Р Е Ш Е Н И Е

441/13.5.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 09 (девети) май Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 163 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на искове по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

В съдебно заседание молителите Д.В.Д. и К.Р.Д. излагат, че са съпрузи от 30.10.1994 година. От съвместното им съжителство имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 30.10.1994 г., когато с акт № *** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете – понастоящем пълнолетната В. Д. В., родена на *** г. (видно от служебно изисканата справка от Регистър „НБД“).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 30.10.1994 г. с акт № *** г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между Д.В.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. М. С. от ВАК, гр. Варна, ул. *** и К.Р.Д. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.В.Д. и К.Р.Д. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака К.Р.Д. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Р..

2. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***, представляващо съпружеска имуществена общност, се предоставя за ползване на К.Р. Р..

3. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

4. Разноските по делото остават за молителите така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Д.В.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и К.Р. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: