Р Е Ш Е Н И Е
308/4.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
на втори
април, през две хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №149 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и по чл. 149 от СК.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: От
съжителството си страните имат малолетно дете Е. Е. А., ЕГН **********. Ищцата твърди, че ответникът ги напуснал след раждането на детето и тя сама
останала да се грижи за него. Четири месеца по-късно отново се събрали с
ответника, но поради осъществен от него тормоз и физическо насилие спрямо нея,
се разделили отново. Заявява, че има издадена заповед за защита от домашно
насилие над нея. Към момента живее в дома на майка си, заедно с детето, като се
наложило да тегли кредити седем пъти през 2018г. Твърди се, че бащата не дава
никакви средства за детето, както и че тя се справя много трудно. Твърди, че
ответникът работи и има пълнолетен син. Иска да бъде постановено решение, с
което да й бъде
предоставено упражняването на родителските права върху детето Е. Е. А., ЕГН **********; да бъде
определено местоживеенето по отношение детето Е. Е. А., ЕГН **********, на адреса на майката;
да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето - всяка първа и трета седмица от месеца
по три часа- в събота или в неделя само в дома, в който живее майката; да бъде
определен размер на месечна издръжка, платима от ответника чрез майката, в размер на 250лв., за детето Е. Е. А., ЕГН **********; да бъде осъден ответникът да заплати издръжка за минало време месечно в размер на 250 лв. за детето Е. Е. А., ЕГН **********,
за периода от 25.04.2018г. до 15.01.2019г.
В съдебно заседание се
явява лично и с процесуален представител адв. П. при ШАК .В предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът се
явява лично. Заявява, че е съгласен родителските права да бъдат предоставени на
майката, а на него да му бъде определен режим на лични контакти, твърди, че
дава пари за детето, но няма доказателства за всички заплатени суми. Твърди, че
е съгласен с издръжката от 250лв. ,но не е съгласен с този размер относно
издръжката за минало време
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат
дъщеря Е. Е.
А., ЕГН **********. Видно от приложеното по делото Удостоверение за
раждане на Е. Е. А., ЕГН **********, родена на ***г., на 1 навършена година е, че
ищцата и ответникът са нейни родители.
От
изготвения социален доклад по делото от Дирекция „Социално подпомагане” общ.
Шумен се установява, че условията в дома, в който живеят майката и детето, са
добри. Социалният работник сочи, че майката е в състояние да гарантира здравните,
образователните, емоционалните и социалните потребности на детето. Разпитаната
в съдебно заседание свидетелка–П.Т. - майка на ищцата сочи, че майката основно
се грижи за детето, че бащата осъществява контакти с детето, като в последните
месеци започнал да дава по 150 лв.
По
делото се представиха доказателства, че бащата получава трудово възнаграждение
/сума за получаване/за 6 месеца в периода от 09.2018г .до 02.-2019г., в общ
размер 4745,10лв., средно по 790лв. месечно.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда.
Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права
спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от бащата, са
предявени от страна на майката, като ответникът в съдебно заседание дава
становището си по предявените претенции.
Установи се по делото, че родителите на детето са живели на семейни начала и са
разделени след раждането на детето. Грижите по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от ищцата.
При разделеното живеене на
родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно
цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават
въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени
или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл.
127, ал. 2 от СК, съдът следва да определи не само при кого от тях да живее
детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права, като следва да
се държи сметка за интересите на детето. Понятието „интереси на детето” включва
необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и
материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство
и други. Решаващо значение при преценката на интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси, както и тези, свързани с всестранното развитие на
детската личност. От значение за определяне на мерките по упражняване на
родителските права, е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен
случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите, желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки
от двамата родители да отглежда и възпитава детето- факт, който е указание за
тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; от
значение е полът и възрастта на детето–
в случая детето е момиче на 1 година – възраст, при която ежедневната
непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима; социално обкръжение – социалната среда е в зависимост от
обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на
родителските права; подкрепа на
близки и роднини; жилищно-битови и
други материални условия на живот .
По въпроса за
изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e
налице практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение
№21/30.01.2014 г. по гр.д.№5451/2013 г. на ІV г.о., решение № 269/ 31.10.2011
г. по гр. д. № 1420/ 2010 г., III г. о., решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№
522/ 2011 г., ІІІ г.о. и решение № 129/ 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/ 2012 г.,
ІІІ г.о., решение №116/16.4.2014 г. по гр.д.№5156/2013 г., ІV г.о., и други.
Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по
действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл.59 ал.6 изр.1 СК
възпроизвежда изискването по чл.106 ал.3 СК от 1985 г отм. Поради
това при дела, с които се разрешават спорове относно местоживеенето на
ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при
които това става, както и режимът на лични отношения, съдът следва да изслуша
родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не.
Изискването е въведено, за да може съдът да добие лични впечатления от
родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат
грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано
становище за родителския им капацитет.
В конкретния случай ответникът, в съдебно заседание, не
заяви наличие на други алиментни задължения, изрази съгласието си относно
упражняването на родителските права от майката, както и че е съгласен да плаща
размера на издръжката за бъдеще време от 250лв., но не е съгласен с размера на издръжката
за минало време да бъде 250лв., като заяви, че е давал пари за храна на
семейството, включително за храна и на детето, представи касови бележки. Ищцата
потвърди, че ответникът е заплатил на три пъти по 150 лв. и желае тази сума да
бъде приспадната от издръжката за минало време. Потвърди, че ответникът е
купувал храна за детето.
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства
и становища на страните, прецени, че към момента най-благоприятна за развитието
на детето е социалната среда в дома, в който живее майката, където е подкрепяна
от бабата на детето. След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата,
имащи значение за интересите на детето, съобразявайки и становището на
социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето да
живее при своята майка, която ще упражнява родителските
права по отношение на него, като следва да се определи местоживеенето на детето в жилището й, на посочения
по делото адрес.
С оглед установените по делото
обстоятелства, обсъдени по-горе, при определяне на местоживеенето и
родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето, както следва:
всяка първа
и трета седмица от месеца по три часа - в събота или в неделя /в зависимост от
работния му график/ само в дома, в който живее майката.
При
определяне на размера на необходимата
издръжка за детето, настоящият състав съобрази възрастта
му - на 1 г., нуждите му и материалните възможности на двамата родители. Изясни
се по делото, че ищцата, към датата на съдебното заседание, е в неплатен отпуск
по майчинство и получава само детски добавки. От приложените по делото
доказателства се установява, че ответникът реализира среден месечен доход от 790лв,
и че е съгласен да плаща издръжка в размер на 250лв. Предвид тези
обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето, в размер на 350лв., от които бащата следва да заплаща по 250,00 лв. месечно, а останалите 100лв. следва да
се поемат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от
факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на
детето се понася от майката. Размерът на така определената издръжка с падеж – 1-во число на месеца, се
дължи от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи
правото на издръжка.
По отношение иска за издръжка за
минало време в размер на
250лв. за периода от девет месеца от 25.04.2018г. до 15.01.2019г.:
Съобразно чл.149 от СК,
може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването
на иска). В настоящия случай се търси издръжка за период от девет месеца - от 25.04.2018г. до
15.01.2019г., за минало време.
Съдът приема за безспорно установено, че се
дължи издръжка на детето за претендирания период, като по делото не се
представиха доказателства да е давана такава в този период. Представиха се от
страна на ответника касови бележки, част от които съдът кредитира, а именно три
броя бележки от 29.03.2019г.; от 26.02.2019г и от 02.03.2019г., за плащания за закупени
детски пюрета от 29,21 лв.; 28,06лв. за лекарства и 46,49лв. за пюрета. В
съдебно заседание ищцата заяви, че ответникът е платил на три пъти по 150 лв.,
обща сума от 450лв. и потвърди, че е закупил количка от 120 лв.
Относно конкретния дължим размер на
претендираната издръжката за минало
време, съдът прецени, че искът е основателен до размер от 160лв. на месец. т.е. за периода
за 25.04.2018г. до 15.01.2019г. сума, изчислена в размер от 11386,66лв.
От тази сума следва да се приспаднат
вече заплатените суми по приетите като
доказателство част от касови бележки, заплатените 450лв. и сумата от 120лв. за
закупена количка /29,21лв.+28,06лв.+46,49лв.+450лв.+ 120лв./, общо 673,76лв.,
т. е. остава сума за плащане за издръжка за минало време за периода от 25.04.2018г. до 15.01.2019г. общо 712,90лв.
Искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен в останалата част над 160 лв. до пълния предявен размер от 250 лв . като неоснователен и недоказан. В този смисъл, предявения иск за издръжка за минало време следва да се уважи общо за сумата общо от 712,90лв. представляваща дължим остатък след приспадането на вече платената част.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса общо върху размера на присъдената издръжка, в общ размер
на 388,51лв.
Относно направеното искане от ищцата ответникът да
заплати разноските, направени от нея за адвокатско възнаграждение в размер на
425лв. общо, съдът счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, поради следното: В случая
правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, не може да
намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, респ. по чл.59, ал.9 от СК
пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права
в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.
За разлика от исковото производство, в производството по чл.127, ал.2 от СК
/чл.59, ал.9 от СК/ не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването
или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани от
закона, т.е. липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита най- добрия интерес на детето, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В посочения
смисъл е Определение №385/25.08.2015 г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за настоящия
съд съдебна практика. Съдът съобрази също, че в представените договори за
правна защита и съдействие от ищцата, с отразени плащания, на два пъти по
200лв. е посочено оказване на правна помощ и съдействие относно предоставяне на
родителски права.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 127, ал. 2 от СК,
упражняването на родителските права
по отношение на детето Е.
Е. А., ЕГН **********, на майката С.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Е. Е. А., ЕГН **********, на адреса на
майката С.Р.С.,
ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.А.Х., ЕГН ********** с детето Е. Е. А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца по три часа - в събота
или в неделя само в дома, в който живее майката
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН **********,***4, да заплаща на основание чл. 127, ал.
2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Е. Е. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Р.С.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева,
считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж 1-во число на месеца,
до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН **********,***4, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на детето Е. Е. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Р.С.,
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер по 160,00 лв. /сто и шестдесет /лева месечно или обща сума от 712,90лв / след извършено приспадане на заплатена от ответника сума от
673,76лв./, за периода от 25.04.2018г. до 15.01.2019г., ведно със законната лихва до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен
размер от 250лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН **********,***4,
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса общо върху размера на
присъдената издръжка сумата от 388,51лв.
/триста осемдесет и осем лева и петдесет
и една стотинки /.
Решението, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: