Р Е Ш Е Н И Е
693/11.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 04 (четвърти) юли Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 445 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Община Шумен, представлявана от Л.Д.Х. твърди, че по силата на заповед № РД-25-646/03.04.2017 г. на кмета на общината ответникът С.Д.М. бил настанен в общинско жилище., находящо се в гр. Шумен, ул. „Ш.“ № 22, ет. 3, ап. 3. В съответствие със заповедта и с предвиденото в Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища, приета от Общински съвет – Шумен, Община Шумен, чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“ сключила с ответника договор за наем № ЖИ-78/03.04.2017 г. Срокът на договора бил уговорен на една година. М. не платил дължимия наем за периода м. август 2017 – м. февруари 2018 г., включително. За периода на забавата, считано наемателят дължал и лихва за забава. Тъй като наемателят не платил задълженията, на 02.11.2018 г. ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 3192/2018 г. по описа на съда. Издадената заповед била връчена на Великов по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува следното вземане на ищеца срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3192/2018 г. по описа на ШРС: в размер на 60,87 лева, представляващо неплатени наемни вноски по договор за наем от 03.04.2017 г., за периода 08.2017 г. – 02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното ѝ плащане и в размер на 5,57 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за плащане на наемна цена за периода от 01.09.2017 г. до 02.11.2018 г. Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.Д.М. не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба. Излага становище за допустимост и основателност, на претенциите, но оспорва размера на същите. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД, прави възражение за нередовност, състояща се в непосочване конкретно число, означаващо общата цена на иска за дължимото обезщетение за забава. В съдебно заседание изравяна становище, че исковете са основателни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложената Заповед № РД-25-646/03.04.2017 г. на Кмета на Община Шумен е, че на основание чл. 9, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища, приета от Общински съвет – Шумен, С.Д.М. бил настанен в апартамент – общинска собственост, находящ се в гр. Шумен, ул. „Ш“ № 22, ет. 3, ап. 3 за срок от една година. Въз основа на заповедта е сключен приложения договор № ЖИ-78/03.04.2017 г. между упълномощеното по силата на цитираната наредба ОП „Общински жилища и имоти“ гр. Шумен и ответника. По силата на същия, на М. бил предоставен за временно и възмездно ползване общински жилищен имот, находящ се на описания по-горе адрес. Била уговорена наемна цена в размер на 10,00 лв. месечно, платима до 30-то число на месеца. Срокът на договора бил уговорен на една година.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по счетоводни документи на ищеца е налице отразяване на задължение на ответника към Община Шумен в размер на 60,87 лв., представляваща дължима наемна цена за периода м. август 2017 г. – м. февруари 2018 г. включително. Вещото лице сочи, че не са извършвани плащания от страна на ответника, както и че размерът на обезщетението за забава за периода 01.09.2017 г. – 02.11.2018 г. възлиза на 5,57 лв.
От
приложеното ч.гр.д. № 3192/2018 по описа на ШРС се установи, че ищецът Община Шумен
подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 02.11.2018 г., по което била
издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1568/05.11.2018
г. за сумите, предмет на предявените в
настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 325,00 лв.,
направени по заповедното производство. Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от Община Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му
на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1568/05.11.2018 г. по ч.гр.д.
№ 3192/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на 60,87 лева, представляващо неплатени наемни вноски по
договор за наем от 03.04.2017 г., за периода 08.2017 г. – 02.2018 г. вкл, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
ѝ плащане и за парична сума в размер на 5,57
лв., представляващо обезщетение за
неизпълнение на парично задължение за плащане на наемна цена за периода от 01.09.2017 г. до 02.11.2018 г.
Предявяването на иск
по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на
настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба
вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3192/2018
г. на ШРС и събраните в настоящото исково производство.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:
Доказа се (а и не се спори по делото), че
между страните по настоящото производство възникнало валидно наемно правоотношение.
Именно между Община Шумен и ответника следва да се счита за налично това
правоотношение, тъй като общинското предприятие, фигуриращо в договора като
наемодател, е упълномощен да сключва този вид договори от името на Община Шумен
по силата на Наредбата за условията и
реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на
общински жилища, приета от Общински съвет – Шумен. По силата на сделката, Община
Шумен предоставила на С.М. за временно възмездно ползване общински жилищен
имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „Ш“ № 22, ет. 3, ап. 3 за срок от една година. Последният, в
качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на
имота в уговорения размер.
Установи
се, че ответникът не изпълнил задължението си за плащане на наемната цена за периода 08.2017 г. – 02.2018
г.
Предвид така установеното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо,
по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на Община Шумен от С.Д.М. за парична сума в размер на 60,87
лв., представляващо парично
задължение за наемна цена за ползване на недвижим имот, представляващ находящ се в гр. Шумен, ул. „Ш“ № 22, ет. 3, ап. 3 по договор за наем от 03.04.2017
г., за периода 08.2017 г. – 02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В
процесния случай се установи, че С.М. не изпълнил в срок задължението си за плащане на
уговорената наемна цена за ползването на процесния недвижим имот.
Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът приема,
че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за парична сума
в размер на 5,57
лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение за плащане на наемна цена за периода от 01.09.2017 г. до 02.11.2018 г.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на Община Шумен направените разноски по настоящото
исково производство в размер на 875,00 лв. и по заповедното производство в
размер на 325,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.М. с ЕГН **********,***,
с БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Шумен, бул. „С.“ № 17, представлявана от Л.Д.Х.,
че съществува вземане на ОБЩИНА
ШУМЕН от С.Д.М. в размер на 60,87 лв.
(шестдесет лева и 87 стотинки), представляващо неплатени наемни вноски по договор за наем
от 03.04.2017 г., за периода м. 08.2017 г. – м. 02.2018 г. вкл., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1568/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3192/2018 г. по
описа на Районен съд – Шумен..
На основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.М. с ЕГН ********** ***, че
съществува вземане на ОБЩИНА ШУМЕН от С.Д.М. в размер на 5,57 лв. (пет лева и 57 стотинки), представляващо
обезщетение за неизпълнение на парично
задължение за плащане на наемна цена за
периода от 01.09.2017
г. до 02.11.2018 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1568/05.11.2018
г. по ч.гр.д. № 3192/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА С.Д.М. *** направените по настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 875,00 лв. (осемстотин седемдесет и
пет лева).
ОСЪЖДА С.Д.М. ***,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3195/2018 г. на ШРС в размер на
325,00 лв. (триста двадесет и пет лева).
Решението може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: