Р Е Ш Е Н И Е

517/30.5.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 411/2019г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.Р.М., чрез процесуален представител адв. П.от АК Шумен, срещу Д.А.М., с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права на ищцата по отношение на малолетното им дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез майката в размер на 200 лв. с падеж първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2019 г.. От ответника са предявени насрещни искове със същото правно основание, като искът, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, срещу майката е предявен за размера на издръжка от 150 лв..

Ищцата твърди, че от лятото на 2013 г. с ответника живели на семейни начала в с. М., общ. Шумен, в жилище собственост на родителите му. От съвместното съжителство имали родено едно дете на 4 год. и 7 месеца. В началото на съвместния им живот отношенията се развивали нормално, но след сватбеното тържество ответникът започнал да вдига скандали по всякакъв повод - за домакинската работа, която вършела, че не била забременяла веднага. Започнал често да употребява алкохол, след което следвали и шамари. Още докато била бременна я изгонил от семейното жилище. След раждането на детето им започнал все повече да отсъства от вкъщи, да играе карти и да пие с приятели до полунощ. Започнал да се държи грубо с нея - псувни, ритници, хвърлял предмети по нея, заплашвал я с нож. Неведнъж я е гонил с детето, като след това ги прибирал отново. Не й разрешавал да работи. За кратко време бил в чужбина. В началото на 2018 г. се завърнал и скандалите започнали отново. Появила се болезнена ревност, съмнения, че има извънбрачна връзка. Пред детето я биел и наричал „к...ва”. Ответникът започнал работа в гр. Шумен, но въпреки ангажираността му, скандалите и побоите се спирали, както и употребата на алкохол. Неведнъж ходила на работа с посинени очи и с белези от душене. След поредния скандал и побой на 29.01.2019 г. в присъствие на брат заплашил, че ще я убие и ще запали цялото семейство. Последвало поредното изгонване, при което ищцата напуснала семейното жилище, но ответникът не позволил да вземе детето. След раздялата им ищцата се установила да живее в село Друмево заедно със своята майка и братята си. Въпреки положените от нея усилия за заздравяване на връзката, проведените многократни разговори във връзка с отношенията им, намира, че съжителстването им е лишено от смисъл. Моли упражняването на родителските права по отношение на детето Денис, да се предоставят на нея, като местоживеенето бъде при нея. Предлага на ответника да бъде определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. и петнадесет дни през лятото, когато не е в платен годишен отпуск. Ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., чрез майката, по банков път, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че ищцата страда от епилепсия, изпадала в пристъпи и получавала припадъци. Налагало се да й се оказва помощ и е викал линейка. Твърди, че винаги се е грижил детето и се е старал то да не става свидетел на случващото се с майка му, за да не се плаши и травмира от състоянията, в които изпадала. Твърди, че е добър и грижовен родител и притежавал необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. Живеел в много добри битови условия и получавал достатъчно доходи, за да осигури добър живот на детето. Предявява насрещни искове за постановяване на решение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Моли да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при бащата, както и да му бъдат предоставени родителските права за упражняване на него; на майката да бъде определен режим на лични контакти с детет както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 09 часа в събота до 18,00 часа в неделя, в дома на бащата, както и 10/десет/ дни през лятото; да бъде определена месечна издръжка за детето, платима от майката в размер на 150 лева, чрез бащата, считано от датата на предявяване на иска, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася сумата, като при неплащане в срок да се дължи законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини свързани с изменение или прекратяване правото на издръжка. Претендира разноски.

Ответницата по насрещни искове изразява становище за неоснователност на същите. Твърди, че след завеждане на исковата молба променила настоящия си адрес, като жилището, което обитава в момента разполагало с необходимите битови условия да полага грижи за детето, както и че реализира доходи, с които може да се грижи за детето.

С определение чл. 323, ал. 2 ГПК съдът е постановил привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата и е определил местоживеенето му на адреса на бащата. Определен е режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване. Майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете: Д.Д.А., роден на *** г. /удостоверение за раждане л. 5/. Детето посещава детска градина «Чучулига» в гр. Шумен /служебна бележка л. 7/.

От приетият по делото Социален доклад /л. 112/ се установява, че в момента основните грижи за детето полага бащата, който задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри жилищни и битови условия. При отглеждането на детето е подпомаган от родителите си. Майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Живее в жилище на роднини в гр. Ш., ***, където хигиенно - битовите условия са много добри. Заключението в социалния доклад е, че както майката така и бащата осъзнават своите задължения и отговорности като родители за задоволяване на базисните и емоционални потребности на детето си. Двамата са привързани към детето си и желаят да полагат грижи за него. В интерес на детето е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност.

Социалният работник изготвил доклада, счита че за детето се полагат необходимите грижи в дома на бащата и се задоволяват потребностите му. Двамата родители притежават необходимите жилищни условия за отглеждане на детето и реализират трудови доходи, необходими за задоволяване на потребностите на детето. Имат подкрепата на близките си в грижите за детето.

От допуснатата и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Т., се установява, че А. страда от редки, големи епилептични припадъци, като в начало епилептичния пароксизъм е предхождан от аура /шум в ушите и усещане за „подкосяване на краката”/, което позволява на освидетелстваната да предприеме защитни действия и да предотврати наранявания. Епилептичното заболяване, протичащо под добър медикаментозен контрол не е нарушило способностите на А. за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на факти от обективната действителност и не повлиява поведението й. В този смисъл заключението на вещото лице е, че опасността от пристъпи, поставящи освидетелстваната в безпомощно и рисково състояние са минимални, като същата има способности да полага адекватни и надеждни грижи за детето си.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 7452/30.04.2019 г. /л. 114/, се установява, че в периода от една година назад ищцата е осигурявана върху доход от 515 лв., а ответника - върху доход 914 лв.

От свидетелските показания на В. В., без родство със страните, се установява, че ищцата се справя добре с трудовите си задължения, за което свидетелката има преки впечатления. От ищцата знаела, че ответникът често употребявал алкохол и нанасял побои - виждала е А. със синини, като това било причината да напусне семейното жилище. Знае за заболяването на ищцата, но на работното място не е получавала припадъци или да е имала оплаквания. Споделяла й че желае да се грижи за детето. От показанията на свидетеля М., брат на ищцата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че ищцата напуснала семейното жилище поради честата злоупотреба с алкохол и побои от страна на ответника. Присъствал е лично на физическо насилие от страна на ответника към ищцата. След като напуснала семейното жилище психическия тормоз от страна на ответника продължил. Според показанията на свидетеля Д. С., познат на ответника, страните били много хубаво семейство. Твърди, че не бил свидетел на скандали и разправии. Детето било по-привързано към бащата, тъй като от неговото раждане то живеело в неговия дом, а бащата го водел и връщал от детска градина. Бащата бил подпомаган в отглеждането на детето от своите родители. Свидетелката Рачева, майка на ответника, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че проблеми между страните не е имало, както и че ищцата доброволно напуснала семейното жилище, като е оставила детето на бащата.

Предвид задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1, съдът допусна изслушване на родителите по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между детето и родителят, който няма да ги упражнява. Ищцата поддържа становището на процесуалния си представител и изразява желание да полага грижи за детето. Съгласна е режимът на лични контакти на детето с бащата да бъде разширен. Ответника също желае да упражнява родителските права върху детето, като смята, че е по-добрия родител. Моли режима на лични контакти на детето с майата да бъде разширен.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права:

Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето - това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай е налице желание и от двете страни да полагат грижи за детето си осигурявайки необходимите битови и материални условия за неговото отглеждане и възпитание. В тази насока е положителното становища на Д „СП“- Шумен. Детето познава своите родители и въпреки раздялата е привързано и към двамата. Емоционалната свързаност с бащата, развиваща се в ежедневното общуване с него, не може да компенсира отсъствието на майката. В интерес на детето е да получава обичта, вниманието и подкрепата на двамата родители, защото така ще се развие като пълноценна личност. Общуването с майката е основно в границите на определения привременен режим на лични контакти. От представения от контролиращата страна – Дирекция „ Социално подпомагане“ - Шумен, Социален доклад се установяват данни за родителите, детето /условия на отглеждане, обучение и социална интеграция/, роднински кръг и родителско сътрудничество. Според данните от доклада, детето живее с баща си в с. М. и той полага грижите за него след раздялата. Жилищните условия в дома на бащата са добри. Детето посещава детска градина в гр. Шумен. Физически и психически е в добро здравословно състояние, не се наблюдава изоставане във възрастовото му развитие, за него следи личният му лекар. От проведения разговор с учителка в детската градина е установено, че детето е придружавано сутрин и вечер от бащата. Според наблюденията на социалния работник детето има изградена емоционална близост със своя баща и с лицата от разширения семеен кръг /баба и дядо/. Създадена е спокойна среда за неговото развитие. След определението за привременните мерки, майката е сменила настоящия си адрес и в момента живее в гр. Шумен, където и осъществява трудовата си дейност и където детето посещава детска градина. Жилището което обитава е собственост на нейни близки и има всички необходими условия за отглеждане на дете. Близките на майката декларират готовност да подпомагат майката при отглеждането на детето. Изслушана в съдебно заседание ищцата заявява, че детето чувства нейната липса и при срещите им в режима постановен по привременните мерки казало „мамо много на хубаво миришеш, много ми липсваш“. Бащата също декларира, че детето чувства липсата на майката и по тази причина по своя инициатива е предоставил детето на майката извън постановения режим. Съдът намира, че не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност майката да полага грижи за детето или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с майката, неговата възраст, възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.

Съдът намира възраженията на ответника, че ищцата не пребивава на посочения от нея настоящ адрес ***, както и че живущите на този адрес нейни близки не са изразили съгласие да подпомагат при отглеждането на детето за неоснователни. Както от изложеното в Социалния доклад така и при изслушването на социалния работник се установява, че лелята на ищцата е изразила готовност да помага при отглеждането на детето. Неоснователно се явява и възражението, че епилептичните припадъци оказват влияние на родителския капацитет на майката, доколкото, съгласно заключението на вещото лице д-р Т., което съдът намира за обективно и компетентно дадено, епилептичното заболяване на А., протичащо под добър медикаментозен контрол не е нарушило способностите и не повлиява поведението й, а опасността от пристъпи, поставящи освидетелстваната в безпомощно и рисково състояние са минимални, като същата има способности да полага адекватни и надеждни грижи за детето си.

Предвид изложеното съдът намира, че насрещният иск, относно упражняване родителските права върху малолетното детето, както и местоживеенето му следва да баде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с местоживеенето на бащата. Предвид установената привързаност на детето към бащата и неговото желание да се грижи за него съдът намира, че на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск, на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16ч. на 01.01. В този смисъл насрещният иск, относно режима на лични отношения на детето с майката следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Относно иска за издръжка в полза на детето:

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, няма данни заболяването от което страда да обуславя наличие на специфични потребности и нужди.

Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 350 лв., като ответника следва да поеме по – голяма част от нея в размер на 200 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, с падеж първо число на месеца за който се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката.

С оглед изложеното съдът намира искът предявен от ищцата за издръжка в полза на детето дължима от бащата за основателен, а насрещният иск – за неосноветелен.

Относно разноските.

При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 288 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Също така в тежест на ответника следва да бъде възложено и възнаграждението на вещото лице платено от бюджета на съда.

Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и държавна такса, е основателно, поради което следва да бъде уважено в размер на 480 лв., за което има представен списък по чл. 80 ГПК /л. 126/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Предоставя упражняването на родителските права върху детето Д.Д.А., с ЕГН: ********** на А.Р.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето му при нея на посочения адрес.

Определя режим на лични контакти на бащата Д.А.М., ЕГН **********, с детето Д.Д.А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.

Осъжда Д.А.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща в полза на детето Д.Д.А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, чрез майката А.Р.М., с ЕГН **********, с падеж първо число на текущия месец, считано от влизане в сила на решението, до постановяване на окончателен съдебен акт, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, по банкова сметка ***, BIC ***, в „Райфайзен банк“ АД с титуляр А.Р.М..

Отхвърля предявените от Д.А.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, насрещни искове относно предоставяне на родителските права на бащата, местоживеенето на детето при бащата, режима на лични контакти на детето с майката и издръжка дължима от майката, като неоснователен.

Осъжда Д.А.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза А.Р.М., с ЕГН **********, разноски в производството в размер на 480 лв., (четиристотин и осемдесет лева), за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Д.А.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 288 (двеста осемдесет и осем) лева, държавна такса по насрещния иск за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и сумата 52 лв. платено възнаграждение за вещо лице, и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: