Р Е Ш Е Н И Е

373/19.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 162 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Н.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща като майка и законен представител на малолетната Н.Н.Х.с ЕГН ********** със съдебен адрес *** кантора 1А, чрез адв. П. от ШАК срещу Н.П.Х. с ЕГН ********** с адрес ***. С исковата молба се прави искане за увеличаване на присъдената месечна издръжка по гр.д.№ 3055/2015г. на РС – Русе от първоначално определения размер от 100 лв. на 200 лв.

В молбата се излага, че с Решение по гр.д. № 3055/2015г. по описа на РС – Русе ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно. Считано от 01.09.2017г. ответникът заплащал към тази сума още 20 лв., а от 01.09.2018г. още 30 лв. Тези суми обаче, не били достатъчни, тъй като детето посещавало частна занималня, както и частни уроци по английски език. Разходите за транспорт също били големи, тъй като училището където учило било отдалечено от дома на детето. Много често боледувало, като разходите за лекарства, учебни помагала и други били големи, а ответникът не участвал със средства за закупуването им. В заключение се моли за уважаване на иска, както и присъждане на разноските в производството.

В законоустановения срок бил депозиран писмен отговор от ответника, в който се признава частичната основателност на претенцията за издръжка, като се сочи, че ответника може да изплаща такава в минималния размер по закон. Посочва се, че ответника сам се грижи за майка си, която е онкоболна, самият той има хронични заболявания, като част от дохода му отива и за заплащане на наем в гр.Шумен. В заключение моли за присъждане на издръжка в минимален размер.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Р.П., преупълномощена от адв. П.. Поддържа се исковата молба, като се развиват доводи за основателността на размера на издръжката в хода на съдебните прения. Моли се за присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично, заедно с адв. Р.Х.от АК-Русе. Моли за частичното уважаване на иска, като излага доводи за това в хода на същество. Моли се за присъждане на разноските, съразмерно с уважената част от иска.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Малолетната Н.Н.Х., родена на ***г. е дете на страните. Видно от приложеното Решение № 1413 от 06.11.2015г. по гр.д. № 3055/2015г. по описа на РС - Русе, влязло в законна сила, гражданския брак между страните бил прекратен, като родителските права били присъдени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти и бил осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.11.2015г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на съответния месец. Страните по делото не спорят, че към размера на присъдената издръжка бащата заплащал към момента сума от 30 лева месечно или фактически издръжката заплащана от него била 130 лв.

От представената служебна бележка № 381 от 09.01.2019г. се установява, че детето е ученичка във втори клас през учебната 2018/2019 г. в Средно училище „Йоан Екзарх Български“. Детето посещава и частна занималня „Защо“ , находяща се в гр.Шумен, където се заплаща такса от 10 лв. на ден посещение. Обичайно разходите възлизали на около 160 лв. месечно, тъй като детето не посещавало занималнята в петъчния ден.

Видно от Удостоверение за брутни доходи изх. № 1/09.01.2019г. от „Диавена Трейд“ АД майката реализира брутен доход в размер на 1656.80 лв. месечно. От Удостоверение № 88 от 19.02.2019г. издадено от „Боримес“ ООД се установява, че брутния доход на бащата е 647 лв., а нетния е 505.58 лв.

По делото е представен договор за наем от 01.01.2019г., видно от който ответникът заплаща месечен наем в размер на 150 лв. за боксониера, находяща се в гр.Шумен. Представена е рецептурна книжка на хронично болен, издадена на името на ответника, в която на дата 28.06.2018г. са вписани две хронични заболявания – Хепертонична СБ и Исхемична кардиомиопатия, като последно изписаните лекарства са от 25.01.2019г. Представени са и касови бонове за закупуване на лекарства в общ размер на 49.96 лв. Представени са и доказателства, че майката на ответника на 28.02.2018г. е постъпила в КОЦ Русе, където е претърпяла оперативно лечение на млечна жлеза, поради установен карценом. След операцията е насочена за контролни прегледи, без последваща терапия. Представено е Експертно решение № 1303 от 31.05.2012г., с пожизнен срок, в което водещата диагноза е инсулинозависим захарен диабет.

По делото са разпитани свид. Г.А.М.– приятелка на ищцата и свид. В.К.В.– мъжа, с когото към момента ищцата е във фактическо съжителство. И двамата обясняват за режима на хранене на детето, което включва точно определени избрани от него храни – макаронени изделия, прясно мляко, пържени картофи. Детето отказвало консумацията на други освен изброените, което изисквало ежедневното им приготвяне от страна на майката. И двамата посочват, че детето посещава частен учител по английски език, за което се заплащала сума от 10 лв. на учебен час. Свид. В. разказва, че бащата много рядко се чувал и виждал с детето, като редовно привеждал издръжката му. Купувал му подаръци само при повод. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, отчитайки че поради съвместното си съжителство свид. В. в най-голяма степен може да свидетелства за ежедневните грижи по детето. Показанията и на двамата кореспондират с представените писмени доказателства и не си противоречат взаимно.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

По основателността на иска: Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о. при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В този смисъл всички твърдени от ищцата обстоятелства (извънкласни занимания, често боледуване на детето, причините налагащи посещението на частна занималня) обосноваващи издръжка в размер на 200 лв. следва да бъдат доказани.

По делото са налице доказателства, че от 06.11.2015г. бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 100 лв., считано от 01.11.2015г. Не се спори, че към момента бащата заплаща добавка към издръжката от 30 лв. или средствата постъпващи за детето от страна на бащата са 130 лв. месечно. Безспорно е, че към момента има промяна в обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка. Съдът намира, че това са периодът от време изминал от тогава – почти четири години, както и че към момента детето вече е ученичка втори клас. Това предполага нарастване на разходите по делото, като частична компенсация бащата е правил със заплащане на по-висок размер издръжка.

Съдът не приема за доказано твърдението, че детето боледува тежко, тъй като по делото не беше представено нито едно доказателство в тази насока. Дори в показанията си свид. М. казва: “….Сега с този режим се чувства добре, здрава е, не боледува често…“ Не бяха ангажирани и писмени доказателства – медицинска документация и други документи, във връзка с чести посещения при лекар. Поради това тези твърдения останаха недоказани.

По отношение на разходите свързани с посещение на часове по английски език, съдът намира, че техния размер също остана неизяснен. Не се оспорва по делото, че детето има извънкласни занимания по английски език, като уроците са провеждани с частен учител. В тази връзка съдът кредитира показанията на свид. В., който е присъствал при осъществяване на тези посещения, предвид, че е част от семейството на детето. Стана ясно, че се заплаща по 10 лева за учебен час. Но доказателства за честота на посещенията, както и точния размер на този разход на месец останаха неизяснени. Свид. М. сочи, че детето посещава два пъти седмично частен учител и се плаща по 10 лв., но тези обстоятелства са ѝ станали известни от ищцата, а не е била пряк свидетел на същите. В случая доказателствата, които доказват пряко този факт биха били разходни документи, изхождащи от страната, в чиято полза се прави плащането или даване на показания в тази връзка от това лице.

По делото са представени разходи във връзка с посещение на частна занималня, възлизащи на около 160 лв. месечно. Причината за посещението на частната занималня, а именно специфичния режим на хранене на детето, не се възприема от съда, доколкото такъв режим би могъл да се изпълнява и в държавна такава. Предвид обаче, че разходите се извършват ежемесечно и са в интерес на детето, доколкото то се чувства спокойно и добре в тази занималня, то съдът намира, че конкретната причина то да посещава занималнята е без правно значение.

С Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970г., е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като следва да се съобразят и възможностите на родителите. С ППВС № 5 от 30.11.1981г. се изменя и допълва Постановление 5/1970г. Цитираните ППВС представляват задължителна съдебна практика, която не е изгубила значението си, тъй като въпросите разгледани в тях по отношение на определяне на първоначална издръжка и нейното изменение в последствие са меродавни и към момента. Състави на ВКС развиват съдебната практика и в решенията си се позовават на посочените постановления, черпейки аргументи от мотивите изложени в тях. В този смисъл са и Решение № 280 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010г. III г.о., Решение № 469/26.10.2011г. по гр.д. № 2/2011г. на ВКС, IV г.о. , Решение № 341 от 01.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 147/2011г., III г.о.

Съдът намира, че съобразявайки условията, при които живее детето, съобразно стандарта на държавата, неговата възраст към момента, възможностите на родителите, то издръжката му следва да бъде определена в размер на 300 лв. месечно. Така съдът намира, че майката следва да поеме издръжка от 130 лв., предвид, че реализира добър доход, но същевременно върху нея падат ежедневните грижи за детето, което както се изясни има нужда от по-специфични грижи, отнемащи повече време. От друга страна бащата следва да поема останалата част в размер на 170 лв., тъй като по-големия дял от издръжката следва да се поеме от родителя, който не упражнява родителските права. Това разрешение е съобразно т. 7 от Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС, където се приема, че усилията, които родителят полага във връзка с отглеждането на детето се вземат предвид при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. До останалия размер от 200 лв., съдът намира, че искът следва да се отхвърли. От една страна бащата представя доказателства, че дохода, реализиран от него е в чист размер на около 500 лв. От друга страна са представени доказателства за влошено здравословно състояние, тъй като на ответника има поставени две диагнози за хронични заболявания, изискващи ежемесечни разходи, свързани с тяхното лечение. По отношение на разхода за наем, съдът не приема, че същия е извършен, доколкото не са представени доказателства за реалното му заплащане – гласни или писмени такива. Представянето на договор за наем не е достатъчно за признаването на такъв разход. По отношение на влошеното здравословно състояние на майката, съдът намира, че са налице безспорни доказателства в тази връзка. Действително възпитанието, морала и всички човешки ценности, изискват сина да полага грижи от всякакво естество за своя родител. По същите критерии законът е въвел задължение всеки родител да изплаща издръжка на своите ненавършили деца, съобразно възможностите си, като тази издръжка се дължи независимо дали родителите са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Затова съдът намира, че с така определения размер на издръжката се постига баланс между интересите на търсещия издръжка и дължащия издръжка.

Ето защо съдът намира иска за основателен, но в посочения по – горе размер. Претендирания размер от 200 лв. от страна на ищцата не беше доказан по делото, тъй като не бяха ангажирани доказателства за настъпването на съществена промяна в доходите на бащата, както и на обстоятелствата по отношение на детето (извън възрастта или икономическите условия в страната), които да обосновават издръжка в претендирания размер. Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 17.01.2019г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по посочената банкова сметка ***, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска с правно основание чл.150 от СК в размер на 100.80 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 315 лв., съобразно с уважената част от иска. Ищцата следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 90 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК, във връзка с чл.143, ал.2 от СК, размера на постановената по гр.д. № 3055/2015г. на Районен съд – Русе издръжка, дължима от Н.П.Х. с ЕГН ********** *** в полза на малолетната Н.Н.Х.с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Н.Р. с ЕГН ********** и двете на адрес *** като я УВЕЛИЧАВА от 100 лв. (сто лева) на 170 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба - 17.01.2019г., платима по банкова сметка *** ***-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 170 лв. до пълния му размер от 200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Н.П.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 100.80 лв. ( сто лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.Х. с ЕГН ********** да заплати на М.Н.Р. с ЕГН ********** сума в размер на 315 лв. (триста и петнадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно уважената част от иска и представен списък за разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Н.Р. с ЕГН ********** да заплати на Н.П.Х. с ЕГН ********** сума в размер на 90 лв. (деветдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно отхвърлената част от иска и представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 01.05.2019г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: