Р Е Ш Е Н И Е

442/13.5.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М. Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 232 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Д.Д.С.,***, чрез пълномощника адв. Д.С. от ШАК срещу „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД с ЕИК ***.

Ищецът основава исковата си претенция, като посочва, че е длъжник по вземане, което е придобито от ответника с договор за цесия. Твърди, че цесията е нищожна и се позовава на изтекла погасителна давност.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, както е посочено, че не съществува правоотношение, от което възниква задължение за него, на основание чл.124, ал.1 от ГПК. Евентуално иска от съда да прогласи нищожност на договора за цесия по чл.26, ал.2, предл.2, поради пълна симулация. Претендира давност.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявеният иск по същество е недопустим. Алтернативно признава иска и претендира разноски. В отговора, ответникът е изразил становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него. Иска от съда да вземе предвид обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не са предприемани действия от ответника по отношение на ищеца.

При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: ксерокопия на: представените с ИМ писмени доказателства – ксерокопия на: заявление-възражение изх. №1/14.08.2018 г. от Д.С. до „Иновативни финанси“ ООД – гр. Варна, покана за плащане до Д.С.; представените с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: Определение №338/24.01.2018 г. на ВКС.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори и от страните:

Ищецът е сключила договор с „Теленор-България" ЕАД, през 2012г. за ползване на мобилни услуги. Не заплатила на оператора дължими суми за мобилни услуги в размер на 5131,81 лева. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.12.2017 год. сключен с „Теленор-България" ЕАД, „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна е придобило дълга на ищеца. „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД е дружество, което по занятие купува необслужени вземания от банки, небанкови финансиращи институции и други юридически лица и събира тези вземания. След прехвърляне на вземането, на длъжника е изпратена покана за доброволно плащане на задължението.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са чл. 124, ал.1 от ГПК. От съда се иска, да се признае за установено, че не съществува правоотношение между Д.Д.С. с ЕГН ********** и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от С. Х. Б., от което да възниква задължение за Д.Д.С. с ЕГН ********** в частичен размер на 1250,00 лева, от главница в размер на 5131,81 лева.

При условията на евентуалност, с посочено правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД, договорът сключен за цесия между „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, ЕИК *** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да бъде признат за нищожен.

По делото от страна на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от С. Х. Б., се признава обстоятелството за настъпила погасителна давност по отношение на задължението на ищеца.

По съществото на спора, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора, поради настъпила погасителна давност.

Предвид установилата се теория и практика, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. В този смисъл, съдът приема искът за допустим, дотолкова доколкото задължението продължава да съществува.

Ответникът не оспорва исковата претенция, като по същество признава иска. В този смисъл съдът намира, че всички направени възражения и искания на ищеца, с изключение на това за настъпила погасителна давност, са неотносими към делото, тъй като спор по същество не съществува.

По предявения евентуален иск.

Задължение за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск. Съдът по същество уважава главният иск, при което не следва да разглежда евентуалния.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, както и направеното признание на исковата претенция за настъпила погасителна давност.

Относно разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските.

Ответникът, по отношение на разноските, иска от съда да вземе предвид обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не са предприемани действия от ответника по отношение на ищеца.

Длъжникът признава, че вземането съществува, но оспорва само, че то впоследствие е погасено по давност. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, а преценка на длъжника е, дали да плати тези съществуващи вземания.

Съдът намира, с оглед гореизложеното, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, по същество признава иска, в този смисъл разноските, следва да се възложат върху ищеца, във връзка с чл.78, ал.2 от ГПК.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски направени в настоящето производство, с оглед представените доказателства за действително извършени разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер на 360,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че не съществува правоотношение между Д.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от С. Х. Б., от което да възниква задължение за Д.Д.С. с ЕГН ********** в частичен размер на 1250,00 лева, от главница в размер на 5131,81 лева, поради признание на иска за настъпила погасителна давност.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: *** за присъждане на направените в производството разноски, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от С. Х. Б. сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: