Р Е Ш Е Н И Е
755/29.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На пети юли през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №188 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са четири обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.298 от ТЗ,
във вр. с чл.154 от ЗЕ, във вр. с чл.150 от ЗЕ – по отношение на главниците и
по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД – по
отношение на претенцията за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, представлявано от Г. Б., чрез процесуалния
представител Д. П., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б срещу „***“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №8, представлявано от Д.
Х.Д.. Ищцовото дружество твърди, че е лицензиран производител и приносител на
топлоенергия, както и че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, при общи условия, като ползва предоставената му енергия в имот
на адрес: гр.София, община Красно село,
ул.”***” №9-11, първи подпокривен етаж, код на платеца Т359849. Съгласно
данните на фирма за дялово разпределение „***“ ЕООД за периода м.януари 2016
год. – м.април 2017 год. ответниците дължали обща сума в размер на 84.88 лева,
от която главница в размер на сумата от 19.59 лева, представляваща консумира
топлинна енергия за периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 19.07.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, 13.07 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018
год., 42.18 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 19.07.2018 год. до окончателното
изпащане на сумата и 10.04 лева – мораторна лихва за периода от 02.03.2016 год.
до 11.07.2018 год. Тъй като не заплатили дължимите от тяхна страна суми, ищецът
на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените суми.
След издаване на посочената заповед в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
длъжниците са депозирали възражение, което поражда за ищеца задължение да
установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват четири
положителни установителни иска срещу ответниците, като молят съда да признае за
установено, че „***“ АД дължи на “***” ЕАД сумите 19.59 лева, представляваща
консумира топлинна енергия за периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год.,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.07.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата, 13.07
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2016 год. до
11.07.2018 год., 42.18 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 19.07.2018 год. до окончателното
изпащане на сумата и 10.04 лева – мораторна лихва за периода от 02.03.2016 год.
до 11.07.2018 год. и направените от тяхна страна разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 17.06.2019 год.,
в която излагат, че ответникът е
заплатил сумата от 84.88 лева, с която е погасил главница в размер на 61.77 лева
и мораторна лихва в размер на 23.11 лева. Претендират като незаплатени
единствено законната лихва върху дължимата главница за периода от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата и направените в хода на заповедното производство разноски в
размер на 250 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор. В отговора
ответното дружество твърди, че са заплатили на ищцовото дружество сумата от
84.88 лева, както и че са в преговори за уточняване и заплащане и на дължимите суми за лихви и разноски.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява
представител.
Във връзка с направено с исковата молба искане за
конституиране като трето лице – помагач на страната на ищеца „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”***” №23Б, представлявано от С.
П. Ч.– „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „***“, ул.”***” №3, последното е конституирано като трето лице помагач,
като на същото са изпратени препис от исковата молба и доказателствата по
делото. В предоставения им едномесечен срок от тяхна страна не е бил депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание за третото лице – помагач на
страната на ищеца не се явява представител. От тяхно име на 04.07.2019 год. е депозирана
писмена молба, в която молят да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, кат
изразяват становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
„***” ЕАД, с ЕИК*** е лицензиран производител и
приносител на топлоенергия, а ответното дружество „***“ АД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №8, представлявано от Д. Х.Д.
е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, при общи условия, като
ползва предоставената му енергия в имот на адрес: гр.София, община Красно село, ул.”***” №9-11, първи подпокривен
етаж, код на платеца Т359849. От данните, предоставини от третото лице –
помагач на страната на ищеца - фирма за дялово разпределение „***“ ЕООД за
периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год. ответниците дължали обща сума в
размер на 84.88 лева, от която главница в размер на сумата от 19.59 лева,
представляваща консумира топлинна енергия за периода м.януари 2016 год. –
м.април 2017 год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
19.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, 13.07 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018 год., 42.18 лева – представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2016 год. до
30.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
19.07.2018 год. до окончателното изпащане на сумата и 10.04 лева – мораторна
лихва за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018 год. Тъй като не заплатили дължимите
от тяхна страна суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. След издаване на посочената заповед в срока
по чл.415, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали възражение, което е породило за
ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
На 18.03.2019 год. ответното дружество е заплатило
по сметка на ищцовото сумата от 84.88 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Извлечение от сметки за процесния период, Извлечение от търговския регистър,
Писмо до ответното дружество, Договор №34124/359849/13.06.2017 год., Молба за
откриване на партида, Договор от 20.09.2002 год., Протокол, Приложени е към
протокола, Декларация, Нотариален акт за продажба на недвижим имот №104, том I,
рег.№394, дело 95 от 1999 год., Заявление, Списък за таксуване на топлинна
енергия, Извлечение за дължими суми, ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр.София, Пълномощно, Договор №У№94/01.11.2007 год.,
Документ за заплатена държавна такса, Индивидуална справка за отопление и топла
вода – 2 стр., Пълномощно, Платежно нареждане за кредитен превод от 18.03.2019
год..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че ответното дружество е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр.София, община Красно село, ул.”***” №9-11, първи подпокривен етаж и по
отношение на този имот се явява потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, при общи условия, като ползва предоставената му от „***” ЕАД, с ЕИК***
топлинна енергия в посочения имот под код на платеца Т359849. От данните,
предоставени от фирмата за дялово разпределение и третото лице – помагач на
страната на ищеца в настоящото производство - „***“ ЕООД се установява, а и не
се спори между страните по делото, че за периода м.януари 2016 год. – м.април
2017 год. ответниците дължали обща сума в размер на 84.88 лева, от която
главница в размер на сумата от 19.59 лева, представляваща консумира топлинна
енергия за периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 19.07.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, 13.07 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018 год., 42.18 лева –
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2016 год. до 30.04.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 19.07.2018 год. до окончателното изпащане на сумата и 10.04 лева –
мораторна лихва за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018 год.
Не се спори между страните по делото, че
посочените по-горе суми не са били платени към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на завеждане на
исковата молба, предмет на настоящото производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че така
предявените установителни искове се
явяват основателни и доказани. В същото време от материалите по делото се
установява, че на 18.03.2019 год. ответното дружество е заплатило по сметка на
ищцовото сумата от 84.88 лева. От изявлението направено от страна на ответното
дружество в писмена молба от 17.06.2019 год. се установява, че посочената сума е била разпределена както
следва: 61.77 лева – главница, включваща 19.59 лева - консумира топлинна
енергия за периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год. и 42.18 лева –
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2016 год. до 30.04.2017 год.,13.07
лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата главница в размер
на 19.59 лева за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018 год. и 10.04 лева – мораторна лихва върху дължимата
главница в размер на 42.18 лева за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018
год..
В същото време е останала неплатена законната
лихва върху посочената по-горе главница за периода от 19.07.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата – 18.03.2019 год.
В този смисъл съдът намира, че при постановяване
на съдебното решение, доколкото производството има за цел установяване на
вземането към момента на приключване на съдебното дирене /т.9 от Тълкувателно
решение №4/2013 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК/, следва на основание
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК да бъдат отчетени настъпилите в хода на
съдебното производство факти и по-конкретно – извършеното плащане от страна на
ответника след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
след образуване на настоящото исково производство.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, както и настъпилите след завеждане
на заповедното и исковото производство факти /извършено плащане от страна на
ответното дружество/, счита, че предявените от страна на ищеца положителни
установителни искове са допустими, но следва да бъдат частично отхвърлени,
поради постъпилото плащане, както по
отношение на главницата в общ размер на 61.77 лева, така също и по отношение на
претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 02.03.2016 год.
до 11.07.2018 год. в общ размер на 23.11
лева.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че предявените от ищцовото дружество положителни
установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от
ГПК, се явяват основателни и доказани в частта, в която ищцовото дружество
претендира заплащане на законната лихва върху дължимата главница в размер 19.59
лева за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата – 18.03.2019
год. и в частта, в която ищцовото дружество претендира заплащане на законната
лихва върху дължимата главница в размер 42.18 лева за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2018 год.
до окончателното изплащане на сумата – 18.03.2019 год., като в останалата част
исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като бъде признато в отношенията
между страните, че ответниците не дължат на ищцовото дружество претендираните
суми, поради постъпило плащане на същите в хода на образуваното исково
производство.
Доколкото ответниците с поведението си са станала
причина за завеждане на иска, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество направените от него разноски в настоящото и в заповедното производство
в размер на 300 лева, включващи държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, представлявано от Г. Б.,
чрез процесуалния представител Д. П., с адрес: гр.София, ул.“***“ №23Б и „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №8, представлявано от Д. Х.Д., че „***“ АД, с ЕИК*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, с ЕИК*** законната
лихва върху главница в размер 19.59 лева - консумира топлинна енергия за
периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год., изчислена за периода от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата – 18.03.2019 год. и
законната лихва върху главница в размер 42.18 лева - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2016 год. до 30.04.2017
год., изчислена за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата –
18.03.2019 год., като отхвърля
предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с
чл.298 от ТЗ, във вр. с чл.154 от ЗЕ, във вр. с чл.150 от ЗЕ – по отношение на
главниците и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД
– по отношение на претенцията за лихва за
признаване за установено, че „***“ АД, с ЕИК*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, с ЕИК*** сумите
от 61.77 лева – главница, включваща 19.59 лева - консумира топлинна
енергия за периода м.януари 2016 год. – м.април 2017 год. и 42.18 лева –
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2016 год. до 30.04.2017 год.,13.07
лева, представляваща мораторна лихва върху дължимата главница в размер
на 19.59 лева за периода от 02.03.2016 год. до 11.07.2018 год. и 10.04 лева –
мораторна лихва върху дължимата главница в размер на 42.18 лева за периода от
02.03.2016 год. до 11.07.2018 год., поради
постъпило плащане след образуване на производството.
ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК*** да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК***
сумата
от 300 лева /триста лева/, представляваща направени от тяхна страна разноски
в хода на заповедното и исковото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
– помагач на страната на ищеца - „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „***“, ул.”***” №3.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: