Р Е Ш Е Н И Е

166/20.2.2019г.

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД №166 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.Б.Д., с ЕГН**********,*** срещу Н.Д.Н., с ЕГН**********,***, в която посочва, че ответникът е нейн син, както и че упражнява актове на домашно насилие спрямо нея, които крият риск за нейното здраве.

В съдебно заседание се явява лично, а в последното съдебно заседание и с упълномощен защитник – адв.Х. С.от ШАК, като поддържат молбата на изложените в нея основания. Молят да бъде издадена заповед за защита за срок около средния, предвиден в закона срок.

Ответникът Н.Д.Н., редовно призован, се явява лично, като отрича да е извършил посочените от ищцата действия.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Д.Б.Д. е майка на ответника Н.Д.Н.. Двамата живеели в общо жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №34, вх.2, ап.36. Ответникът непрекъснато тормозел майка си, като ищцата твърди, че след употреба на наркотични вещества й отнемал парични средства, нанасял й физически удари и й отправял заплахи, че ще й бъде счупен черепа и др. Известен период от време ответникът пребивавал във Великобритания, където работел. От твърденията на ответника и представените от негова страна доказателства се установява, че се завърнал в страната на 23.12.2018 год., като пътувал с ферибот и автомобил и след пристигането си в гр.Шумен отново заживял в дома на майка си. От представеното като писмено доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение №6/2009 год. се установява, че актове на домашно насилие спрямо ищцата е имало на 23.12.2018 год., когато ответникът ритнал ищцата в областта на дясната подбедрица, на 30.12.2018 год., когато в дома й я ударил с юмруци по дясната ръка и на 07.01.2019 год., когато я ударил с юмруци по челото. Извън случаите на упражненото физическо насилие, отнемането на парични средства, отправените заплахи и закани, насочени срещу здравето и телесната неприкосновеност на ищцата сами по себе си представляват актове на физическо, емоционално и финансово насилие спрямо молителката, криещи риск за нейния живот, здраве и психика.

По повод направеното с исковата молба искане на основание чл.18 от ЗЗДН на 18.01.2019 год. е била издадена заповед за незабавна защита, по силата на която ответникът е бил отстранен от съвместно обитаваното жилище и е бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищцата, като му е било забранено да се доближава до нея и до обитаваното от нея жилище. Заповедта е била получена лично от ответника на 22.01.2019 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Съдебномедицинско удостоверение №6/2019 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и по-конкретно от изготвената служебна справка за предоставени данни по реда на Наредба №14/18.01.2019 год. по искане №61/18.11.2015 год., е видно, че ответникът е син на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на 06.01.2019 год. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани във физическо насилие, изразяващо се в ритане в областта на дясната подбедрица, удари с юмруци по дясната ръка, удари с юмруци по челото, отправените срещу нея закани и заплахи, че ще й бъде счупен черепа, отнемане на парични средства и др. могат да бъдат характеризирани, като физическо, психическо и емоционално насилие спрямо ищцата, принудително ограничаване правото й на свободно и безпрепятствено пребиваване в жилището и извън него, както и правото й на спокоен живот. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие се съдържат не само в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. В същото време съдът съобрази и разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, съгласно която декларацията се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, дори и да няма други доказателства,. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, които се отличават с особена жестокост, здравословното състояние на молителката, което се установява от дадените от нейна страна обяснения, от които става ясно, че същата страда от диабет, хипертония и проблеми със сърцето, но и обстоятелството, че с оглед изявеното и от двете страни по делото желание да подобрят отношенията помежду си един по-продължителен срок на мерките би довел до отчуждаване на двамата и не би спомогнал за заздравяване и възстановяване на връзката, която съществува между майката и сина. С оглед на изложеното съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер около минималния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 3 месеца. Съдът намира, че така определения срок на мерките би ограничил временно контактите между двамата, но би бил достатъчен за да им даде възможност да осмислят и преоценят отношенията помежду си и за в бъдеще да положат усилия за тяхното подобряване.

Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Н. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват доказателства за материалното състояние на нарушителя, но доколкото е в трудоспособна възраст следва да се приеме, че е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА Н.Д.Н., с ЕГН**********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Б.Д., с ЕГН**********,***.

2. ОТСТРАНЯВА Н.Д.Н., с ЕГН**********,*** от съвместно обитаваното с молителката жилище на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №34, вх.2, ап.36 за срок от 3 /три/ месеца.

3. ЗАБРАНЯВА на Н.Д.Н., с ЕГН********** да се доближава до Д.Б.Д., с ЕГН********** и до обитаваното от нея жилище на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №34, вх.2, ап.36 за срок от 3 /три/ месеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Н.Д.Н., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Н.Д.Н., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: