Р Е Ш Е Н И Е

100 /4.2.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 31 (тридесет и първи) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 89 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите В.Х.Х. и Ц.М.Х. излагат, че са съпрузи от 24.11.1985 година. От брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 24.11.1985 г., когато с акт №***/24.11.1985 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община София, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – С.Ц.Х. и М.Ц.Х., понастоящем пълнолетни, видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“. Съдът констатира от приложеното свидетелство за регистрация на МПС част I №***/08.12.2017 г., че по време на брака си молителите придобили правото на собственост върху лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № СВ ***МА.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителката Х. следва да заплати държавна такса и върху стойността на предоставената ѝ в собственост движима вещ в размер на 76,00 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 24.11.1985 г. с акт №***4/24.11.1985 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община София, между Ц.М.Х. с ЕГН **********,*** и В.Х.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и двамата със съдебен адресат – адв. Г.Б. от ШАК, пл. „О“ № 12, ет. 3, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ц.М.Х. и В.Х.Х. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

2. След прекратяването на брака В.Х.Х. ЗАПАЗВА фамилното име – Х..

3. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. София, район П., ж.к. „Л“, Зона В № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 20, съставляващо съпружеска имуществена общност ще се ползва общо от двамата съпрузи.

4. В дял на В.Х.Х. с ЕГН ********** се предоставя и същата става собственик на следната движима вещ – моторно превозно средство, придобита по време на брака между страните:

а) ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Тойота“ модел „Ярис” с рег. № СВ***МА, с рама № ***, двигател № ***, цвят – тъмнозелен металик. Пазарната стойност на движимата вещ възлиза на 3800,00 лева.

Между молителите няма да бъде извършвано уравнение на дяловете.

5. В отношенията помежду си молителите приемат, че разноските по делото се поемат поравно от тях.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА Ц.М.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА В.Х.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

ОСЪЖДА В.Х.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху върху стойността на предоставената ѝ в собственост движима вещ в размер на 76,00 лв. (седемдесет и шест лева).

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: