Р Е Ш Е Н И Е

1099/14.11.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 24 (двадесет и четвърти) октомври Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 198 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

В исковата си молба ищцата В.С.В. твърди, че с ответника А.А.К. са родители на детето – ищец Д., родена на *** година. Страните съжителствали в гр. Свети Влас до пролетта на 2011 г. Тогава, ответникът се установил за постоянно в Кралство Белгия, където полагал труд, а ищците заживели в дома на родителите на В. ***. При завръщанията на К. в страната, той посещавал семейството си именно в гр. Шумен. Постепенно между родителите настъпило отчуждение, ответникът заживял с друга жена в чуждата държава. През лятото на 2017 г. К. посетил отново дома на родителите на ищцата В. и в пияно състояние повредил цялата покъщнина. Оттогава страните не поддържали връзка помежду си, а през миналата 2018 г. ответникът спрял да превежда парични средства за издръжката на детето си. Молят съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Д.А.К. да бъде определено при майката; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; на ответника бъде определен режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето Д. месечна издръжка на дете от родител в размер на 300,00 лв., считано от датата на предявяването на иска – 22.01.2019 г. (включително за минало време – в същия месечен размер, за периода от 22.01.2018 г. до 21.01.2019 г.). Ищцата В. прави искане ответникът да бъде осъден да ѝ заплати деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба. Счита, че същата е нередовна, тъй като претенциите за издръжки не са предявени от непълнолетната ищца. Същият не оспорва претенцията на ищцата за определяне на местоживеенето на непълнолетното дете, за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на същото и за определяне на режим на лични отношения. Възразява срещу размера на претендираната издръжка, като счита, че същият е завишен. Моли, претенцията за плащане на издръжка за минало време да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/10.12.2004 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че В.С.В. и А.А.К. са родители на детето Д.А.К., род. на *** година. По делото са представени трудов договор № 2/11.10.2017 г. и допълнително споразумение към него от 31.12.2018 г., от които се установява, че ищцата В. полага труд в „Обществено хранене – Шумен“ ООД при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. Съдът констатира от удостоверение изх. № 270191900994641/17.04.2019 г., изд. от ТД на НАП – Варна, че същата не е получавала доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/13.03.2019 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че В.В. е родител и на детето Д., родено на *** г. Съдът констатира от служебна бележка № 402/15.01.2019 г., изд. от СУ „Й.Е.Б.“ гр. Шумен е, че детето Д. е било записано като ученичка в 8-ми клас през учебната 2018/2019 година. В писмо изх. № 11-05-1685/#2/02.08.2019 г. на ТД на НАП – Бургас се сочи, че А.К. не е подавал годишни данъчни декларации за 2017 г. и 2018 г. по делото е представена преписка № 492/2019 г. на ШРП. Видно от приложеното извлечение от банковата сметка на В. В. е, че през 2018 г. ответникът ѝ превел трикратно сума в размер на 195,00 лева.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата В. В.. Двете обитавали жилище в къща, собственост на В., майка ѝ и брат ѝ. На детето били осигурени много добри хигиенно-битови условия. От друга страна, бащата не поддържал контакт с детето си от 08.122018 г.

Разпитаните като свидетели Д.Е. (майка на В. В.) и Р.В. (брат на В. В.) излагат, че семейството живяло в гр. Свети Влас. През 2011 г. В. заедно с детето се завърнала в гр. Шумен, а ответникът започнал да полага труд в Кралство Белгия. Впоследствие, периодично посещавал ищците в гр. Шумен, но постепенно това се случвало все по-рядко, а напълно преустановило след 2017 г. Тогава, в пияно състояние К. изпочупил покъщнината на семейството и оттогава не идвал в града. Бащата поддържал рядко контакт по телефона с дъщеря си. Д. посещавала тренировки по волейбол.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Досежно искането с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето Д. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени единствено от ищцата.

Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около осем години. От 2017 г. грижите по отглеждането и възпитанието на Д. били поети изцяло от майка й – ищцата, активно подпомагана от своята майка.

При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на всяко от децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че майката на детето Д. притежава в пълнота родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че ответникът не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод е установеното фактическо негово разделяне с детето му, по причина, която се дължи на негово поведение, в продължение на години.   Желанието на родителите – изявена е готовност от страна единствено от майката да отглежда и възпитава детето Д.;   полът и възрастта на детето – Д. е момиче на почти 15 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, но присъствието на майката е определящо;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на детето Д. е социалната среда в дома на ищцата и на вече родената по-малка сестра.  Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ищцата са осигурени много добри битови условия, докато за жилището, обитавано от ответника не са налице доказателства.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на непълнолетното дете, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето Д. да живее при своята майка – В.В., която ще упражнява родителските права по отношение на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее детето, предвид наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своята майка, по регистрирания от последната постоянен адрес ***).

С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето Д. както следва: всяка първа и трета седмица в месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето Д. било отглеждано, възпитавано и издържано от майка си. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ищцата В. претендира месечна издръжка в размер на 300,00 лева. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, понастоящем минималният размер на дължимата от родител издръжка на ненавършилото пълнолетие дете възлиза на 140,00 лв. След извършване на тези преценки, съдът определя обща месечна издръжка за детето Д. в размер на 350,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 220,00 лв. месечно, а останалите 120 лв. следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. В тази насока, съдът взе предвид и наличието на алиментни задължения на В. и спрямо друго дете.

Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установеното по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла от 2011 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Установи се, че до началото на 2018 г. ответникът плащал различни суми за издръжката на детето си, но след това и допреди една година не е изпълнявал това си родителско задължение в пълнота. Налице е признание от страна на ищците, че същият платил през 2018 г. сума в общ размер на 600,00 лв. за издръжка на детето си. Предвид горното, К. следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за времето от 22.01.2018 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба – 21.01.2019 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите, определя обща месечна издръжка за този период за детето Д. в размер на 320 лв., от които бащата следва да заплати по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане. След извършеното намаляване на дължимата в общ размер сума – 2400,00 лв. с платената сума, възлизаща на 600,00 лв., то ответникът следва да бъде осъден да заплати на низходящата си сума в общ размер 1800,00 лв. Искът за издръжка за минало време, в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По събирането на държавната такса по исковата молба, в частта й относно присъдените издръжки:

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса и върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 72,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС направените разноски в размер на 300,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата В.В. направените разноски по делото в размер на 25,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Д.А.К. с ЕГН ********** да живее при родителя си В.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.А.К. с ЕГН ********** на майката В.С.В. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата А.А.К. с ЕГН **********,***, с детето Д. всяка първа и трета седмица от месеца, от 09,00 часа до 18,00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Д.А.К. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. с ЕГН **********, по банкова сметка ***, месечна издръжка в размер на 220,00 лв. (двеста и двадесет лева), считано от 22.01.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на непълнолетното си дете Д.А.К. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител В.С.В. с ЕГН **********, издръжка за периода 22.01.2018 г. – 21.01.2018 г., вкл., в общ размер 1800,00 (хиляда и осемстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.К. иск с правно основание чл. 149 от СК в останалата му част над 1800,00 лв., до пълния предявен размер от 3000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А.А.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 72,00 лв. (седемдесет и два лева).

ОСЪЖДА А.А.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, направените разноски по делото в размер на 300,00 лв. (триста лева).

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.А.К. да заплати на В.С.В. направените разноски по делото в размер на 25,00 лева.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: