Решение по Гражданско дело 450/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

1154/29.11.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М. Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №450 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от “ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. ***, представлявано от Д.С.П., чрез М.Р.М. - адвокат при АК-Разград, съдебен адрес:*** No1, партер срещу ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Шумен, квартал Макак, представлявано от П.М.П., с които се иска да бъде осъден ответника да плати сума в размер на 11 776,44 лева – главница и 1 267,45 лева – лихва за забава.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

Страните сключили Договор изх.№125 на основание чл. 112, ал.1 от ЗОПК, във вр. с чл.20, ал.З от ЗОП е предмет: „Доставка чрез закупуване на ветеринарни медикаменти и консумативи за нуждите на ДП „Кабиюк” през 2017г. за срок от 12 месеца, от 01.03.2017г., по силата, на което ищцовото дружество се задължило да доставя на ответното предприятие медикаменти и консумативи за ветеринарно обслужване. Ответното предприятие следвало да заплати доставените му стоки в срок от шестдесет работни дни по посочена в договора банкова сметка, ***.

Ищецът твърди, че доставил стоки в съответствие с договора, техническата спецификация, техническото предложение и ценовото предложение, за което издал данъчни фактури. За част от фактурите на обща стойност 11 776,44 /единадесет хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, подробно описани в исковата молба в нарушение на чл.3.6 от Договора от 01.03.2017г., ДП „КАБИЮК” град Шумен не е изпълнило в срок задълженията си. Била изпратена покана за доброволно изпълнение от ищеца към ответника, която била връчена на 21.09.2018г. Ответникът дължи и лихва за забава в размер на 1 267,45 лева.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът редовно уведомен, не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по предявените искове. В първото по делото съдебно заседание се представлява от адв.С.И. от ШАК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.06.2019г. производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК. По-късно делото е възобновено, по искане на пълномощника на ищеца. В открито съдебно заседание на 29.10.2019г., същият сочи, че след спиране на делото с ответната страна са проведени преговори в резултат, на което се стигна до издаване на 2 бр. данъчни фактури. Останала е дължима търсената лихва, както и разноските по делото.

По същество на делото, моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи предявеният иск, при условията на прихващане, само в частта му за присъждане на мораторна лихва върху претендираната главница, така както е заявена с исковата молба, в размер на 1267,45 лв. Иска от съда, да уважи претенцията за мораторна лихва върху цялата главница от 11776,44 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2019 г. до датата на съставяне на протокола за прихващане - 31.08.2019 г., тъй като към тази дата са настъпили последиците от прихващането. Иска от съда още да се присъдят на ищеца сторените разноски в размер на 1601,76 лв., тъй като ответното дружество с поведението си е станало повод за завеждане на делото.

Ответното дружество, чрез процесуалният си представител, моли съдът да съобрази при постановяване на решението си направеното възражение за прихващане, което е в размер на почти главницата по задължението. Иска присъждане на направените разноски във връзка с отхвърлителната част по отношение на главницата.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба: ксерокопия на: фактури – 33 бр. от л.14 до л.44, справка по чл.366 от ГПК за задължението на ответника, покана за доброволно изпълнение изх. №052/20.09.2018 г. от „Фирма-Тийм БГ“ ЕООД – гр. Разград,, обратна разписка от Еконт експрес – Шумен, копие на печат №198/21.09.2018 г., справка от лихвен калкулатор – 33 бр.; ксерокопия на: фактура №0000012258/11.07.2019 г., фактура №0000012254/05.07.2019 г. и двустранно споразумение от 31.08.2019 г. под №161/20.09.2019 г.

Съдът е приел по делото и съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са осчетоводени като вземания в ищеца и при ответника. Стоката е заприходена в счетоводството на ответното дружество, като същото е ползвало данъчен кредит. Размерът на задължението е общо главница 11776,44 лева. Размерът на мораторната лихва към датата на исковата молба е 1260,13 лева.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:

Страните сключили Договор изх.№125 на основание чл. 112, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.20, ал.З от ЗОП е предмет: „Доставка чрез закупуване на ветеринарни медикаменти и консумативи за нуждите на ДП „Кабиюк” през 2017г. за срок от 12 месеца, от 01.03.2017г., по силата, на което ищцовото дружество се задължило да доставя на ответното предприятие медикаменти и консумативи за ветеринарно обслужване. Ответното предприятие следвало да заплати доставените му стоки в срок от шестдесет работни дни по посочена в договора банкова сметка, ***. Ищецът доставил стоките в съответствие с договора, техническата спецификация, техническото предложение и ценовото предложение, за което издал данъчни фактури. За част от фактурите на обща стойност 11 776,44 /единадесет хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, в нарушение на чл.3.6 от Договора от 01.03.2017г., ДП „КАБИЮК” град Шумен не е изпълнило в срок задълженията си. Била изпратена покана за доброволно изпълнение от ищеца към ответника, която била връчена на 21.09.2018г.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца са осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В хода на производството ответната страна признава исковата претенция в пълен размер, като прави възражение за прихващане. Ищецът също представя двустранно споразумение за взаимни вземания и задължения, с придружени фактури, които са издадени след предявяване на иска.

На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, ето защо следва да вземе отношение по направеното възражение за прихващане.

Според правната теория и безпротиворечивата съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и относно възражението за прихващане, ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания не са ликвидни.

Във връзка с горното, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти предявения иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.

Предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземането на ищеца по издадената вече в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение, която има изпълнителна сила и подлежи на принудително изпълнение в случай, че искът му бъде уважен. Срещу основателността на този иск, ответникът има право да противопостави всякакви възражения /както произключващи или правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по давност или чрез плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с негово насрещно вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до частичното му уважаване.

Ето защо съдът приема, че възражението за прихващане, така както е направено е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно. Твърденията на ответника не се оспорват от ищеца.

Предявеният иск следва да бъде частично отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 103, ал.1 от ЗЗД, изчислен на основание чл. 162 от ГПК, като съдът взема за критерий заключението на вещото лице.

Ето защо следва да се извърши съдебната компенсация между двете съществуващи насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата общо от 11776,44 лева и на ответника сума в размер на 11664,00 лева, като искът следва да се отхвърли в тази част като погасен чрез прихващане. В останалата си част от 112,44 лева, искът е основателен и доказан.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същият се явява частично основателен и доказан. Претендира се вземане в полза на ищеца на парична сума в общ размер 1267,45 лева, представляващо обезщетение за забава. Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото претенцията за лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува, то и този иск като първия се явява основателен и следва да се уважи в размер от 1260,13 лева, който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, със заключението на вещото лице.

Съдът намира, че следва да се присъди и законната лихва върху посоченото вземане, което е предмет на съдебната компенсация, считано от датата на подаване на исковата молба 12.02.2019г. до датата на посоченото двустранно споразумение, а именно 31.08.2019г. Както беше посочено по-горе, съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. С исковата молба е направено такова искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претенцията и за тази лихва за забава представлява акцесорно вземане към главното, което съществува. За това този иск следва да се уважи в размер от 651,24 лева за периода 12.02.2019г. - 31.08.2019г., който съдът намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор.

Следва да се присъди и законната лихва върху присъдената частично главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, съгласно петитума на исковата молба.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските.

Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените доказателства за извършените от тях разноски съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските, съобразно уважената част от исковете.

Независимо, че исковата претенция по отношение на главницата, ще бъде частично отхвърлена, съдът е на мнение, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. По същество същият признава иска, но основанията за направеното прихващане са във връзка с чл.235, ал.3 от ГПК и са възникнали след получаване на исковата молба.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от “ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. ***, представлявано от Д.С.П., чрез М.Р.М. - адвокат при АК-Разград, съдебен адрес:*** No1, партер срещу ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Шумен, квартал Макак, представлявано от П.М.П., за главница в размер на 11776,44 лева, в частта му за осъждане на ответника за сума в размер на 11664,00 лева, поради съдебно прихващане със сумата 11664,00 лева като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Шумен, квартал Макак, представлявано от П.М.П., да заплати на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, на ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. ***, представлявано от Д.С.П., чрез М.Р.М. - адвокат при АК-Разград, съдебен адрес:*** No1, партер, за сумата над 11664,00 лева до 11776,44 лева, а именно за сума в размер на 112,44 лева – останала след направеното съдебно прихващане неплатена главница по чл.3.6 от Договор от 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.02.2019 г., окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Шумен, квартал Макак, представлявано от П.М.П., да заплати на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, на ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. ***, представлявано от Д.С.П., чрез М.Р.М. - адвокат при АК-Разград, съдебен адрес:*** No1, партер, общо сумата от в размер от 1260,13 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 11776,44 лева, за периода от 23.10.2017г. до 11.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенцията за сумата над 1260,13 лева до 1267,45 лева.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Шумен, квартал Макак, представлявано от П.М.П., да заплати на ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. ***, представлявано от Д.С.П., чрез М.Р.М. - адвокат при АК-Разград, съдебен адрес:*** No1, партер, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1601,76 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: