Решение по Гражданско дело 81/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

603/14.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №81 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два осъдителни иска с правна квалификация чл.236, ал.2 от ЗЗД – по отношение на главницата и по чл.86 от ЗЗД – по отношение на претенцията за лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез Общинско предприятие „***“, представлявано от Ю. В., чрез пълномощника адв.В. К.от ШАК срещу Т.С.Ч., с ЕГН**********,***.

Ищецът твърди, че със Заповед №РД-25-852 от 20.04.2016 год. на Кмета на Община Шумен на основание чл.15 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди за настаняване под наем и за продажба на общински жилища, ответницата била настанена в общинско жилище, находящо се в кв.Мътница, община Шумен, ул.“***“ №9, състоящо се от две стаи и кухня на втори етаж. Община Шумен, чрез Общинско предприятие „***“, в качеството си на наемодател е сключило с Ч. Договор за наем №ЖИ-195/21.04.2016 год. Договорът е влязъл в сила на 20.04.2016 год. и бил със срок на действие 2 /две/ години. Поради постъпили оплаквания за нарушаване на реда в сградата и поради неплащане на повече от три месечни наема, както и на консумативни разходи договорът за наем бил прекратен, като на наемателката била изпратена Заповед №РД-25-278/14.02.2018 год., с която била уведомена, че договорът за наем е прекратен и че следва в едномесечен срок от получаване на заповедта да освободи жилището. Заповедта била получена на 22.02.2018 год. от сина на ответницата със задължение да я предаде на майка си. В исковата молба твърдят, че въпреки полученото предизвестие жилището не е било освободено от наемателката, като същата е продължила ползването до 29.05.2018 год., въпреки противопоставянето на наемодателя. С оглед на изложеното считат, че същата им дължи следните суми: обезщетение за ползване на имота за месец април 2018 год. в размер на 165.48 лева, представляващ разлика между обезщетението в размер на 190.94 лева и приспаднат авансово внесен депозит в размер на 25.46 лева, обезщетение за ползване на имота за периода 01.05.2018 год. – 29.05.2018 год. в размер на 181.75 лева, лихва за забава плащането на обезщетението за месец април, изчислена за периода от 01.05.2018 год. до 02.11.2018 год. в размер на 8.63 лева и лихва за забава плащането на обезщетението за месец май, изчислена за периода от 01.06.2018 год. до 02.11.2018 год. в размер на 7.72 лева, както и законната лихва върху дължимите главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Тъй като ответницата не им заплатила дължимите суми, инициирали производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск.

Поради непредставяне на доказателства за предявения иск по заповедното производство издадената в хода на същото Заповед за изпълнение №1572/05.11.2018 год. е била обезсилена изцяло. В тази връзка от ищцовата страна е било направено изменение на предявените искове.

С настоящата искова молба предявяват два осъдителни иска, като молят съда да осъди Т.С.Ч., с ЕГН********** ***, представлявана от Л. Х., чрез Общинско предприятие „***“, представлявано от Ю. В. сумата от 347.23 лева - главница, представляваща обезщетение за ползване на имот – общинско жилище, находящо се в кв.Мътница, община Шумен, ул.“***“ №9, без правно основание, от която 165.48 лева – обезщетение за месец април 2018 год. /получен след приспадане на внесен от ответницата депозит в размер на 25.46 лева от сумата 190.94 лева – обезщетение за месец април 2018 год., 181.75 лева – обезщетение за периода 01.05.2018 год. до 29.05.2018 год. и сумата от 16.35 лева – лихва за забава, от която 8.63 лева върху дължимото обезщетение за месец април 2018 год. за периода от 01.05.2018 год. до 02.11.2018 год. и 7.72 лева върху дължимото обезщетение за месец май 2018 год. за периода от 01.06.2018 год. до 02.11.2018 год., ведно със законната лихва за забава плащането на дължимата главница до окончателното изплащане на сумите. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – адв.В.К.от ШАК, като поддържа исковата претенция.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора същият оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Твърди, че съгласно клаузите на договора наемното правоотношение се прекратява при неплащане на наемната цена за повече от шест месеца, а не както е посочено в исковата молба – след три месеца. В този смисъл счита, че заповедта за прекратяване на договора е издадена преди да е изтекъл срока на договора, като основанието за прекратяване не е настъпило. С оглед на изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично. За нея се явява назначения й особен представител, който поддържа депозирания отговор на исковата молба и направените с него възражения.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Заповед №РД-25-852 от 20.04.2016 год. на Кмета на Община Шумен на основание чл.15 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища, ответницата е била настанена в общинско жилище, находящо се в кв.Мътница, община Шумен, ул.“***“ №9, състоящо се от две стаи и кухня на втори етаж. Община Шумен, чрез Общинско предприятие „***“, в качеството си на наемодател е сключило с Ч. Договор за наем №ЖИ-195/21.04.2016 год. Договорът е влязъл в сила на 20.04.2016 год. и бил със срок на действие 2 /две/ години. Поради постъпили оплаквания за нарушаване на реда в сградата и поради неплащане на повече от три месечни наема и консумативни разходи за имота договорът за наем бил прекратен, като на наемателката била изпратена Заповед №РД-25-278/14.02.2018 год., с която била уведомена, че договорът за наем е прекратен и че следва в едномесечен срок от получаване на заповедта да освободи жилището. Заповедта била получена на 22.02.2018 год. от сина на ответницата със задължение да я предаде на майка си. Въпреки полученото предизвестие жилището не е било освободено от наемателката, като същата е продължила ползването до 29.05.2018 год. При сключване на договора ответницата е внесла авансово депозит в размер на 189 лева.

Тъй като ответницата не им заплатила дължимите суми, представляващи обезщетение за ползване за периода след прекратяване на договора за наем, инициирали производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелката Т. В.Х., от приетите като писмени доказателства по делото: Договор №ЖИ-195/21.04.2016 год. за отдаване под наем на общински жилищен имот, Заповед №РД-25-852/20.04.2016 год., Протокол от 29.05.2018 год., Констативен протокол за извършена проверка от 03.11.2017 год., Уведомително писмо и предизвестие, Анекс към Договор №ЖИ-195/21.04.2016 год. за отдаване под наем на общински жилищен имот, Заповед №РД-25-278/14.02.2018 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса и материалите, приложени по ЧГД №3190/2018 год. по описа на ШРС.

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Т. В.Х. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че свидетелката е работила като домоуправител в ОЖИ и има преки наблюдения над поведението на ответницата, както в периода на действие на договора, така също и след неговото прекратяване. Показанията на същата са непредубедени, еднопосочни и кореспондират напълно и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок по договор за наем, наемателят продължи използването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. За да възникне отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: прекратен договор за наем, изрично противопоставяне на наемодателя срещу ползването на имота, претърпени вреди, предвидимост на така претърпените вреди и наличието на причинна връзка между ползването, въпреки противопоставянето на наемодателя, и настъпилите вреди. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че между страните е бил налице валидно сключен договор за наем, по силата на който наемателят е ползвал имота. В настоящия случай безспорно се установи, че сключения между страните договор за наем е прекратен със Заповед №РД-25-278/14.02.2018 год., която е била връчена на ответницата чрез нейния син. Със същата ищецът е предупредил ответницата, че не желае да продължи ползването на имота и че има едномесечен срок за неговото освобождаване. Доколкото заповедта е била връчена на ответницата на 22.02.2018 год., то едномесечния срок за освобождаване на имота е изтекъл на 22.03.2018 год. Следователно след тази дата ответницата е продължила ползването на имота, въпреки противопоставянето на ищеца.

Ползването е продължило от 22.03.2018 год. до 29.05.2018 год., но доколкото ищецът претендира обезщетение за ползване считано от 01.04.2018 год. до 29.05.2018 год., то искът се явява основателен и доказан за посочения период. Имайки предвид размера на месечния наем, обстоятелството, че съгласно §4 от Методиката за определяне на наемната цена на общински жилищни имоти, лица, ползващи общински жилища без правно основание или на отпаднало основание, дължат за непозволеното увреждане ежемесечно обезщетение за ползването в размер на трикратния наем до принудителното или доброволно освобождаване на жилището, се налага извода, че първият обективно съединен осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 347.23 лева, от която 165.48 лева – обезщетение за ползване на имота за м.април 2018 год. и 181.75 лева – обезщетение за ползване на имота за периода 01.05.2018 год. – 29.05.2018 год. При преценка на начина на изчисляване на дължимото обезщетение съдът констатира, че доколкото размера на месечния наем, считано от 01.02.2018 год. е бил в размер на 64.76 лева, трикратния размер на същия е равен на 194.28 лева, то след приспадане на посочената като депозит сума от 25.46 лева, дължимото от ответницата обезщетение за месец април 2018 год. би следвало да бъде в размер на 168.82 лева. В същото време обаче от страна на ищеца се претендира сума в размер на 165.48 лева, която е по-ниска, поради което искът следва да бъде уважен за претендирания от ищеца размер. По отношение на претендираното обезщетение за месец май същото се претендира за периода от 01.05.2018 год. до 29.05.2018 год., поради което правилно е определено в размер на 181.75 лева, представляващо трикратния размер на определения месечен наем за 29 дни.

В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че размерът на така предявения иск не се оспорва от страна на назначения особен представител на ответника.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Относно направеното от страна на особения представител на ответника възражение, че прекратяването на договора не е произвело своето действие, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Заповедта за прекратяване на договора е била връчена на ответницата на 22.02.2018 год., като от нейна страна не са последвали действия по нейното обжалване или противопоставяне, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила. Следва да се отбележи, че съгласно клаузите на договора, последният може да бъде прекратен не само при неплащане на шест дължими от страна на наемателя наемни вноски, а също и при неплащане на консумативни разходи или по взаимно съгласие между страните. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че наемателката не е била заплатила, както част от дължимите от нейна страна наемни вноски, така също и изразходваната от нея електроенергия, което е станало причина за прекъсване на електрозахранването в имота. Следователно с оглед на изложеното настоящият състав намира, че договорът е бил валидно прекратен от страна на наемодателя, като наемателката е продължила ползването на имота, след изтичане на дадения й едномесечен срок за освобождаване, като не се спори между страните, че имотът е бил освободен на 29.05.2018 год.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск съдът намира същия също за основателен. Не се спори между страните по делото, че ответницата не е заплатила дължимото от нейна страна обезщетение, поради което с оглед изпадането си в забава дължи обезщетение. Имайки предвид, че ищецът претендира мораторна лихва върху дължимото обезщетение за месец април 2018 год. /165.48 лева/ за периода от 01.05.2018 год. до 02.11.2018 год. то размерът на изчислената с помощта на електронен калкулатор мораторна лихва е в размер на 8.55 лева. В същото време ищецът претендира по-голяма сума, а именно 8.63 лева, поради което за разликата над 8.55 лева до пълния претендиран размер от 8.63 лева искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Налице е разминаване и при претендирания размер на мораторната лихва върху обезщетението за периода 01.05.2018 год. – 29.05.2018 год. /181.75 лева/, претендирана за периода 01.06.2018 год. – 02.11.2018 год., чийто размер, изчислен с помощта на електронен калкулатор е 7.82 лева. В същото време ищцовата страна претендира сума в размер на 7.72 лева, поради което по отношение на този иск същият следва да бъде уважен за посочения от ищеца по-нисък размер – 7.72 лева.

Поради изпадането си в забава ответницата дължи и законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка съдът констатира, че доколкото издадената в хода на заповедното производство заповед за изпълнение е била обезсилена изцяло, то претендираната от ищцовата страна законна лихва следва да бъде присъдена, считано от датата на предявяване на исковата молба, а не от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 699.85 лева, съразмерно с уважената част на иска, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за назначения особен представител на ответницата, съгласно представен списък.

При преценка на иска за заплащане на разноски съдът съобрази обстоятелството, че доколкото издадената в хода на заповедното производство заповед за изпълнение е била обезсилена изцяло на страната не се дължат разноските, направени в хода на ЧГД №3190/2018 год. по описа на ШРС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Т.С.Ч., с ЕГН**********,*** на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД да заплати на Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез Общинско предприятие „***“, представлявано от Ю. В., чрез пълномощника адв.В. К.от ШАК сумата от 347.23 лева /триста четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ - главница, от която 165.48 лева /сто шестдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на имота за м.април 2018 год. /получен след приспадане на част от внесен от ответницата депозит в размер на 25.46 лева от сумата 190.94 лева – претендирано обезщетение за месец април 2018 год./ и 181.75 лева /сто осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на имота за периода 01.05.2018 год. – 29.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.01.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.С.Ч., с ЕГН**********,*** на основание чл.86 от ЗЗД да заплати на Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез Общинско предприятие „***“, представлявано от Ю. В., чрез пълномощника адв.В. К.от ШАК сумата от 16.27 лева /шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - мораторна лихва, от която 8.55 лева /осем лева и петдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва върху дължимото обезщетение за месец април 2018 год. /165.48 лева/ за периода от 01.05.2018 год. до 02.11.2018 год. и 7.72 лева /седем лева и седемдесет и две стотинки/ - мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода 01.05.2018 год. – 29.05.2018 год. /181.75 лева/, за периода 01.06.2018 год. – 02.11.2018 год., като отхвърля иска за разликата над 16.27 лева до пълния предявен общ размер от 16.35 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т.С.Ч., с ЕГН**********,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез Общинско предприятие „***“, представлявано от Ю. В., чрез пълномощника адв.В. К.от ШАК сумата от 699.85 лева /шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част на исковете и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: