Р Е Ш Е Н И Е

190/26.2.2019г.

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 150 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Делото е образувано по повод подадена от Ю.С.С. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 32, адв. Б.Б.от ШАК молба срещу С.В.М. с ЕГН ********** за постановяване на решение, с което да бъде издадена заповед за защита с мерките по ЗЗДН.

В молбата се сочи, че страните били във фактическо съжителство около 10 месеца, като имат родено общо дете – син В. С.М., роден на ***г. Родителските права били присъдени на майката, като бил определен и режим на лични контакти с одобрено от съда споразумение по гр.д. № 88/2018г. по описа на ШРС. Страните живели към момента отделно, като молителката живеела в дома на родителите си на адрес в гр.***, а ответника живеел в гр.***. Твърди се, че на 12.01.2019г. около 14.50 ч. ответникът се обадил по телефона и поискал да види детето. При посещението му обаче възникнал скандал между тях, породен от агресивното поведение на М., като същият отправил заплахи, обидни думи и нанесъл удари в областта на главата. На помощ се притекли съседи на С., които повикали и екип на полицията. Междувременно молителката предала детето на една от съседките, която се грижила за него до разрешаване на конфликта между родителите му. След това молителката се обадила на майка си, на приятелката си Д.Л.и на своя приятел К.С.. Органите на полицията пристигнали на място и снели обяснения. С. същия ден посетила „Спешно отделение“ към МБАЛ, където ѝ бил издаден амбулаторен лист. След посещение при специалист ѝ били изписани обезболяващи медикаменти, които приемала.

В съдебно заседание молителката се явява лично, като за нея се явява адв. Б. от ШАК. Моли се за уважаване на молбата и издаване на заповед за защита спрямо пострадалото лице, като се излагат обстойни доводи за това в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. М. от ШАК, като се оспорва частично изложената фактическа обстановка. Ответникът оспорва да е нанасял физически удари на пострадалата. В първото по делото заседание твърди, че между тях е възникнал скандал по повод детето, като съжалява за станалото и се извинява на молителката, тъй като в яда си може да я е обидил, за което съжалява. В хода на пренията заявява, че срещу него е инсцинирано настоящото производство с цел ограничаване на контактите с детето. Адв. М. обсъжда фактите по делото, като счита, че има противоречие между изложеното в молбата и установеното по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от молителката.

Съдът, като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответника били във фактическо съжителство за период от около две години, като имат общо дете – В. С.М., роден на ***г., към момента около година и седем месеца. Видно от приложеното по делото доказателство – Протокол от съдебно заседание от 24.01.2018г. по гр.д. № 88/2018г. на ШРС, съдът одобрил сключено между страните споразумение, по силата на което родителските права над детето били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., 15 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск, както и два дена през Коледно-новогодишните и Великденските празници. Бащата бил осъден да заплаща и издръжка на детето. След раздялата на страните, майката и детето заживяли при родителите на С., на адрес ***, което представлявало няколко етажна кооперация, обитавана от няколко семейства.

На 12.01.2019г. около 14.50 ч. ответникът се свързал по телефона с майката и попитал дали може да види сина си. Същата се съгласила, но предупредила бащата, че детето има температура, тъй като му никнал зъб. Ответникът отишъл на адреса видимо ядосан, което проличало от високия тон, с който говорил по телефона. Приближавайки се до входа на кооперацията, който се заключвал с дървена врата със секретна брава, същия не изчакал да му бъде отворено отвътре, а влязъл във входа, разбивайки входната брава. Качил се по стъпалата до етажа на пострадалата и се опитал да влезе в апартамента, но не успял, тъй като имало поставена верига. Пострадалата му отворила, като обръщайки се с обидни думи към нея, М. ѝ ударил шамар по лицето, при което главата ѝ се ударила в стената, като после започнал да я души, до момента в който тя не можела да си поеме въздух. После ответникът и молителката отишли в стаята, където живее тя и той поискал телефона ѝ. При отказа от нея, го грабнал от ръцете ѝ, като не успял да го отключи и заплашил, че ще го хвърли. Молителката му казала, че телефонът е на висока стойност и той ѝ го върнал. После взел детето, но след това го върнал на майката. Пострадалата напуснала жилището, като слязла един етаж и предала детето на своята съседка – свид. М.Р.Д., казвайки, че бащата на детето е при нея. Друга съседка – свид. Д.К.И.-Д.позвънила на телефон 112 и помолила да изпратят екип на полицията. Междувременно скандала между страните продължил по стъпалата към входа на жилището, като ответникът нанесъл удар в корема пострадалата, после започнал да я дърпа за дрехите и косата. След подадения сигнал, на място пристигнал патрулен екип. Пострадалата позвънила на приятелката си Д., която пристигнала също на място. На място пристигнал и сегашния приятел на молителката. Видно от приложената по делото преписка № 172900-683 по описа на Районно управление – гр.Шумен при ОД на МВР на М. бил съставен Протокол за предупреждение от 17.01.2019г. С. се обадила за съдействие на родителите си, които пристигнали на адреса и заварили органите на полицията, както и приятелите на дъщеря си. По тяхно настояване пострадалата посетила лекар, като видно от представената медицинска документация (стр.56-57 от делото) били установени синина на врата около 2 см. и леко кръвонасядане на тила. Били направени ехографски изследвания на корем. Представена е рецепта от доктор Е.Й.за изписани лекарства. От издаденото съдебномедицинско удостоверение № 18 от 16.01.2019г. на съдебен лекар се установява, че при прегледа на пострадалата на 12.01.2018г. (според съда се касае за техническа грешка при изписването на годината вместо 2019г.) е регистрирано леко кръвонасядане на тила (без форма, цвят или други морфологични характеристики), което при прегледа на 16.01.2019г. липсва.

В производството са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свид. М.Р.Д., свид. Д.К.И.-Д.– очевидци на скандала и съседки на пострадалата и свид. Д. В.Л.. От показанията на първите две свидетелки става ясно, че поведението на ответника е било крайно агресивно и заплашително, като свид. И.-Д.разказва, че е била свидетел на силен шум и крясъци, като не могла да различи конкретни заплахи или думи. Свид. Д. видяла, че от касата на входната врата липсвала част от дървенията с металното парче, където влизал езика на бравата. Това оборва възражението на ответника, че не е разбивал входната врата и не се е държал агресивно при посещението си на адреса на пострадалата. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, поради това, че кореспондират със останалите събрани по делото доказателства, както и че са безпротиворечиви помежду си. Разпитани са и свид. Т.С.Т. и свид. Ц.Е.Ц. – полицаите, пристигнали на местопроизшествието, които потвърждават изготвената от тях докладна записка. Свид. Ц. свидетелства, че е видял при влизането във входа липсваща лайсна от входната врата. И двамата разказват, че молителката е била разстроена и е плачела при идването им. Съдът кредитира показанията им, доколкото съответстват с установеното от тях при идването им на местопроизшествието. По отношение на обстоятелството, дали са узнали къде и като какъв работи ответникът, същото е ирелеватно доколкото това не им е повлияло върху изпълнението на служебните им задължения. Напротив, същите са насочили пострадалата към спешния център при МБАЛ Шумен, както и са се съгласили с бащата на пострадалата, че е негово право да подаде жалба срещу ответника за неговите действия. По делото е разпитан и бащата на молителката, който разказва за видяното от него след пристигането му на мястото, както и за извършения от него лично ремонт на разбитата входна врата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и устни доказателства и води до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата: От представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за раждане № 8351170879 е видно, че В. е роден на ***г. в гр.Шумен, от майка Ю.С.С. и баща С.В.М.. Поради това, че страните са живели съвместно и имат общо дете, то пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Същевременно молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 12.01.2019г. т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

По основателността на молбата: Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи, както и физически удари в областта на главата и корема, могат да бъдат характеризирани като емоционално, психическо и физическо насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. В конкретния случай обаче са налице и събрани доказателства в подкрепа на изложеното в молбата, а именно събраните гласни доказателства, както и медицинска документация, касаещи установените от лекарите наранявания на пострадалата. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

По делото не се установи конкретния повод предизвикал толкова силна реакция у ответника, довела до упражненото от него насилие, но това не е и предмет на настоящото производство. Мотива да бъдат извършени тези прояви от страна на ответника е ирелевантна в производството, доколкото по категоричен начин е установено, че същият е проявил насилие, установена е формата под която то е упражнено и лицето, спрямо което е извършено. Установено е и че тези действия водят до търпяно от пострадалото лице емоционално и физическо страдание. В случая следва да се отбележи, че съседите на лицето не само са били свидетели на среса у молителката, предизвикан от поведението на ответника, но и самите те са имали негативни преживявания.

По отношение на възраженията на ответника, че липсва упражнено физическо насилие спрямо нея и че той не би си позволил да удари майката на детето си пред него, съдът намира, че са неоснователни. В тази връзка са налице медицински документи за установени травматични наранявания на пострадалата, които дори и минимални доказват факта на извършеното. Налице са и оспорвания изобщо на извършена проява на домашно насилие, което не се възприема от съда. В чл.2 от ЗЗДН се сочи, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие, както и опитът за такова насилие. В настоящия случай по безспорен начин се констатира извършването на такъв акт, поради което и възраженията на ответника са неоснователни.

С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 10 месеца. По отношение на останалите изброени места за социални контакти, а именно комплекс „Барбароса“ и „Примо бар и грил“, находящи се в гр.Шумен, съдът намира, че по делото не се изложиха конкретни доводи водещи до извод за необходимостта молителката да посещава ежедневно същите, поради което и не следва да налага мярката.

Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. При определяне размера на глобата, съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни с какъв месечен доход разполага ответника, но същевременно се изясни, че е трудово ангажиран и следва да реализира доход в размер поне на минималния за страната. Предвид това следва да му бъде наложена глоба в размер на 300 лева.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителката и сумата от 600 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно. По отношение на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на ответника по отношение размера на възнаграждението на адвоката на пострадалата, съдът намира, че същото е неоснователно, предвид провеждането на три съдебни заседания по делото. Поради това намира, че адвокатското възнаграждение е определено, съобразявайки разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА С.В.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ю.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***.

2. ЗАБРАНЯВА на С.В.М. с ЕГН ********** да се доближава до Ю.С.С. с ЕГН **********, до обитаваното от лицето жилище, находящо се в гр.***, както и до посещаваните от нея места за социални контакти, находящи се в гр.Шумен, а именно: района на „Б*“ до *** и детска площадка до Начално училище „***“ за срок от 10 (десет) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на С.В.М. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лв. при евентуално служебното издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН ********** да заплати на Ю.С.С. с ЕГН ********** направените в производството разходи в размер на 600 лв.( шестстотин лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: