Р Е Ш Е Н И
Е
1248/27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на втори декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 439/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, положителни установителни искове, от „ЕнергоПроПродажби“ АД, против С.К.А.,
за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане,
произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за което по заявление от ищеца има образувано
заповедно производство - ЧГД № 2651/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има
издадена Заповед № 1297/14.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, както следва: с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и цена 386,06 (триста осемдесет и шест лева и шест
стотинки) лева – цена за
доставена на ответника ел. енергия, по фактури издадени в периода от 10.01.2018
г. до 13.04. 2018 г., за обект на потребление, заведен с аб. № **********,
находящ се на адрес: гр. Ш., ***, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2018 г. до окончателно
плащане; с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 15,69 (петнадесет лева и шестдесет и девет
стотинки) лева - мораторна
лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 09.08.2018 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че във връзка с доставка на електрическа
енергия, при Общи условия, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР
(КЕВР към момента), ответникът е клиент на ищцовото дружество за обект на потребление, с клиентски №: 1300035819, заведен с аб. №
**********, находящ се на адрес: гр. Ш., ***. Съгласно чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ, ответникът бил длъжен да плаща стойността на ползваната електрическа
енергия в срокове и по начина определен в тези общи условия, като в случай на
неплащане след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо
пращането на изрична покана, изпадал в забава. Към 13.09.2018 г., ответникът не
бил платил дължими суми, поради което по Заявлението на ищеца било образувано
ЧГД № 2651/2018 г., по описа на ШРС, и била издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи: 386,06 лв. - цена на консумирана ел. енергия по фактури издадени в
периода 10.01.2018 г. - 13.04.2018 г. и 15,69 лв. - мораторна лихва
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
09.08.2018 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането
от датата на постъпване на Заявлението в съда - 13.09.2019 г. до окончателно
плащане. Претендира разноски по
заповедното и исковото производства.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК, в писмен отговор на исковата
молба, назначеният особен представител на ответника, намира исковете за
допустими, но неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа исковете. Особеният представител на
ответника поддържа отговора на исковата молба, като намира, че от събраните доказателства
не се установява реално доставена и правилно отчетена ел. енергия. Счита представените
фактури представляват частни свидетелстващи документи обективиращи изгодни за ищеца
доказателства, поради което нямат материална доказателствена сила.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Искане № 1699843/27.03.2013 г. /л. 94/, прието и неоспорено
по делото, ответникът С.К.А. е поискал от ищеца да бъде възстановено
захранването на обект с кл. № 1300035819 в гр. Ш., ***.
Съгласно Извлечение от сметка за аб. № ********** /л. 5/
и Извлечение за фактури и плащания към 11.01.2019 г. /л. 12 – л. 14/ на
потребител С.К.А. с кл. № 1300035819, ***, е начислена като
консумирана и неплатена електроенергия на стойност 421.65 лв., от които 405.96
лева неплатен остатък и 15.69 лева лихва към 09.08.2018 г.
От Справка за потребление на ел. енергия към 11.01.2019 г. за електромер 1114021666181621
на адрес *** /л. 11/, с приложени: фактура № 0261599643/15.01.2018 г. /л. 6/, за
отчетен период 23.11.2017 г. – 22.12.2017 г., е начислена сумата 78.52 лв.,
с падеж 01.02.2018 г.; фактура № 0262735109/13.02.2018 г. /л. 7/, за отчетен период 23.12.2017 г. – 22.01.2018
г., е начислена сумата 127.88 лв., с падеж 01.03.2018 г.; фактура № 0263896424/13.03.2018 г. /л. 9/, за отчетен период 23.01.2018 г. – 22.02.2018
г., е начислена сумата 108.10 лв., с падеж 02.04.2018 г.; фактура № 0265053178/13.04.2018 г. /л. 10/, за отчетен период 23.02.2018 г. – 22.03.2018
г., е начислена сумата 72.29 лв., с падеж 02.05.2018 г..
По делото са приети „Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД и Решение № ОУ –
061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД.
От ответника не са представени доказателства за
погасяване на дълга.
От приложеното ЧГД № 2651/2018 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че на 13.09.2018г. ищецът е подал Заявление по чл. 410
ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед № 1297/14.09.2018 г. за изпълнение
на парично задължение срещу ответника с клиентски № 1300035819, за неплатена
електроенергия за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Ш., ***, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК,
поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за
вземанията си.
От Заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че задълженията на
ответника за консумирана електроенергия за периода от 10.01.2018 г. до 13.04.2018
г. са в размер на 386.79 лв., като мораторните лихви са в размер на общо 15.88
лв.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС –
девети състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422
вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 2651/2018 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена
Заповед № 1297/14.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 10.01.2019
г., като с молба рег. № 2450/11.02.2019 г., по описа на ШРС, е подадена
настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а
предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.
Относно основателността на установителният иск с
правно основание вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 386.06 лева.
Основателността на искът за доставена електрическа
енергия е предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване: наличието на облигационна връзка между страните, както и
основанието, от което претендираното право е възникнало; количеството на доставената
и реално потребената от ответника електроенергия и размерът на претендираното
вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
По общо правило отношенията между ищеца - електроразпределително
дружество и крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба
(доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези
договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с
разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени
на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на
предоставяне на енергията на ответника. По делото не се спори, а доколкото с Искане № 1699843/27.03.2013 г. ответникът е поискал от ищеца
да бъде възстановено захранването на обект с кл. № 1300035819 в гр. Ш., ***, следва да се приеме
наличието на облигационна връзка между страните по делото за обект с абонатен №
**********, находящ се на този адрес, по силата на която ответникът е бил потребител
на електрическа енергия за битови нужди, по смисъл на разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 ОУДПЕЕ, на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, който като
физическо лице е ползвал електрическа енергия за домакинството си и е снабдяван
с такава от ищцовото дружество. Правното основание, от което произтича
вземането на ищеца е разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, с която е предвидено
задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане и изпадане
в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана, изпадал в забава.
Спорът между страните е дали за периода от 10.01.2018
г. до 13.04.2018 г. в обекта с кл. № 1300035819 на адрес: гр. Ш., ***, количествата ел. енергия посочени в исковата молба са реално потребени
и съответно правилно отчетени. По тези два релевантни факта доказателствената тежест е
на ищеца, които представя частни свидетелстващи документи само за единия от
тях: за отчетена по партидата на ответника ел.
енергия, но не представя и не поиска събиране на доказателства за установяване
на количествата реално доставена в обекта на ответника такава. Само на това
основание искът е неоснователен. От друга страна така представените и приети по
делото писмени доказателства - Извлечение
от сметка, Извлечение за фактури и плащания, Справка за потребление на ел.
енергия с приложени фактури, са съставени от ищеца и в същността си са части свидетелстващи документи, обективиращи изгодни
за техния издател обстоятелства, поради което нямат материална доказателствена
сила. По общо правило материалната доказателствена сила обвързва съда относно
съдържанието на документа - документ с материална доказателствена сила обвързва
съда да приеме, че всички посочени в документа факти са се осъществили от
външна страна, както ги е посочил издателят. В този смисъл материалната
доказателствена сила на документа е свързана със съдържанието и се изразява в
значението, което документираното изявление има за онова, което е обект на
доказване. Следователно с материална доказателствена сила се ползва документ,
който има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се
отнася удостоверителното изявление. От една страна това са само
свидетелстващите документи - тези, които удостоверяват определени
правнорелевантни факти. От друга страна законът в чл. 179 ГПК предоставя МДС
единствено на официалните свидетелстващи документи. Според разпоредбата съдът е
длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от
или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ. Следователно
частните свидетелстващи документи по общо правило не се ползват с материална
доказателствена сила, но при преценка способността на такъв документ да
установи съществуването на съответните факти, в определени хипотези, дали
документът е частен няма значение – частният свидетелстващ документ,
обективиращ неизгодни за издателя си факти, също е годен да установи това макар
и по правилото да не разполага с материална доказателствена сила. Доколкото
представените по настоящото дело частни свидетелстващи документи не обективират
неизгодни за издателя си факти следва да се приеме еднозначно, че същите не
притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което следва
да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите
обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. В тази
връзка възражението на процесуалния
представител на ответника е за недоказаност на исковата претенция се явява
основателно.
Предвид изложеното се налага извода, че главния иск
следва да бъде оставен без уважение.
Относно установителният иск, с правно основание чл. 38
ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 15.69 лева.
Предявеният иск е
акцесорен. Основателността му е предпоставена от основателността на обуславящия
иск, с правно основание чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Поради неоснователността на обуславящият
иск обусловения също се явява неоснователен.
Относно отговорността за разноските.
Ищецът дължи разноски съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но предвид, че ответникът се представлява
от особен представител такива не подлежат на присъждане.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявения, по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, положителен установителен иск, с правно основание чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено, че
ответникът С.К.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца „Енерго-про
продажби” АД, с ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, парично вземане, в размер на 386.06
(триста осемдесет и шест лева и шест стотинки) лева, произтичащо от Договор за
продажба на електрическа енергия, за обект на потребление, заведен с аб. № **********,
находящ се на адрес: гр. Ш., ***, по фактури издадени в периода от 10.01.2018 г. до
13.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху вземането, считано от
13.09.2018 г. до окончателното плащане, за което въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 2651/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е
издадена Заповед № 1297/14.09.2018 г., за изпълнение на парично задължение,
като неоснователен.
Отхвърля предявения, по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, положителен установителен иск, с правно основание чл. 38
ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване като установено, че ответникът
С.К.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца „Енерго-про продажби” АД,
с ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, парично вземане, в размер на 15.69 лв.
(петнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) - мораторна лихва върху парично
вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за обект
на потребление, заведен с аб. № **********, находящ се на адрес: гр. Ш., ***, по фактури издадени в периода от 10.01.2018 г. до
13.04.2018 г., представляваща сбор от законовите лихви върху сумите по всяка
фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 13.09.2018 г., за което
парично вземане въз основа на Заявление
от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2651/2018 г., по описа на РС
– Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1297/14.09.2018 г., за
изпълнение на парично задължение, като неоснователен.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2651/2018
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен съдия: