Р Е Ш Е Н И Е

381/22.4.2019г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Шумен, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 254/2019г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Е.Х.М. ***, против М.И.М., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, ведно с иск по чл. 49, ал. 3 СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника, както и небрачен иск, по който, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, а именно, иск с правно основание чл. 53 СК за възстановяване предбрачно фамилно име.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 12.09.2013 г. в Община Търговище сключили с ответника граждански брак, който бил първи и за двамата. От брака нямали деца. В началото всичко било нормално, докато бавно и неусетно ответникът започнал да развива чувство за ревност, породена от голямата разлика във възрастта им. Кавгите и физическия тормоз над ищцата започнали да стават все по-често явление, за което същата намирала утеха в родителите си, но мюсюлманското и възпитание и традиции не й позволявали да прекъсне брачната връзка. Приемайки липсата на адвекватна защитна реакция от страна на ищцата, ответникът продължавал линията си на поведение, като психическия тормоз и забраната да излиза извън пределите на семейното жилище превърнали ищцата в своего рода затворник. През месец септември 2016 г., след поредния изблик на ревност, ответникът изгонил ищцата от семейното жилище. От тогава същата не се е завръщала жилището, поради страх от физическа саморазправа и психически тормоз. С надеждата съпругът й да се поправи и състоянието му да е временно са провеждали многократни телефонни разговори, но изгледи за закрепване на брачния съюз не били налице. По тази причина ищцата заминала да работи в Р. Германия. Към настоящия момент, същата била бременна от друг, като очаквания термин бил през м. юни. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника, както и да й бъде възстановено предбрачното фамилно име. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът не подава писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. С оглед на това че ответника не депозира отговор и не се явява в съдебно заседание моли да бъде постановено неприсъствено решение. Ответника не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 12.09.2013 г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Т.. От брака нямат деца. От представения в превод паспорт на бременна жена и майка, издаден от д-р М. А.-А. – лекар специалист по акушерство и гинекология, Й. Щр. Б. се установява, че ищцата е бременна. От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетеля В. Н. Х. – майка на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че в момента ищцата живее в Германия, но не работи тъй като е в напреднала бременност. Била в седмия месец и имала проблемна бременост. По време на семейния си живот страните живели в село Ч., обл. Т.. Причината за раздялата им била голямата разлика във възрастта между страните – 18-19 г. и ревността на ответника, което водело до скандали и побои от негова страна. По време на съжителстването им няколко пъти се разделяли и пак заживявали заедно, докато през 2015 г. окончателно се разделили, като ищцата първоначално заживяла при тях, но след една година заминала за Германия, където заживяла с друг мъж.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Относно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 324, хип. 1 ГПК по брачни искове не се постановява неприсъствено решение, поради което следва искането на ищеца да бъде оставено без уважение.

От показанията на разпитания свидетел, а и между страните няма спор, че от поне три години страните не живеят съвместно, като след раздялата им жената се е установила да живее първоначално при родителите си, а в последствие в Р. Германия. Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, а помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. За отношенията на страните през последните години, разпитания по делото свидетел дава конкретни сведения за това кое точно е провокирало неразбирателството между съпрузите – ревност на ответника, което водело до скандали и побои от негова страна. От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с поведението си ответникът е допринесъл за разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.

Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискала възстановяване на предбрачното фамилно име, поради което и единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи, още, че единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име.

Относно разноските.

Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски в общ размер на 1025 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Прекратява гражданския брак между Е.Х.М., с ЕГН: **********, и адрес: *** 22 и М.И.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сключен на 12.09.2013 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Т., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Обявява, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжът, на основание чл. 49, ал. 3 СК.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име „И.“, на основание чл. 53 СК.

Осъжда М.И.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Е.Х.М., с ЕГН: **********, и адрес: *** 22, сумата от 1025.00 (хиляда и двадесет и пет лева) лева представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда М.И.М., с ЕГН: **********, и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: