Р Е Ш Е Н И Е

 

697/11.7.2019г. ,            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми състав,

на девети юли, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 73 по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и с осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 205 от ЗЗД, предявени от „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, чрез адв. В. Г. при САК срещу С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че по договор за мобилни услуги от ***г., ответницата е абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ***и титуляр по мобилен номер ***/***, с избрана абонаментна програма Generation GLOBUL 13,99лв., с уговорен срок на действие до 07.07.2016г., като правоотношението било новирано със сертификат за пакетни услуги. Ответницата е взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер ***, съгласно Договор за мобилни услуги от ***г., с уговорен срок на действие до 21.07.2017г., като абонатът е взел и мобилно устройство TABLET, модел PRESTIGIO QUANTUM *** на изплащане, на 23 месечни лизингови вноски, в размер на 19.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план.

На ***г. между страните е сключен СЕРТИФИКАТ ЗА ПАКЕТНИ УСЛУГИ Combo+, с който в обединена пакета услуга са включени: мобилен номер ***/*** и мобилен номер ***. Потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната №***. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.10.2016г. до 09.02.2017г., ищецът издал: фактура №***/ ***г. за период на потребление 10.10.2016- 09.11.2016г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 77.67лв. /с ДДС/. Дължимата сума била платима в срок 25.11.2016г.

Ищецът излага също в молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, във връзка с проекто-доклада по делото, че мобилен № ****** е с абонаментна програма Резерв Стандарт и към него няма сключен лизингов договор, съответно лизингова вноска не се дължи, като заявява, че погрешно е включена като лизингова вноска по този договор сума в размер на 15,59лв.

Била издадена и Фактура № ***от ***г. за отчетен период на потребление ***г. - 09.12.2016г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 41.57лв. Дължимата сума била платима в срок 25.12.2016г..Твърди, че абонатът е потребил и не е платил мобилни услуги на обща стойност от 117,41лв. за м. 11.2016г. и за м. 12.2016г.

Сочи се, че абонатът е в неизпълнение на договора за мобилен номер ***/*** по програма Rezerv Standart 19.99лв. Replica, и за мобилен номер *** по програма GoWebUnlimited 2500, като ищецът няма претенция в настоящото дело относно начислената неустойка при предсрочното прекратяване на договорите в размер на 312,70лв.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство TABLET, модел PRESTIGIO QUANTUM *** на изплащане, били обявени за предсрочно изискуеми. За процесното устройство дължи сума от 53,94лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода след м.02.2017г. до 06.2017г.за абонатен номер ***.

Поради бездействието на длъжника, от страна на „Т. Б.“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №***/2018 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***от ***г. за следните суми: за 171,35лв. – главница, представляваща потребени далекосъобщителни услуги по договор от ***г. в периода от 10.10.2016г. до 09.02.2017г.; за 16,99лв. – мораторна лихва за забава за периода от 26.02.2017г. до 31.07.2018г.; както и за 205лв. разноски, включващи 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

            С разпореждане на съда от ***г. са дадени указания за предявяване на иск и в законоустановения срок ищецът предявява установителен иск по чл. 422 от ГПК за част от вземането, за сумата от 117,41лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги.  

Доколкото не е предявен иск за останалата част от сумите по заповедта, с определение № *** от 2019г. състав на ШРС, е обезсилил частично Заповед за изпълнение на парично задължение № ***от ***г. в частта касателно следните суми: 53,94лв. - стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги; и за 16,99лв. – мораторна лихва за забава за периода от 26.02.2017г. до 31.07.2018г.

С исковата молба ищецът предявява също и осъдителен иск срещу ответника за сумата от 53,94лв. за незаплатени лизингови вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство TABLET, модел PRESTIGIO QUANTUM ***, по Договор за лизинг от 24.08.2016г.Прилага писмени доказателства. Претендира разноски, включително и по заповедното производство.

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК отговор /книжа, връчени лично/, ответницата не депозира отговор на исковата молба.

Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

По допустимост:

Установителният иск е предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление - в качеството му на кредитор, срещу ответника - в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***от ***г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

Съдът намира, че е допустима и предявената осъдителна претенция при условията на обективно кумулативно съединяване.

По основателност:

В съдебно заседание по делото, проведено на ***г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

По смисъла на чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът не се представлява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от ***г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. По смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Договор за правна защита и съдействие; Пълномощно; Договор за мобилни услуги от ***г.; Договор за мобилни услуги от ***г.; Договор за лизинг от ***г.; Запис на заповед от ***г.; Сертификат за пакетни услуги от ***г.;Фактура от ***г., ведно с Общо потребление за мобилен/ фиксиран номер; Фактура от ***г., ведно с Общо потребление за мобилен/ фиксиран номер; Фактура от 10.01.2017г., ведно с Общо потребление за мобилен/ фиксиран номер; Фактура от ***г., ведно с Общо потребление за мобилен/ фиксиран номер; известие за доставяне от 09.01.2019г.

Съдът счита, че приложените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 205 от ЗЗД. Предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Установява се от материалите по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по гореописаните договори за предоставяне на услуги. По силата на договорите, ищецът - като доставчик, се задължил да предоставя на ответника - като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Страните са уговорили, че за срока на действие на договорите, освен цената на предоставените от ищеца услуги, ответникът ще заплаща ежемесечно и абонаментна такса, в зависимост от избрания от него тарифен план.           

Установява се, че ответникът не изпълнил задълженията си да заплати сумата от 117,41лв. за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, за периода от 10.10.2016г. до 09.02.2017г., за плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***от ***г., по частно гражданско дело №***/2018 г. на ШРС.

Ответникът не изпълнил задължението си да заплати и сумата от 53,94лв., представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство TABLET, модел PRESTIGIO QUANTUM ***, по Договор, за периода след м.02.2017г. до м.06.2017г., с абонатен номер №***.

Предвид изложеното, съдът намира, че установителната претенция по чл. 422, ал.1 от ГПК и осъдителната претенция по чл. 79 от ЗЗД, се явяват основателни.

Поради изложеното, по отношение на страните следва да бъде признато за установено по отношение на С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, че съществува вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК *** от С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 117,41лв. / сто и седемнадесет/ лева, представляваща незаплатени договорни задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ***, за периода 10.10.12016г. до 09.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2018г. - датата на подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***от ***г., по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ШРС.

Също така,съдът намира, че следва да бъде осъдена ответницата С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 53,94лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставено мобилно устройство TABLET, модел PRESTIGIO QUANTUM *** по Договор за лизинг с абонатен номер №***.

При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер от 305,50лв., включващи 75лв. държавна такса и 180лв. адвокатски хонорар по исковото производство, както и сумата от 123,85лв. - разноски по заповедното производство, изчислени съразмерно на предявената установителна претенция.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

           

На основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: *** и „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, че съществува вземане на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК *** от С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 117,41лв./сто и седемнадесет лева и четиридесет и една ст./, представляваща незаплатени договорни задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ***за периода 10.10.12016г. до 09.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***от ***г., по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 53,94лв./петдесет и три лева и деветдесет и четири ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставено мобилно устройство TABLET модел PRESTIGIO QUANTUM ***, по Договор за лизинг с абонатен номер №***.

ОСЪЖДА С.Л. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати наТ. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, направените деловодни разноски в общ размер на 305,50лв. (триста и пет лева и петдесет ст. ), от които 255лв. по исковото производство и 123,85 лв. съразмерна част от разноските  по заповедното производство .

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

                                                                                              Районен съдия: