Р Е Ш Е Н И Е
506/28.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 23 (двадесет и трети) май Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .
. .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
327 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239
от ГПК.
Предявен
е иск с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ.
В исковата
молба ищецът „Европа-транс 2001” ЕООД гр. Велико Търново, представлявано от Е.Д.И.
твърди, че през 2018 г. бил в търговски отношения с ответника „Лигнум вита“
ЕООД гр. Шумен, представлявано от Ц.А.Й. Между търговците бил сключен договор
за превоз, по силата на който ищецът се задължил да превози стока от Република
България до Република Франция. Превозът бил извършен с автомобил на ищцовото
дружество, като била оформена международна товарителница. Въз основа на същите,
ищцовото дружество издало фактура №***/03.09.2018 г. Ответникът, обаче, не
изпълнил задължението си да плати вписаната във фактурата сума в размер на 6102,19
лв. и прекъснало всякаква връзка с ищеца. Моли съда да постанови решение, по
силата на което ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата 6102,19
лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за превоз, отразен във
фактура №***/03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и направените
деловодни разноски.
Ответникът не изразява
становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не
прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.
В
писмена молба, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 23.05.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 19.02.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: фактура №*** от 03.09.2018 г. международна товарителница от 10.08.2018 г., заявка договор №1 от 03.09.2018 г., фактура №*** от 29.01.2019 г., 2 бр. удостоверения за актуално състояние.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията по чл. 372, ал. 2 от ТЗ. Тоест, предявеният иск е вероятно основателен и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на
договор за превоз. Установи се, че „Европа-транс 2001“ ЕООД превозило стоки
между Република
България и Република Франция по поръчка на ответника. От друга страна, последният не изпълнил задължението си да плати
превозното възнаграждение в размер на 6102,19 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ се явява изцяло основателен,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 6102,19
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по настоящото дело, в размер на 848,09 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 239 от ГПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЛИГНУМ ВИТА” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, ул. „А” № 25, вх. 2, ет. 2, ап. 19, представлявано от Ц.А. Й., да заплати на „ЕВРОПА-ТРАНС 2001” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. Велико Търново, адрес на управление гр. Велико Търново 5000, ул. „М.Г.” № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14, представлявано от Е.Д.И., по банкова сметка ***, на основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 6102,19 лева (шест хиляди сто и два лева и 19 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за превоз, отразен във фактура №***/03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Лигнум вита“
ЕООД да заплати на „Европа-транс 2001“ ЕООД, направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 848,09 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и 09 стотинки).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: