Р Е Ш Е Н И Е
212/11.3.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в открито съдебно заседание на единадесети
март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 458/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от Н.Е.И. против Г.Н.Г. – бивш съжител, в която се твърди, че ответникът упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие. Последния такъв акт бил на 04.02.2019 г., когато ответникът след употреба на алкохол и упойващи лекарства в съвместно обитаваното от тях жилище й отправил обиди, заплахи и нанесъл побой. Наложило й се да потърси съдействие на съседи и полиция. Молителката твърди, че се страхува за своя живот. Прилага писмени доказателства и Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаване на заповед за защита. Претендира разноски.
От страна на ответника писмен отговор не е подаден.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично. Молителката поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. В изпълнение на дадените указания с Определение № 473/13.02.2019 г., по описа на ШРС, конкретизира мерките които иска да бъдат наложени на ответника: 1/да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да му бъде забранено да приближава жилището, което молителката обитава, находящо се в *** и адреса на родителите и в ***, местоработата й – *** и ***, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Ответникът признава фактите изложени в разглежданата молба, но твърди, че нищо не си спомня тъй като бил под въздействие на алкохол като изразява съжаление за стореното.
От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са лица, които са се намирали във фактическо съжителство, като двамата са живели на един и същ адрес – квартира наета от молителката в гр. Шумен и към момента напусната от нея.
В Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа описание на действия от 04.02.2019 г., когато молителката прибирайки се в общата им квартира от лекции вижда, че ответникът е употребил алкохол и в нейно присъствие изпива два диазепама, след което започнал да я обижда, отправял заплахи, които прераснали в побой. Била душена, главата й блъскана във вратата многократно. След няколко неуспешни опити напуснала жилището и отишла при наемателката, с която направили анекс към договора за наем и наемател на жилището станала молителката. След това подала жалба в РУ на МВР Ш.. Със съдействие на служителите на полиция ответникът напуснал жилището и се върнал в гр. И.. Твърди се, че няколко дни след инцидента започнал да притеснява родителите на молителката по фейсбук, че била заплашвана и от роднини на ответника, както и, че в следствие на поведението на ответника продължава да живее в страх. В тази част декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН.
От Протокол за предупреждение рег. № 1729р-4017/05.02.2019 г., издаден от полицейски орган при РУ на МВР Ш., се установява, че на 04.02.2019 г., в 12.00 часа, ответникът е предупреден, по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР, да не нарушава обществения ред и да не причинява физически и психически тормоз на Н.Е.И..
От Лист за преглед на пациент
се установява, че в 15.30 часа на 04.02.2019 г., Н.Е.И. е прегледана в кабинет
на д-р П., а от Заключението на приетото по делото Съдебномедицинско удостоверение
№ 36/05.02.2019 г., по описа на МБАЛ Ш., се установява, че молителката получила
множество кръвонасядания и охлузвания по предната, задната и двете странични
части на шията, множество охлузвания и драскотини по гърба и двете ръце, палпаторна
болезненост в лявата задушно тилна област на главата, които може да бъдат
получени по време и начин съобщени от пострадалата /при инцидент на 04.02.2019
г., около 9.00-9.30 часа/, както и че на същата са причинени болка и страдания.
От свидетелските показания на Е. И. Е. – баща на молителката, преценени
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, се
установява, че след инцидента на 04.02.2019 г., молителката се страхува
ответникът или негови близки да не посегнат на живота и здравето и.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 2, предл. 1 ЗЗДН – бивш съжител. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защита се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 04.02.2019 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че по отношение на молителката на 04.02.2019 г., от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между бивши съжители.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 04.02.2019 г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са:1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да бъде забранено на ответника да приближава жилището, което молителката обитава, находящо се в *** и адреса на родителите и в ***, местоработата й – *** и ***, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Срокът, за който се налага втората мярка, доколкото страните не са в брак, а от съвместното съжителство нямат деца, съдът намира, че следва да бъде определен на максимално предвидения в закона от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от осемнадесет месеца ще даде възможност на молителката да преодолее страха и несигурността си.
Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
Ищцата претендира разноски, като представя доказателства за платени 150 лева – адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменски
районен съд.
Р Е Ш И:
Налага на Г.Н.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Ния Е.И., с ЕГН **********,***, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва:
1.Задължава Г.Н.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Н. Е.И., с ЕГН ********** *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2.Забранява на Г.Н.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, да приближава жилището, което молителката обитава, находящо се в *** и адреса на родителите и в ***, местоработата й – *** и ***, както и местата за социални контакти и отдих - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от осемнадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда Г.Н.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет лева) по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от ТДТ, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда Г.Н.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати на Ния Е.И., с ЕГН **********,***, сумата от 150 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Налага на Г.Н.Г., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, глоба, в размер на 200.00 (двеста) лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Да се издаде Заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава Г.Н.Г., с ЕГН ********** постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП – Ш. и РУП – И..
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.
Районен съдия: