Р Е Ш Е Н И Е

924/14.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 359 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по иск с правна квалификация чл. 61, ал.2 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от С.Х. с ЕГН ********** и С.Х. с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес ***, офис 7, чрез адв. Г.С. от ШАК срещу М.Л.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***. В нея се сочи, че между страните е извършена делба на съсобствен имот, находящ се в гр.***. Съсобствеността възникнала по наследство, като с Решение по гр.д. № 2856/2017г. на ШРС имотът бил изнесен на публична продан при 2/8 ид.ч. за ответника и 6/8 ид.ч. за ищците. През 2017г. ищците предприели ремонтни работи в имота, които заплатили лично и със свои средства. Ремонта включвал сваляне на тапетите от стените, премахване на старите подови настилки като балатум и мокет, подмяна на старата дървена дограма с ПВЦ, остъкление на балкона, поставяне на изолация, подмяна на интериорни и входна врати, цялостен ремонт на банята, подмяна на водопроводната инсталация в баня и кухня, шпакловка и боядисване на стените, поставяне на ламинат. За извършването на ремонтните работи били заплатени средства над 25 000 лв. Ответникът, който живеел в съседния имот бил свидетел на ремонтните работи, като не се противопоставил на същите. В уточняваща молба от 25.02.2019г. били посочени конкретно извършените ремонтни работи, както и периодът на същия. В молбата (лист 45 от делото) се посочва, че извършените работи представляват необходими и луксозни разходи. Били извършени със съгласието на съсобственика Ч., който макар да не го е дал изрично, не се противопоставил на ремонтите. В заключение се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците в условията на солидарност, сума в размер на 6 250 лв., представляваща припадащата му се ¼ ид.ч. от общата сума на направените ремонти, с които стойността на имота се е увеличила вследствие предприетите подобрения в него за периода от септември 2017г. – август 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.02.2019г.

В исковата молба се прави изрично искане за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на запор върху вземането на ответника по изп.д. № 11/2019г. по описа на ЧСИ Я.Д., образувано за публичната продан на имота, до размера на 6 250 лв. След изправяне нередовностите на исковата молба, съдът се е произнесъл с Определение № 810/14.03.2019г., като е допуснал обезпечението чрез налагане на запор върху вземането на ответника по изпълнителното дело до размера на настоящия иск. Обезпечителната заповед е издадена на 01.04.2019г. след представяне на доказателства за внесената в цялост гаранция определена от съда.

В срока на писмен отговор е постъпил такъв, като в него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен по размер. Оспорва се фактическата обстановка, изложена в исковата молба досежно периода на извършване на ремонтните работи, тъй като по време на посочения исков период ищците се укривали, предвид висящото делбено производство. Сочи се, че апартамента бил годен за обитаване и ползване, като имал всичко необходимо, без луксозни подобрения. Ответникът твърди, че не само не бил съгласен, но ги предупреждавал да не правят ремонт, като ищците без да се съобразяват с него влизали и излизали от имота. Оспорва се автентичността на представените документи, като се посочва, че част от доказателствата нямат връзка с предмета на делото. Иска се откриване на производство по отношение на авторството на подписа положен във фактура 298 с издател „Фаянс“ ЕАД. Оспорват се всички представени разписки за труд, като се иска представянето на тези документи в оригинал с оглед откриване на производство по чл.193 от ГПК. Правят се доказателствени искания, като в заключение се иска отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.

В първото по делото съдебно заседание за ищците се явява адв. С. от ШАК, като се поддържа исковата молба. По делото е представено изявление от ищците, че оттеглят пълномощията от адв. С. и в последното по делото съдебно заседание двете се явяват лично. В хода на съдебните прения молят да бъде уважена исковата претенция, тъй като разходите по ремонта са били на много по-голяма стойност от претендираната, като оспорват и размера установен в заключението по назначената експертиза.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. М. Д. от ШАК, като поддържат писмения отговор и считат иска за неоснователен и недоказан.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът бил син на Л.М.Ч., който имал сключен втори граждански брак с А.М.П.-Ч.. Ч. починал на 13.03.1998г., оставяйки за свои законни наследници съпругата и сина си. А.П.-Ч.а починала на 28.07.2017г., като нейни наследници били двете ѝ дъщери – ищците по настоящото дело. Не е спорно между страните, че по наследство били съсобственици на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 64.53 кв.м. Видно от приложеното гр.д. № 2856/2017г. на ШРС, със влязло в законна сила Решение № 881 от 29.11.2017г., съдът, допуснал делба на имота с идентификатор 83510.658.109.2.50, при квоти 2/8 ид.ч. за М.Л.Ч., 3/8 ид.ч. за С.Х. и 3/8 ид.ч. за С.Х.. С Решение № 530/05.06.2018г. по гр.д.№ 2856/2017г. на ШРС имотът бил изнесен на публична продан, като след продажбата сумите следвало да се разделят съобразно квотите на страните. Решението било обжалвано от С. и С.Х., с твърдения, че оценката на частта на М.Ч. е нереална и силно завишена, вследствие направените от тях подобрения в имота. По образуваното в.гр.д. № 316/2018г. е постановено Решение № 230/15.11.2018г., поправено с Решение № 87/16.04.2019г., влязло в законна сила, с което е потвърдено изцяло решението на първа инстанция. През месец септември 2017г. – месец август 2018г. ищците предприели извършването на ремонтни работи в апартамента: Била положена бетонна замазка на терасата и е налице усвояване на терасата към кухнята; подмяна на водопроводната инсталация в банята и кухнята и на водомера; инсталиране на душ-кабина, тоалетна чиния-моноблок, мивка, огледало; смяна на интериорни врати на входа (с блиндирана), на кухня, спалня, коридор, хол, килер; смяна на осветителните тела във всички помещения; подмяна на старата дървена дограва с ПВЦ – спалня, хол-прозорец, врата към терасата, кухнята; ламиниран паркет, подложка и первази за кухня, спалня, хол и коридор; подмяна на електрически превключватели и контакти във всички помещения.

По делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели. На страната на ответника бяха разпитани свид. А.Х.Х.– извършвал част от ремонтните дейности в обекта, свид. Т.Ю.К.– продал входната врата на апартамента, свид. Т.Й.Т.– доставил и извършил подмяна на дограмата. Тези свидетели обясняват, че сумите, които са получили в замяна на извършена от тях услуга или доставка на стока, са били получени лично от ищците. Свид. Х. сочи, че ремонтите извършени от него били в кухнята и банята – изстъргване на стари мазилки и поставяне на плочки. Освен него имало и други майстори в апартамента, за поставяне на входната врата и дограмата. За работата си получавал по 50 лв. на ден, като не може да уточни периода на ремонта, но предполага, че е било месец. Свид. К.разказва, че ищците държали входната врата да е от Турция, тъй като искали по-здрава врата. Струвала около 1200-1400 лв., но фактура не бил издал. Свид. Т.излага, че се занимава с производство на дограма и такава била поставена на терасата и прозорците, като имало издадена фактура за услугата. И тримата свидетели сочат, че не са присъствали на спорове между страните.

На страната на ответника са разпитани свид. В.В.Г.– съседка на ответника и свид. С.О.Ч.– близка позната на ответника. Свид. Г. твърди, че е присъствала на „свади“ между страните и понеже не разбирала езика (който бил турски), след това ответника и жена му ѝ обяснявали, че имат спорове за ремонта, който се извършва в апартамента. Преди десет години е посещавала апартамента, като е влизала само в коридора и стаята, в която е живеела майката на ищците, тъй като е била касиерка на входа. Апартамента според нея бил в много добро състояние и годен за живеене. Свид. Ч.разказва, че при закупуването на процесния апартамент в периода 1998г.-1999г. е направен основен ремонт и за времето си жилището било луксозно – с теракота и подово отопление. Известно и е било, че ответника е предупредил ищците да не извършват ремонт, докато тече делото по делбата, но те продължили. Чувала е, когато е влизала във входа да си крещят.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, с изключение на свид. Ч., съобразявайки личната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид приятелските отношения със семейството на ответника. По отношение на показанията на свид. Г., съдът намира, че същата е била непосредствен свидетел на спорове между страните на висок глас, но невладеенето на турски език е попречило на същата да възприема съдържанието на тези спорове. Съдържанието ѝ било преразказано от ответника и жена му, затова показанията в тази им част не се кредитира от съда, тъй като тяхното съдържание не е възприето непосредствено от свидетеля.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е оспорено от ищците, но същите не са направили никакви доказателствени искания в тази връзка. Съдът намира, че заключението е обосновано и пълно дадено и го кредитира изцяло. Вещото лице представя в табличен вид отделните видове ремонтни дейности. Общата стойност на извършените СМР в имота в периода септември 2017г. – август 2018г. възлизат на 16 894.16 лв. Общата стойност на полезните разноски се определя на 14 588.38 лв., като необходими разноски в имота не се установяват, а луксозните са 800 лв. Стойността на имота след извършените ремонтни дейности се е увеличила с 15 388.38 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства, така и от гласните такива и въз основа на тези доказателства в съвкупност и на разпоредбите в закона, съдът прави следните правни изводи.

По основателността на иска: В конкретния случай безспорно се установява, че страните са били съсобственици на процесния имот, като в процеса на делбеното производство ищците извършили ремонтни дейности в него. Поради това следва да се приеме, че работата е извършена и в интерес на самите тях като собственици на идеална част от съсобствения имот.

Трайна е съдебната практика, че необходимите разноски са такива, без които вещта би погинала или би се увредила до степен, която не позволява пълноценното ѝ използване по предназначение. От приетите по делото доказателства не се установява необходимостта от извършването на такива разходи. В този смисъл е и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло. Затова съдът намира, че в конкретния случай ремонтните дейности са подобрения, т.е. такива разходи, без които вещта още би била използваема и които увеличават стойността ѝ. Материалите, използвани в ремонтните дейности, вещите, които са добавени към имота ( които към настоящия момент няма как да бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им), както и начинът, по който са извършени ремонтните работи са от такъв характер, че и без тях имотът би могъл да се ползва по предназначение, но те са направени с цел подобряване полезните свойства на вещта и осигуряване на един по-висок стандарт на живот във същия. Затова и те представляват подобрения на имота, а не необходими разноски. В този смисъл е и точка 8 на Постановление на Върховния съд № 6 от 1974г., което не е изгубило значението си и към момента. Самите ищци излагат идентични твърдения в исковата си молба.

В случая от значение е единствено дали подобренията са извършени със или без съгласието на ответника или при изричното му противопоставяне, тъй като това обстоятелство е релевантно по отношение на размера, до който може да бъде уважен искът и при съобразяване на приложимата правна норма към установените по делото факти. Ако е имало изразено съгласие, то ответника отговаря съразмерно на дела си за реално извършените разходи, съобразно чл.30, ал.3 от ЗС. Ако няма такова съгласие - отговорността му е по чл.61, ал.2 от ЗЗД, за увеличената стойност на имота, вследствие на тези СМР (пак според дела му), а ако пък изрично се е противопоставил на ремонтните дейности - в размер на по-малката стойност измежду направените от ищцата разходи и увеличената стойност на имота (чл.61, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.59 от ЗЗД). В конкретния случай не се установи по категоричен начин ответника да е давал изрично или мълчаливо съгласието си за извършването на процесните подобрения, като знанието за извършването на ремонта не може да се приравни на даване на съгласие. Ето защо и доколкото ищците също са съсобственици на процесния имот, то в случая е приложима разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД и отговорността на ответника е до размера на обогатяването му, т. е. той дължи на ищците увеличението на стойността на неговата квота, ако има такова и ако е вследствие именно на процесните строителни работи. От приетото заключение на СТЕ се установява, че такова увеличение има и то е в размер на 15 388.38 лв. за целия имот. При това положение ответника дължи на ищците в условията на солидарност съответна на неговата квота в съсобствеността част от увеличената стойност на имота, а именно – 3 847.10 лв. До посочения размер претенцията се явява основателна, заедно с претендираната законна лихва от предявяване на исковата молба в съда – 04.02.2019г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищците разноски в производството съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 276.99 лв., представляващи заплатена държавна такса по иска и заплатено възнаграждение за вещото лице.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска им в размер на 276.81 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА М.Л.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.Х. с ЕГН ********** и С.Х. с ЕГН ********** и двете с адрес *** в условията на солидарност сумата от 3847.10 лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и десет стотинки), представляваща приспадащата му се част равняваща се на 2/8 ид. ч. от увеличената стойност на недвижим имот, находящ се гр.***, вследствие на извършени от ищците подобрения в имота в периода от месец септември 2017г. до месец август 2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3847.10 лв. до пълния му предявен размер от 6 250 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Л.Ч. с ЕГН ********** да заплати на С.Х. с ЕГН *********** и С.Х. с ЕГН ********** съразмерно с уважената част от иска, направените от ищците разноски в общ размер на 276.99 лв. (двеста седемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), включващи заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Х. с ЕГН ********** и С.Х. с ЕГН ********** да заплатят на М.Л.Ч. с ЕГН **********, съразмерно с отхвърлената част от иска, сумата от 276.81 лв. ( двеста седемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: