692/10.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 410
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
Ю.Р.К. с ЕГН ********** ******, чрез адв. К.Д.от ШАК, със съдебен адрес *** срещу
К.К., гражданин на Република Турция, роден на ***г. в Турция, с неизвестен адрес,
конститутивен
брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на сключения между страните на 19.03.2013г. граждански брак, за
което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак № *** от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака без произнасяне по
въпроса за вината. Ищцата основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са съпрузи, по
силата на сключения между тях граждански брак на 19.03.2013г. в Истанбул,
Република Турция. От брака си нямат родени деца. Първоначално заживяли в
Турция, като през 2013г. дошли в България. За да може мъжа да остане в страната
следвало да се регистрира в полицията, като му били необходими определени
документи. За целта се завърнал в Турция и оттогава не отговарял на телефонните
обаждания на ищцата и по никакъв начин не осъществил контакт с нея. Ето защо ищцата
моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът
между страните без произнасяне по въпроса за вината, като бъде възстановено
предбрачното ѝ фамилно име.
Ответникът
бил уведомен за настоящото производство, чрез неофициалния раздел на Държавен
вестник, като на основание чл.48, ал.2 от ГПК на същия бил назначен особен
представител – адв. С.Г. от ШАК. Исковата молба и писмените доказателства към
нея били редовно връчени на ответника чрез особения представител, като в срока за
отговор е постъпил такъв. В него се сочи, че искът е допустим, като се излагат
доводи и по съществото на спора.
В съдебно заседание ищцата се явява лично,
заедно с адв. К.Д.от ШАК, като молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между страните брак, поради формалното му съществуване.
Ответника,
редовно призован, чрез особения представител не се явява. За него се явява адв.
С.Г. от ШАК, която счита, че искът е допустим и следва да се постанови решение, но при произнасяне от съда, че вина
за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи, а не само мъжа.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 19.03.2013г.
в Турция, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен. От брака си
нямали родени деца. При сключването на брака жената придобила за брачно име,
фамилното име на мъжа – К.. Страните първоначално заживяли в Турция, като през
месец август 2013г. посетили България и останали в дома на родителите на
ищцата, находящ се в гр.Шумен, които отсъствали от страната и пребивавали
трайно в Германия. За да остане легално на територията на страната, ответникът,
като чужд гражданин, следвало да се регистрира в миграционната служба към
полицията, като за целта следвало да представи определени документи, с които към
момента не разполагал. Това била и причината същият да се завърне в Турция,
като от заминаването му през 2013г. до сега контакт между съпрузите не бил
осъществяван по никакъв начин. Ищцата, заедно със своя баща посетили дома, в
който живеели съпрузите в Истанбул, но мъжа не бил открит на адреса. Съседи
казали, че не им е познат на този адрес. Същевременно здравословното състояние
на ищцата се влошило и се наложило да замине на лечение при родителите си в
Германия, видно от представена медицинска документация по делото – Епикриза от
13.08.2018г. от болница в гр. Франкфурт, Германия.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свид. Ф.А.А.– баща на
ищцата, който разказва, че между съпрузите не са били налице влошени отношения,
че същите са се обичали и разбирали, но от 2013г. не могат да намерят К., а и
той не се е свързал с тях. Първоначално бащата провел няколко телефонни
разговора с него, като след това телефона бил изключен и нямали връзка с него.
Търсили го в Истанбул, но не могли да го открият. Съдът отчита родствената
връзка между свидетеля и ищцата, като кредитира показанията му изцяло, тъй като
кореспондират с фактите по делото и са вътрешно безпротиворечиви, а
същевременно е бил най-близо до семейството по време на брака, а и след това.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна: Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението
на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишени
са от чувство за дом, общност и единство, както и от желание за полагане на
общи грижи и подкрепа между членовете в семейството. Съдът не е сезиран с
искане за решаване на въпроса относно вината за разстройството на брака,
предвид което и не следва да се произнася по този въпрос.
На основание
чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., като констатира, че част
от таксата е заплатена от ищцата, като следва да бъде осъден ответника да
заплати останалата част от 15 лв. По отношение на разноските в производството,
то следва да останат за страните така както са направени, предвид липсата на
искане за произнасяне по въпроса за вината, което да води до поемане на
разноските от виновния за разтрогването на брака съпруг.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак сключен на
19.03.2013г. в Република Турция между К.К., турски гражданин, роден на ***г. и Ю.Р.К.
с ЕГН ********** с адрес ***, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № *** от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община – Шумен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата Ю.Р.К.
да възстанови предбрачното си фамилно име А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото
в размер на 40 лв. (четиридесет лева).
ОСЪЖДА К.К., роден на ***г. да внесе в
полза на държавния бюджет по сметка на ШРС държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева), както и 5 лв.
при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК на съдебните адреси на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: