Р Е Ш Е Н И Е

627/25.6.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№183 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Ч.“, представлявано от М.Н.К. , излага, че по ч.гр.д.№3104/2018 г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена, в полза на ищеца, заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, за задължения за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Г.“ №7, ап.13, считано за периода от 16.04.2018 г. до 28.06.2018 г., както и за обезщетение за забава. Ищецът твърди, че между страните били налице облигационни отношения, основаващи се на сключен, при общи условия, договор за доставка на топлоенергия и ответникът бил потребител на топлофикационното дружество, като не бил изпълнил задълженията си за заплащане стойността на доставена му през горепосочения период топлоенергия. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 463, 27 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Разград, ул. „Г.“ №7, ап.13; 3, 47 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Заявява, че през въпросния период не е собственик на жилището и не е ползвал топлоенергия.

По искане на ищеца и на основание чл.220, вр. с чл.219, ал.1 от ГПК, на страната на ищеца, в качеството на трето лице – помагач е конституирано „Бруната” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***. При дадена му възможност за становище, третото лице заявява, че дяловото разпределение на топлинна енергия в процесното жилище е извършено при спазване на нормативната уредба в областта на енергетиката, като са извършвани редовно отчети на уредите в жилището, които са съставяни съвместно с абоната.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3104/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 463, 27 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Разград, ул. „Г.“ №7, ап.13; 3, 47 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., като е присъдена и законната лихва, считано от 25.10.2018 г. до окончателното заплащане, както и извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение.

В настоящото производство, предвид направените възражения и оспорвания от страна на ответника, както и водейки се от характера на самото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидни облигационни отношения между страните, основаващи се на сключен, при общи условия, договор за доставка на топлоенергия, както и пълно изпълнение на задълженията си по така сключения договор. В този смисъл изцяло в тежест на ищеца е надлежно и безсъмнено да установи, че през процесния период е доставяна на ответника в посочения имот топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната с настоящата молба сума. Видно от приложената по делото справка, издадена от Служба по вписванията- Шумен, се установи, че на 05.04.2018 г. в посочената служба е вписана сделка по прехвърляне на недвижимия имот, в който ищецът заявява, че е доставена и незаплатена топлинна енергия през исковия период, като за продавач на имота е отбелязан ответникът, а за купувач Г. П. Д.. От изготвеното заключение по допуснатата СТЕ, се установи, че в счетоводството на ищцовото дружество са издадени дебитно известие №6000016664/28.06.2018 г. на стойност 452, 15 лева- цена на доставена топлинна енергия и за сума от 0, 79 лева- обезщетение за забава за периода от 29.07.2018 г. до 25.10.2018 г., както и фактура №№3000454788/16.04.2018 г. на стойност 22,14 лева. По последната фактура новият собственик на процесния имот е заплатил сума от 11, 12 лева, като върху остатъка е начислено мораторно обезщетение в размер на 2, 68 лева, считано за периода от 16.05.2018 г. до 25.10.2018 г. В заключението си ВЛ ясно посочва, че сумите посочени по- горе /452,15 лева и 22, 14 лева/ са отразени като задължения за доставена и консумирана топлинна енергия от двата радиатора в процесния недвижим имот, както и отдадена в имота от сградната инсталация топлинна енергия през отоплителен сезон 2017/2018 г., и по-конкретно консумирана топлоенергия от потребителя през периода от 01.11.2017 г. до 13.04.2018 г. В съдебно заседание ВЛ потвърди и категорично заяви, че през процесния период, а именно от 16.04.2018 г. до 28.06.2018 г. няма консумация на топлинна енергия в имота, нито има битово горещо топлоснабдяване, като ищецът от края на месец април 2018 г. е спрял топлоподаването в имота. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че ищецът в случая не проведе главно и пълно доказване основанието на исковете си, а именно, не доказа, че през заявения в заповедното, респ. исковото производство период, действително е доставена и незаплатена от ответника топлинна енергия. Напротив, по делото се събраха доказателства, че за същия период липса консумация на топлинна енергия, като не е налице топлоподаване. Съдът следва да отбележи, че е обвързан от конкретното основание, въведено от ищеца още в заповедното производство и следва да извършва преценка възникнали ли са конкретните твърдени факти от ищеца или не, като не разполага с възможността да преценява факти и обстоятелства, стоящи извън рамките на посоченото от ищеца основание на иска. Ето защо счита, че не следва да взема предвид събраните данни относно потребена в имота в различен от исковия /заповедния/ период топлинна енергия. Ето защо, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе отговорността за разноските на насрещната страна, като заплати сума на ответника в размер на 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство както в исковото, така и в заповедното производство, определено по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Ч.“, представлявано от М.Н.К. , срещу Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, както следва: за сума от 463, 27 лева /четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща главница за консумирана топлинна енергия в периода 16.04.2018 г. – 28.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Разград, ул. „Грънчарска“ №7, ап.13; 3, 47 лева /три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от 27.09.2018 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Ч.“, представлявано от М.Н.К. , ДА ЗАПЛАТИ НА Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща извършени по делото както в исковото, така и в заповедното производство разноски, съразмерно уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Бруната” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: