения за вдигане на наложените запори и е издадено постановление за спиране на ИД № *********, на основание чл. 432, ал.1, т.2 от ГПК.

Длъжникът е уведомен по телефона на ******г. за спирането на ИД, видно от  протокол за уведомяване, приложен на стр. 41 от ИД.

Тази фактическа обстановка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства и основно от приложеното изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ А. Р. Л..

По допустимостта на иска: В случая са налице абсолютните положителни предпоставки за завеждане на иска, като липсват отрицателни такива. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), пасивно легитимирани да отговарят, са длъжностните лице, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при или по повод на тази дейност. Поради това предявения иск по чл.74 от ЗЧСИ е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.441 от ГПК, във връзка с чл.74 от ЗЧСИ:

Съобразно константната съдебна практика /Решение № 264 от 08.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 474/2009г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че фактическия състав на чл.74 от ЗЧСИ обхваща няколко кумулативно дадени елемента: неправомерни действия на ЧСИ; вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител; както и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При изпълнението на тези елементи се дължи обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица на увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вредите, ако не е било налице незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В този смисъл са и Решение № 120 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1123/2010г. II т.о.; Решение № 281 от ***2014г. по гр.д.№ 3219/2014г. III г.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК. 

В случая ищецът претендира причинени вреди в размер на 1379,64лв. от ЧСИ, твърдейки, че към ******г. не е дължал сумата от 1379,64лв. по ИД № *********, като се твърди също, че наложените обезпечения от ЧСИ по ИД № ********* - запор на банкови сметки и запор на притежаваните от ищеца МПС, са явно несъразмерни и е налице хипотезата на чл. 441, ал.2 от ГПК.

Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ е специален състав на отговорност за непозволено увреждане. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със свое противоправно и виновно поведение частният съдебен изпълнител е причинил вреди на страна /или трето лице/ в изпълнителния процес. Претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вината за причиняването им се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД. С оглед извършването на преценка за възникването на отговорността на ответника по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ, следва да бъде установено дали действията му, в качеството му на ЧСИ, са били противоправни. Този елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител /в този смисъл е Решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 340 от 08.01.2013 г. по гр. д. № /2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с обстоятелството дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител /Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III г. о., ГК/. По иска с основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител /Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС /. Частният съдебен изпълнител е орган на изпълнителното производство, на който държавата е възложила осъществяване на публични функции по принудително изпълнение на граждански притезания. Дейността му като правораздавателен орган е подчинена на процесуалните правила на ГПК. Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква в случай, че то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от хипотезата й. Специалният деликтен състав на чл. 441 от ГПК включва единствено обезвреда на вече настъпили имуществени или неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на частния съдебен изпълнител. Налагането на запор върху банковите сметки на длъжника е действие във връзка с изпълнението, което е от компетентността на ЧСИ и е изпълнение на вменените от закона правомощия на съдебния изпълнител. Ищецът не навежда твърдения за нарушаване от ответника на материално или процесуално правна законова разпоредба, която да предпостави незаконосъобразност на изпълнителното действие, но твърди, че запорите са наложени неправилно, доколкото са били налице достатъчно средства по банковите сметки на ищеца-длъжник по ИД № *********, като представя банково удостоверение изх. № ***-*** от ***г. на „Ю. Б.“ АД, за наличностите по сметките му към ******г.

Съдът намира, че тези твърдения не могат да обосноват противоправност на деянието на ЧСИ, доколкото нормата на чл. 19, ал.3 от ЗЧСИ регламентира, че частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от ГПК, т.е. когато са налице основания за отвод. Видно от приложеното ИД е, че действията на ЧСИ-налагане на запор върху банковите сметки са по искане на взискателя, като със същата молба е поискано и извършване на опис и запор на МПС, от които длъжникът притежава ½ идеална част, а другата ½ идеална част е на взискателя. Освен това, по ИД № *********, до този момент, липсват данни за наличностите по сметките на длъжника, както и за това къде се намират процесните МПС, както и каква е тяхната стойност, което се явява обективна пречка ЧСИ да извърши преценка. В този смисъл не се споделя становището на ищеца, че е била налице несъразмерност на наложените обезпечения, т.е., че е налице хипотезата на чл. 441, ал.2 от ГПК. Относно твърдението в исковата молба, че към ******г. ищецът не е дължал сумата от 1379,64лв., по делото бе назначена СИЕ. Така, към датата на образуване на ИД № ********* - ******г., размерът на дължимата сума от ищеца е 3 633,56лв., след извършено приспадане на плащанията, направени от него на ******г., на ******г., на ******г. и на ******г. Вещото лице заключава, че към ******г. размерът на дълга на ищеца Т.И.Ц. е общо 1379,64лв., включващ главница, законна лихва, разноски и такси. Заключението на експерта, неоспорено и прието от ищеца чрез процесуалния му представител, категорично опровергава твърдението му, че към ******г. не е дължал сумата от 1379,64лв. по ИД. Освен горното, видно от приложеното по ИД № ********* преводно нареждане от ищеца Т.И.Ц. в клон на „Ю. Б.“ ЦУ, на ******г. е наредил превод по ИД № ********* за сумата от 1379,64лв., с получател именно ЧСИ А. Р. Л., което обосновава несъстоятелност на твърденията, наведени от процесуалния му представител, за извършен служебен превод преди изтичане на срока  посочен в ПДИ. Съобразно чл. 78, ал.1 от ЗЧСИ, се събират такси по изпълнението за извършването на изпълнителни действия и за извършването на други действия. Ал.2 предвижда, че размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с камарата.

В случая, видно от приложената по ИД № ********* сметка № *** от ******г. и фактура № *** от ******г., са начислени такси по чл. 79 от ЗЧСИ, по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер от 480,14лв., включващи такси за извършени действия по т. 1, т.3, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ, в размер с ДДС - 576,17лв. Съдът намира, че посочените действия са извършени от ЧСИ, поради което и законосъобразно таксите за същите се дължат на законово основание. В този смисъл намира за неоснователни твърденията на представителя на ищеца. 

Съдът не споделя становището на представителя на ищеца / подробно застъпено в исковата молба и коментирано в пледоарията/ относно възможността за прихващане на дължимата издръжка от  бащата Т.И.Ц. за детето К. в размер от 200лв., с издръжката, дължима от майката Й. М. Ц. за детето й И., в размер на 180лв. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца има особена социална и обществена значимост и това е основание за особеното отношение на законодателя, който е установил известни предимства по отношение на това право на издръжка. В Семейният кодекс съществуват гаранции за реалното изплащане на издръжка – забрана за предварителен отказ от право на издръжка, в този см. чл. 147 от СК и забрана за прихващане на вземане със задължение за издръжка, уредена в чл. 148 от СК. Тази уредба се оценява като императивна и оттук следва, че евентуално извършено прихващане, дори със съгласието на лицето, получаващо издръжката, би се оказало нищожно – заключение, застъпено и в съдебната практика /Решение № 11/***1995г. по гр.д. № 899/94г., I г.о., ВКС./

В разглеждания казус, предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че в действията на ответника, в качеството му на орган по принудителното изпълнение, липсват доказателства за нарушаване на задължение, което да е в причинна връзка с претендираните вреди от ищеца. Не се доказа също, при условията на пълно и главно доказване и  настъпването на  вреди за ищеца в претендирания размер от 1379,64лв.

Поради изложеното, искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати и сторените от ответника разноски, в общ размер на 659 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона, пътя за с. Н., местност “Д. Б.“ ***, ул.“А.“ иск с правно основание чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД, против ЧСИ А. Р. Л., рег. № ***, с район на действие ШОС, гр. Шумен, ул. „С.“ ***, ***, ***, ***, за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 1379,64лв., ведно със законната лихва от ******г., до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона, пътя за с. Н., местност “Д. Б.“ ***, ул.“А.“, да заплати на ЧСИ А. Р. Л., рег. № ***, с район на действие ШОС, гр. Шумен, ул. „С.“ ***, *** ,*** ,***, сумата от 659,00 лв.(шестстотин петдесет и девет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС,           в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: