Р Е Ш Е Н И Е

664/4.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 72 описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, представлявано от Д.Н.Н.и Д.Д.М., чрез пълномощника главен юрисконсулт Ж.Ж.срещу К.В.К. с ЕГН ********** ***.

В молбата се сочи, че на 20.10.2016г. между страните бил сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 359 лв. при срок от 24 месеца и при променлива лихва от 13.45 % годишно. С договора ответницата предоговорила в качеството си на наследник кредита на В.К.И., починал на 23.09.2015г. За целта ответницата в това си качество подала заявление до банката, с което заявила изричното си съгласие да поеме издължаване на кредитните задължения на наследодателя. Така сумата била отнесена като кредитно задължение на ответницата на 20.10.2016г. По този кредит нямало направено нито едно плащане. Съгласно Общите условия на банката кредита можело да се превърне в предсрочно изискуем при допусната забава на плащанията повече от 90 дни. Била изпратена нотариална покана на ответницата, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 04.01.2018г. Поради неизпълнение на задълженията било образувано ч.гр.д. № 446/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК с № 231 от 12.02.2018г. В заключение се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответницата в размер на 359 лв., непогасена главница по Договор за кредит от 20.10.2016г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 62.74 лв., представляваща договорна лихва за забава от 20.10.2016г. до 08.02.2018г., сума в размер на 14.43 лв., обезщетение за забава за периода от 27.10.2016г. до 09.02.2018г. и сума от 120 лв. дължими заемни такси. Претендират се и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно връчени на назначения от съда с Определение № 1097/08.04.2019г. особен представител – адв. М.В. от ШАК. В писмения отговор се оспорва действителността на договора за кредит, поради това, че в заявлението били вписани номерата на два кредита на наследодателя, като не било ясно сумата претендирана в производството за погасяване на кои задължения е предоставена. В заявлението, подадено до банката липсвали съществени реквизити – дата на съставяне, клон на банката, име на приелия го служител, поради това не може да се приеме, че ответницата е приела наследството на И. и поема издължаването на дълга му. Още повече, че главницата не е реално усвоена от кредотополучателя, а са договорени лихвени проценти върху нея, което противоречи на добрите нрави и морала. Сочи се, че с горното се заобикаля и закона. В заключение се моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – гл. юрисконсулт Ж., която поддържа исковата молба и излага подробни доводи за уважаването й изцяло, както и присъждане на разноските.

За ответницата се явява особения представител – адв. М.В. от ШАК, която моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като поддържа изложеното в писмения отговор. Моли се за присъждане на разноски в производството.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 231/12.02.2018г. по ч.гр.д. № 446/2018г. на ШРС състав на съда е разпоредил длъжника – ответник да заплати следните суми: сума от 359 лв. – главница по неизпълнено задължение по Договор за кредит от 20.10.2016г., сума от 62.74 лв., представляваща договорна лихва от 20.10.2016г. – 08.02.2018г., сума от 14.43 лв., представляваща обезщетение за забава от 27.10.2016г. до 09.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.02.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75 лв. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Исковата молба е депозирана в срока, указан от съда.

Безспорно е установено по делото, а и видно от Договор за кредит овърдрафт от 09.12.2014г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на наследодателя на ответницата – В.К.И. сума в размер на 310 лв. със срок за погасяване от 12 месеца, който изтичал на 09.12.2015г. Съгласно чл.3 от договора кредита се олихлявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 15.7%. Към договора за кредит били приложени и погасителен план и Общи условия на банката, подписани от клиента. Видно от представено по делото Удостоверение за наследници изх. № 3183/18.08.2016г. В.К.И. починал на 23.09.2015г., като оставил за негови единствени наследници дъщерите си – Ц.В.С.и К.В.К.. Видно от заявление от К.К. до банката същата приела в качеството си на наследник на починалия длъжник на банката, да изплаща задължението му по Договора за овърдрафт, сключен на 09.12.2014г., като горното било удостоверено с полагането на подписа ѝ.

На 20.10.2016г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между страните по делото (лист 24 от делото), с който банката отпуснала на ответницата кредит от 359 лв. със срок за издължаване 24 месеца и променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 13.45 %. Договорът, тарифата за таксите на банката и погасителния план били надлежно подписани от ответницата. Поради неиздължаване на кредита била отправена нотариална покана до длъжника с рег.№ 7786 от 04.10.2017г., която била редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от Нотариус с рег. № 024 на НК на РБ на 04.01.2018г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че приемането на кредитното задължение било извършено чрез подписването на договора между страните, като същото било осчетоводено на 27.10.2016г., като за основание било посочено „преструктуриран дълг“. За периода от 20.10.2016г. до 11.01.2019г. вноски по кредита не били постъпвали. Задължението било както следва – 359 лв. главница, договорена лихва 45.84 лв. към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, наказателна лихва от 4.81 лв. и такси за кредита 120 лв., както и разноски за юрисконсулско възнаграждение и държавна такса.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: От доказателствата по делото безспорно се установява наличие на непогасени задължения за главница и лихви по Договор за банков кредит от 20.10.2016г. сключен между страните, като основанието на кредита е стария дълг на наследодателя на ответницата, който същата е приела да изплати. В случая безспорно са установени и конкретния размер на дължимите по кредита суми за главница и лихви, които видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото, частично съвпадат с вземанията по заповедта, издадена в заповедното производство. Съдът намира, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, предвид липсата на плащане по кредита изобщо и надлежното уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение на размерите на претендираните вземания, то съдът намира, че претенцията за договорна лихва от 20.10.2016г. до 08.02.2018г. (когато кредита е обявен за предсрочно изискуем) следва да бъде уважена в размер на 45.84 лв., като бъде отхвърлена за разликата до пълния ѝ предявен размер от 62.74 лв., като съответно обезщетението за забава за периода от 27.10.2016г. до 09.02.2018г. да бъде уважено в размер на 4.81 лв., като за разликата до пълния му размер от 14.43 лв. поискан от ищеца да бъде отхвърлено. Размерите на дължимите лихви са изчислени компетентно от вещото лице, като не са оспорени от страните и съдът ги кредитира напълно.

По отношение на релевираните от особения представител на ответника възражения с писмения отговор, съдът намира следното: С отговора са направени възражения, с които се оспорва материалната легитимация на ответницата като длъжник, а именно възражение за неприемане на наследството. Само по себе си възражението на ответника за недоказаност на приемането на наследството не е надлежно възражение по смисъла на чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, ако не е придружено със съответното материалноправно твърдение за неприемане на наследството, приемането му по опис или отказ от наследството. Поради това съдът намира, че приемането на наследството не е оспорено от представителя на ответницата по надлежния ред със съответно насрещно материалноправно твърдение, нито е доказано приемане на наследство по опис или отказ от наследство. Следва да се отбележи, че с доклада по делото съдът е указал на ответника, че в негова тежест е доказването на всички правоизключващи твърдения, каквото би било твърдението, че наследството не е прието от ответницата. От друга страна са налице категорични доказателства за обратното, а именно, че с подаване на заявление до банката, че желае изплащането на кредита на наследодателя си, както и със сключването на договора, ответницата ясно е показала, че не оспорва изискуемостта на задължението. В тази връзка липсата на дата в заявлението не води до опорочаване на същото, тъй като с полагането на подпис от страна на клиента-ответник се потвърждава изявлението на лицето. Съгласно становището на вещото лице изложено и в съдебно заседание, то не остава съмнение, че сключения договор между страните по делото има за основание именно дълга на наследодателя на К.. Неоснователно е и твърдението, че лихвата по кредита противоречи на морала. Размерът на лихвата съответства на разпоредбите на ЗПК и не води до нищожност на сключената клауза.

Така съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за посочените суми, включваща главница и лихви по договор за банков кредит за текущо потребление от 20.10.2016г., защото между ответницата и банката е възникнало правоотношение; налице е неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на месечните вноски по кредита, продължаващо и понастоящем, което го е превърнало в предсрочно изискуем с уведомяването от банката преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза с установен конкретен размер на дължимите вземания;

По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Изходът на спора обосновава и произнасянето на съда за разноските, сторени от ищеца в производствата. За исковото производство има приложени доказателства за направени разноски от 175 лв. за заплатена държавна такса, както и 200 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 300 лв. депозит за особен представител. Съдът не е обвързан с посочения в списъка на ищеца размер на юрисконсултско възнаграждение, тъй като цитираната разпоредба овластява съда да определи юрисконсултското възнаграждение, което не съставлява сторен от страната разход (както е адвокатското възнаграждение, например), а се присъжда по силата на разпоредбата на закона. Съгласно измененията на чл.78, ал.8 от ГПК с брой на Държавен вестник 8/2017 г., в сила към датата на приключване на съдебното дирене пред ШРС, юрисконсултското възнаграждение се определя в размера, предвиден по чл.37 ЗПП, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, размерът на юрисконсултското възграждение в исковото производство следва да се определи от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че размера на възнаграждение следва да се определи в минимума, тъй като делото не представлява правна и фактическа сложност. В заповедното производство разходите са общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсулско възнаграждение. В настоящия случай разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете, а именно в общ размер на 71.42 лв. в заповедното производство и 738.05 лв. в исковото.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявана от Д.Д.М. и Д.Н.Н., действаща чрез Ж.Ж.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от К.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 20.10.2016г., по силата на който се дължат суми в следните размери: 359 лв.(триста петдесет и девет лева), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 09.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща разходи по кредита за такси, сума в размер на 45.84 лв., (четиридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 08.02.2018г. и сума в размер на 4.81 лв.(четири лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2016г. до 09.02.2018г., за които вземания е издадена Заповед № 231/12.02.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 446/2018г. по описа на ШРС, като отхвърля иска за договорната лихва за разликата до пълния предявен размер от 62.74 лв. и иска за обезщетението за забава за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 14.43 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.В.К. с ЕГН ********** да заплати на “Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 разноски в исковото производство съразмерно с уважената част на исковете в размер на 738.05 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и пет стотинки) и в заповедното производство в размер на 71.42 лв.( седемдесет и един лева и четиридесет и две стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: