Р Е Ш Е Н И Е

625/25.6.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 20 (двадесети) юни Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 460 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Д.” ООД гр. Шумен, представлявано от В.В.Я. твърди, че се намира в трайни търговски отношения с ответника „М“ АД гр. София, представлявано от В.М.Т. и Г.Г.К. По силата на сключен между страните рамков договор от 20.11.2015 г., през 2018 г. ищцовото дружество изготвило парцеларни планове, геодезически снимки, план-схеми, проекти за вертикална планировка и трасировъчни планове, пнадлъжни и напречни профили, проекти за благоустрояване. Същите били предадени на ответника с приемо-предавателен протокол от 15.10.2018 г. и били издадени фактури за дължимото възнаграждение за всеки от обектите. Договореното възнаграждение в размер на 4680,00 лв. не било платено от акционерното дружество и понастоящем. Частично неплатена била и извършената работа от „Д“ ООД по сключен между страните договор от 25.03.2018г. били извършени частични плащания, но останала дължима сума в размер на 16000,00 лв. Общото задължение на „М“ АД по двата договора възлизало на 20680,00 лв. Въпреки многократно проведените разговори между представителите на двете дружества, плащане не последвало. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата 20680,00 лв., представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2019 г., като претендира и разноските по настоящото производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 20.06.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 14.02.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: рамков договор от 20.11.2015 г., приложение № 1 към рамков договор от 20.11.2015 г., приемо-предавателен протокол от 15.10.2018 г., пълномощно от 12.05.2017 г. рег. № 2587 на Нотариус рег. № 460 на НК, фактура № 993 от 22.10.2018 г., фактура № 994 от 202.10.2018 г., фактура № 995 от 22.10.2018 г., фактура № 996 от 22.10.2018 г., фактура № 997 от 21.10.2018 г., фактура № 998 от 22.10.2018 г., фактура № 999 от 22.10.2018 г., фактура № 1000 от 22.10.2018 г., фактура № 1001 от 22.10.2018 г., фактура № 1002 от 22.10.2018 г., фактура № 1003 от 22.10.2018 г., фактура № 1005 от 22.10.2018 г., фактура № 1006 от 22.10.2018 г., фактура № 1007 от 22.10.2018 г., фактура № 1008 от 22.10.2018 г., фактура № 1009 от 22.10.2018 г., фактура № 1010 от 22.10.2018 г., Договор РД-009-СФ от 25.03.2018 г., приемо-предавателен протокол от 20.04.2018 г., фактура № 997 от 23.04.2018 г., 3 бр. извлечения от разплащателна сметка на „Деметра“ ООД и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, създадено чрез сключване на договор. Установи се, че ищцовото дружество изпълнило задълженията си по сделката, а ответникът не платил всяко от уговорените възнаграждения.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, „М“ АД гр. София следва да бъде осъдено да заплати на „Д“ ООД гр. Шумен сумата 20680,00 лв., представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Д” ООД гр. Шумен направените разноски по делото в размер на 2127,20 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК ***, със седалище гр. С., адрес на управление гр. С. 1113 район И., ж.к. „И“, ул. „А.Ч.“ № 24, ет. 2, ап. 3, представлявано от В.М.Т. и Г.Г.К., да заплати на „Д” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. Ш., адрес на управление: гр. Ш. 9700, ул. „Цар И.А.” № 62, ет. 2, представлявано от В.В.Я. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка *** 20 680,00 лева (двадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева), представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното ѝ плащане.

ОСЪЖДА „М.“ АД да заплати на „Д” ООД гр. Шумен, направените по делото разноски в размер на 2127,20 лв. (две хиляди сто двадесет и седем лева и 20 стотинки).

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: