Р Е Ш Е Н И
Е
763/30.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, IX-ти състав, в публично заседание проведено на първи юли,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Д. Димитров
при
секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 438/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни
установителни искове, от „Енерго про Продажби“ АД гр. Варна против В.Е.В., за признаване, като установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба
на електрическа енергия,
за
което по Заявление от ищеца
има образувано заповедно производство - ЧГД № 2952/2018 г., по описа на PC -
Шумен, като има издадена Заповед № 1430/18.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество по Договор за продажба на ел. енергия при Общи
условия приети на основание чл. 98а ЗЕ и
одобрени от ДРЕВР (КЕВР към момента), за
обект на потребление на адрес: гр. Ш., ***, с клиентски №: 1300111035, заведен
с аб. № 0105704434. Твърди се, че ответникът бил задължен
да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срокове и по
начина съгласно чл. 17, т. 2 от тези Общи
условия, като в случай на неплащане след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо пращането на изрична покана,
изпадал в забава. Твърди се, че ответникът не бил платил дължими към ищцовото
дружество суми, за потребена ел енергия през периода от 23.11.2017 г. до
18.01.2018 г., поради което на 15.10.2018 г., на основание чл. 410
ГПК, вр. чл. 107 ЗЕ, е подадено Заявление и образувано
ЧГД № 2952/2018 г., по описа на ШРС, като била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. Моли да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи, както следва: сумата 263.11
лв. – цена на консумирана ел. енергия и такса
възстановяване, по фактури издадени в периода 15.01.2018 г. - 19.01.2018 г., и
сумата 14.57 лв. - мораторна лихва върху цената,
представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата
на падежа на съответната фактура до 23.08.2018 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
Длъжникът
не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран
трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими, но
неоснователни. Твърди, че
претенцията на ищеца за продажбата
на ел. енергия е за имот, находящ се в гр. Ш., ***,
за периода 23.11.2017 г. до 18.01.2018 г., но част от приложените
писмени доказателства се отнасяли за потребена ел. енергия за имот, находящ се
в гр. Ш., ***, който не бил негова собственост, тъй
като с Постановление на ЧСИ Д. З. по ИД № 57/2017 г., бил продаден на публичен търг и придобит от Е. В.Е.. Представя вносна бележка от
12.04.2019 г., като твърди че исковата претенция към настоящия момент е платена
изцяло, по банкова сметка. ***, както и да не бъдат присъждани в негова тежест
направените от ищеца разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за
завеждане на исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, като от негово име е постъпила е Молба рег. № 11973/28.06.2019 г., по описа на ШРС, за разглеждане
на делото в негово отсъствие, в която твърди,
че е допусната техническа грешка в заповедното производство и исковата молба относно
адреса на потребление, което следва да се приеме, че е гр. Ш., ***. Твърди, че ответникът е платил дължимите суми за главница
и лихва, поради което моли да бъде постановено решение при признание на иска.
Претендира разноски като представя списък по чл. 80 ГПК.
След преценка
на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Спърът е дали между страните по делото е налице
валидно правоотношение по Договор за
снабдяване с електрическа енергия, при Общи условия,
за обект, с аб. № 0105704434, находящ се на адрес: гр.
Ш., ***.
С
писмения отговор на исковата молба рег. № 6605/15.04.2019 г., по описа на ШРС, ответникът
представя доказателство, което не е оспорено от ищеца, съгласно което считано
от 30.10.2017 г. собствеността върху процесния имот на адрес: гр. Ш., *** е прехвърлена на трето за процеса лице – Е. В.Е., с ЕГН **********.
Към Молба
рег. № 11973/28.06.2019 г., по описа на ШРС, ищецът
представя писмено доказателство - Заявление № 4748753/17.01.2018 г. от Е. В.Е., с ЕГН **********, за снабдяване с ел. енергия на
съществуващ обект на адрес: гр. Ш., ***, към което е приложил като документ за собственост
„Постановление № 165/30.10.2017 г.“, като е заявил, че клиентски №
1300111035, аб. № 0105704434 досега се е
ползвал от ответника - В.Е.В.. Предвид че това Заявление е подадено на
17.01.2018 г., ищецът счита че предишният
собственик и ползвател през процесния период от 23.11.2017 г. до 18.01.2018 г. е именно ответникът. Това твърдение не се подкрепя от събраните доказателства.
При така събраните доказателства съдът
намира, че считано от 30.10.2017 г., когато собствеността върху процесния имот
е придобита от Е. В.Е., ответникът В.Е.В., не е страна
по Договор за продажба
на ел. енергия при Общи условия, за
обект на потребление на адрес: гр. Ш., ***, с клиентски № 1300111035, заведен с
аб. № 0105704434, а доколкото твърдението, че именно ответникът е платил
дължимите суми за главница и лихва, не е подкрепено с доказателства, счита че
не са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в представеното от ответника
доказателство за плащане на претендираните от ищеца суми в размер на 277.68 лв.
от 12.04.2019 г. /след завеждане на исковата молба/ с посочено основание
фактури № 0261555653, 0261891178 и лихва по ГД № 438/2019г. на ШРС, името на
наредителя не е посочено. Предвид изложеното исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно отговорността за разноските.
Съобразно постановеният правен резултат по спора, не следва
да се присъдят разноските направени от ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
от „Енерго-про Продажби” АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Тауърс – Г, бул. ”Вл. Варненчик”, № 258, против В.Е.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, в
условията на кумулативно обективно съединение, искове за установяване
съществуването на вземане за главница, в общ размер 263.11
лв. (двеста шестдесет и три лева и единадесет стотинки) представляващо стойността на консумирана
електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. Ш., ***., през периода: 15.01.2018 г. – 19.01.2018 г. с
абн. № 0105704434, както и акцесорно вземане за
обезщетение за забава в рзмер на законната лихва върху главницата /мораторни
лихви/, за периода от падежа на всяка фактура до 23.08.2018 г., в
общ размер на 14.57 лв. (четиринадесет
лева и петдесет и седем стотинки), произтичащи от Договор за продажба на
електрическа енергия, при Общи услови, за които суми
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение, по чл. 410 ГПК, № 1430/18.10.2018., по ЧГД № 2952/2018
г., по описа на ШРС, като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: