Р Е Ш Е Н И Е
320/8.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на първи април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 264/2019г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Д.А.
М.,
против С.К., в която са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване, както следва: конститутивен иск, с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради
дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, както и
небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи
задължително произнасяне: с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне
ползването на семейното жилище в гр. Шумен, ***, на ищцата и с правно основание чл. 53 СК за запазване
на предбрачното фамилно име на ищцата.
Ищцата обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 13.10.2011 г. в гр. Шумен сключили с ответника граждански
брак, като заживели в жилище собственост на майката на ищцата гр. Шумен ***. През 2015 г. ответникът напуснал
семейното жилище и заминал за Република Турция. В последствие се върнал в
България, но си наел квартира в гр. Шумен, местност „***“ № ***. От тогава започнал да живее свой
собствен живот. Моли съдът да постанови решение, с което да
прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разтроен без да се произнася за
вината. Иска семейното жилище, в гр. Шумен, ***, да бъде предоставено на нея, както и да
запази фамилното си име. Не претендира разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът уведомен
чрез свои близки със задължение да предадат, не подава писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответника не се явява и
не изпраща представител. Уведомен за съдебното заседание, чрез хазаи на
посочения в исковата молба адрес за призоваване.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 13.10.2011 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, от длъжностното лице по
гражданско състояние в Община Шумен. От брака си нямат малолетни и непълнолетни деца. От ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля М. К. А. –
без родство със страните, близка на семейството, се установява, че от три години
страните са разделени и не поддържат контакти. Ответникът живеел на квартира
някъде в лозята, но свидетелката не знае къде точно. Често пътувал до гр.
Бурса, Р. Турция, където е роден.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитания свидетел се установява,
че от три години страните не живеят съвместно, като след раздялата им мъжът се
е установил да живее на квартира в гр. Шумен. Вярно е, че фактическата раздяла
не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3),
както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не
малка давност, през което време бракът им е съществува само формално. През този
период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план
е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този
период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са
прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили
са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на
общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко изложено,
съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен
от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи, между които
не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В хода на процеса ищцата изразява желание
съдът да не се произнася по въпроса за вината, поради което не е необходимо
съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното
жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищцата и доколкото
ответникът не се противопоставя, както и предвид че е напуснато от ответника
доброволно, следва да бъде предоставено на ищцата.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение, на която по
безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак не е
приела фамилното име на мъжа, е поискано запазване на предбрачното фамилно име,
от което следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора и липсата на искане от ищеца
за присъждане на реализираните от нея разноски по делото, обуславя същите да се
възложат в тежест на всяка от страните така, както са ги извършили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане
на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Д.А.М., с ЕГН **********
***, и С.К., гражданин на Република Турция, роден на *** г. с разрешено
пребиваване в Република България, ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, сключен
на 13.10.2011 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние на Община
Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя ползването на семейното жилище в гр. Шумен,
***, което ответникът е напуснал, на ищцата Д.А.М., на
основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име „М.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда С.К.,
гражданин на Република Турция, роден на *** г. с разрешено пребиваване в
Република България ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК както и
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия: