Р Е Ш Е Н И Е

901/7.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 205 описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулта Д.А.срещу Т.Х.Х. с ЕГН ********** ***. Иска се да бъде признато от съда в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 3 794.83 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 308.70 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.01.2012г. до 15.12.2014г., сума от 555.85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.11.2016г. до 31.05.2018г., като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.12.2017г., сключен между него и заемателя – цедент. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.

Излага се, че на 15.12.2011г. ответника сключил договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на заемодател с № PLUS – 1629246 за сумата от 5000 лв., които следвало да се изплатят на 36 месечни вноски. Предвид неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1731/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя било указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок, което било изпълнено. Моли се за уважаване на исковете и се претендират разноски в двете производства.

С Определение № 1535/20.05.2019г. на ответника бил назначен особен представител – адв. М.М. от ШАК, като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на особения представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като в материалите по делото не се съдържат доказателства тъй като не са приложени доказателства по делото за дължимостта на сумите.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по хода на делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са основателни. Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК и общо адвокатско пълномощно за упълномощаване на адв. А.Б.-Д. от АК-Пловдив.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. М.М. от ШАК, като в съдебните прения се сочи, че исковете са изцяло основателни и доказани по техните размери и следва да бъдат уважени.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1731/2018г. на ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 807/11.06.2018г. за сумата от 3 794.83 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит, сума от 308.70 лв. договорна лихва от 13.01.2012г. до 15.12.2014г., сума от 555.85 лв. - мораторна лихва за периода от 11.11.2016г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 08.06.2018г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер общо на 143.19 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от сключения между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 01629246 от 15.12.2011г., заемателя дал на ответника кредит в размер на 5 000 лв. Срока на кредита бил 36 месечни вноски, като следвало да се изплаща вноска в размер на 250.38 лв. В договора били посочени конкретните дати на всяка от погасителните вноски и техния размер. Лихвения процент по заема бил фиксиран на 47.30 %, а годишния процент на разходите 36.48 %. Общата дължима сума, която заемателя следвало да върне била 9 013.50 лв. Не се оспорва от страните, че сумата е реално усвоена от ответника.

По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 20.12.2017г., сключен между БНП„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, както и разпечатка от страница от Приложение № 1, в което фигурирало и вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Такова уведомление било приложено към исковата молба и връчено, заедно с нея.

За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че сумата по кредита е формирана от главница 5000 лв. и 720 лв. застраховка „Защита на плащанията“, която е изплатена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. По сметка на лицето е наредена сума в размер на 4 759 лв., като са удържани 175 лв. и усвоената сума по кредита от ответника е 4 934 лв., като до пълния размер от 5000 лв. не са усвоени 66 лв. и няма данни защо не са приведени на кредитополучателя. Всички 36 вноски са падежирани към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Размерът на задължението към тази дата е 3 613.58 лв. главница, 188.46 лв. договорна лихва и 576.17 лв. договорна лихва.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.

По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9 от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между БНП„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.Х.Х., усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

В конкретния случай страните не спорят относно валидността на договора за кредит и основанието на дълга. От представените доказателства се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит PLUS № 1629246/15.12.2011г., като по силата на този договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 5000 лв., като от тази сума реално преведена по банковата сметка на лицето и усвоена от него е сума в размер на 4 934 лв. Поради това и съдът намира, че между ответника и БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възниквала облигационна връзка. Съдът намира също, че е доказано надлежното уведомяване за цесията, тъй като то може да се извърши с връчването на препис на исковата молба. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. № 1711/2013г., I т.о. Доколкото към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК са падежирани всички погасителни вноски, то не следва да се изследва въпроса за настъпване на предсрочна изискуемост. По отношение на размера на претендираните вземания обаче, съдът намира, че същите следва да се присъдят в размерите установени по назначената счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като обоснована и компетентно изготвена. Липсва оспорване на заключението от страна на ищеца, който не е направил и доказателствени искания в тази връзка. От главницата е погасена частично сума, като към момента неиздължената част от нея е за сумата 3 613.58лв., поради което същата следва да се уважи в този размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 3 794.83 лв. Договорната лихва следва да се уважи в размер на 188.46 лв., като се отхвърли до пълния предявен размер от 308.70 лв. Наказателната лихва следва да се уважи в размер на 555.85 лв., доколкото към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК експертизата я е изчислила в по-високия размер от 576.17 лв.

По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък за разноски по чл.80 от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца, в който са описани разходи, влизащи в съществено противоречие със реално заплатените от ищеца такива. Така например по заповедта, издадена в заповедното производство са определени разноски от 93.19 лв., а не както в списъка е посочен на 127.32 лв., юрисконсулското възнаграждение е 50 лв., а не както се сочи 200 лв. Реално направените разноски са общ размер на 143.19 лв., от които съобразно уважената част от иска ответника следва да заплати 133.92 лв.

В исковото производство по списък се претендира държавна такса в размер на 127.32 лв., като има доказателства за заплащането ѝ, поради което е основателно искането. Претендира се възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв., като обаче съдът е определил и заплатил на вещото лице възнаграждение от 200 лв., колкото е внесения от страната депозит, видно от представеното преводно нареждане, находящо се на лист 66 от делото. Възнаграждението за особен представител е в размер на 547.82 лв. , колкото е внесения от страната депозит (лист 49 от делото), а не както е посочен в списъка в размер на 600 лв. Така разходите са в общ размер на 1355.14 лв., от които ответникът следва да заплати съобразно уважената част от иска сума в размер на 1267.45 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Т.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Т.Я.К. сумата от 3613.58лв. (три хиляди шестстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит ***, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606 и ответницата, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 08.06.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, сумата от 188.46 лв.(сто осемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 13.01.2012г. до 15.12.2014г., както и сумата от 555.85лв. (петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2016г. до 31.05.2018г., които вземания са прехвърлени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 807/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 1731/2018г. по описа на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за разликата до пълния предявен размер от 3 794.83 лв. и за договорната лихва до пълния предявен размер от 308.70 лв., като неоснователни и недоказани,

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК 202527341 разноски по заповедното производство в размер на 133.92 лв. (сто тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 1 267.45лв. (хиляда двеста шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: