724/22.7.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря М.Н., като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №467
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело, съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, предявен от “Банка ДСК “ ЕАД ,
БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление:гр. София, община Оборище, ул.”***”
№19, административен адрес:гр. Шумен, ул.”***” №102, Законен представител: Д.Д.М. и Д.Н.Н., Пълномощник:
Ж.Р.Ж., срещу К.В. К. , ЕГН:********** с адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора
е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в
законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
ответникът-длъжник
е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от 9805,57 лева (девет хиляди осемстотин
и пет лева и петдесет и седем ст.) – главница за погасяване на задължение по
Договор за кредит от 24.09.2014 г. и Допълнително споразумение
от 20.10.2016 г.; 1352.55 лева (хиляда триста петдесет и два лева и петдесет и
пет стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 27.10.2016 г. до
08.02.2018 г.; 57.06 лева (петдесет и седем лева и шест ст.) – обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 03.12.2016 г. до 09.02.2018 г.; 120.00 лева (сто и двадесет лева )
дължими такси и разноски до 09.02.2018
г. и законна лихва от 09.02.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумите 226.70 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се разходите в заповедното
производство и съдебното производство.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
По силата на сключено между
ответника и банката допълнително споразумение
от 20.10.2016 г., бил предоговорен
Договор за кредит от 24.09.2014 г. С посоченото споразумение,
ответницата в качеството си наследник, поела задължението по договора за
кредит, който трябвало да издължи на 120 вноски, за 120 месеца. Били направени само две плащания на суми по
кредитното задължение. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения,
по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът не
е установен на постоянният си адрес, поради което за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Процесуалният представител на ищеца в съдебно
заседание посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Моли
съда да признае за установено по отношение на „Банка ДСК“, че ответникът К.В.К.
дължи на банката посочените суми по силата на универсално правоприемство, в
качеството й на законен наследник на починалия си баща В.К.И., с който „Банка
ДСК„ е сключила договор за кредит, предоставила му е договорената сума, като той
докато е бил жив е изплатил част от същата. В случая ответницата изрично е
изявила воля тя да поеме изплащането на кредита към „Банка ДСК“, като между нея
и служители на банката има конкретни постигнати параметри и договорки как точно
да стане погасяването от нейна страна на задължението наследено от баща й. Било
сключено допълнително споразумение от 20.10.2016 г., в което с конкретно
определени срокове и размери и погасителен план е договорено между страните
погасяването на дълга, т.е. същата е станала длъжник на банката. Въпреки
подписаното споразумение, ответницата не го е спазила, което мотивирало ищеца
да предприеме съответните действия. В условията на евентуалност, предявява
осъдителни искове за същите суми.
Претендира разноски и моли за положително решение по делото.
Възражения на ответната
страна:
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание по същество на делото, ответникът
редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 24.09.2014 г. с общи
условия, промоционални
условия, погасителен план и ГПР, със страни Банка ДСК
ЕАД и В.К.И., ЕГН **********, Договор за залог
върху вземания от 23.09.2014 г. с достоверна дата - заверен препис от
25.09.2014 г. от нотариус К.М. рег. № 222, с район на действие РС Шумен,
Извлечение от
разплащателна сметка *** с титуляр В.К.И. за
24.09.2014 г., Удостоверение за наследници
3183/18.08.2016 г., издадено от Община Шумен, Искане от 23.08.2016 г. със заявление от К.В.К., ЕГН **********, за
поемане издължаване на кредити на В.К.И., ЕГН **********, Допълнително споразумение от 20.10.2016 г. към договор за
кредит №*** от 24.09.2014 г. с общи условия,
погасителен план и ГПР, извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които Банка ДСК ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти със
страни Банка ДСК ЕАД и К.В.К., ЕГН **********, Нотариална
покана от Банка ДСК ЕЛД до К.В.К., КГИ **********, рег. №7784/04.10.2017 г., том 3, акт № 52 па нотариус С.С.
рег. №024 на НК
с район на действие РС Шумен с констативен протокол от 04.01.2018
г. за връчване на основание чл.47, ал.5 от ГПК, Пълномощно
рег. №8222/12.08.2014 г. на нотариус М.Ш. рег. №042 на НК с район на
действие РС София, Извлечение от счетоводните книги па
Банка ДСК НАД по сметка №*** за размера па вземането към 09.02.2018 г., Извлечение за периода от 24.09.2014 г. до 13.02.2019 г. по
кредитна сметка №***, Извлечение за периода от
24.09.2014 г. до 13.02.2019 г. по разплащателна сметка *** с титуляр В.К.И., Извлечение за периода от 20.10.2016 г. до 13.02.2019 г. по
разплащателна сметка IBAN ***
К.В.К., както и материалите по заповедното производство.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
Съгласно допълнително
споразумение от 20.10.2016 г. към договор за кредит № *** от 24.09.2014 г.
Банка ДСК ЕАД е предоговорила с К.В.К., задължение в размер на 9809,00 лв.
(девет хиляди осемстотин и девет лева) под формата на кредит за текущо
потребление. Задължението по допълнителното споразумение от 20.10.2016 г. е
било със срок за издължаване 120 (сто и двадесет) месена с краен срок за
окончателно издължаване 20.10.2026 г. Уговорени са лихви, начин на плащане и
др. условия, подробно описани в допълнителното споразумение от 20.10.2016 г.
К.В.К. е законен наследник на В.К.И., ЕГН **********, бивш жител ***,
починал на 23.09.2015 г. Съгласно договор за кредит от 24.09.2014 г. Банка ДСК
ЕАД с предоставила кредит за текущо потребление в размер на 10000 лв. (десет
хиляди лева) на В.К.И.. Кредитът предоставен на В.К.И. е бил със срок за
издължаване 72 (седемдесет и два) месеца и при уговорени лихви, начин на
плащане и др. условия. Банка ДСК ЕАД е изпълнила задължението си по договора за
кредит. До смъртта на кредитополучателя кредитът е бил погасяван съгласно
уговорения погасителен план.
След настъпилата смърт на кредитополучателя В.К.И. законният му
наследник и ответник по настоящото дело К.В.К. на 23.08.2016 г. с подала
искане, придружено със заявление за приемане на задълженията на наследодателя
си. Между Банка ДСК ЕАД и К.В.К. е постигнато и сключено посоченото допълнителното
споразумение от 20.10.2016 г., като неразделна част от това са Общите условим
за предоставяне на кредити за текущо потребление па физически лица. Задължението
е следвало да бъде погасявано с месечни вноски в размер на 135,01 лв. на всяко
27-мо число. След предоговарянето от 20.10.2016 г. и приемането на новия
погасителен план, имало частични плащания на суми по кредитното задължение на К.В.К..
Във връзка с горното, ищецът е предприел действия по обявяване па
предсрочна изискуемост на вземането си, като за целта е изпратена нотариална
покана чрез нотариус С.С. рег. № 024 на НК с район на действие РС Шумен, с
която уведомява кредитополучателя, че поради забава в погасяване на
задълженията му по сключен договор за банков кредит от 20.10.2016 г. банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Правна квалификация на правата, претендирани от
ищеца са чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от
ГПК, чл.430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД..
Правна квалификация на евентуалните права на ищеца
са чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
Ищецът иска да реализира защита, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че в полза на дружеството ищец съществува
вземане против ответника в размер на сумата от 9805.57 лева (девет хиляди
осемстотин и пет лева и петдесет и седем ст.) – главница за погасяване на
задължение по Договор за кредит от 24.09.2014 г. и Допълнително споразумение
от 20.10.2016 г.; 1352.55 лева (хиляда триста петдесет и два лева и петдесет и
пет стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 27.10.2016 г. до
08.02.2018 г.; 57.06 лева (петдесет и седем лева и шест ст.) – обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 03.12.2016 г. до 09.02.2018 г.; 120.00 лева (сто и двадесет лева )
дължими такси и разноски до 09.02.2018
г. и законна лихва от 09.02.2018 г. до
изплащане на вземането.
Предявеният
установителен иск, съдът е приел за допустим, във връзка с редовно проведеното
заповедно производство. Ищецът следва да установи и да докаже наличието на основание, по
силата на което се твърди, че ответникът дължи процесната сума в негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж.
За уважаването на главният
иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на формално споразумение между страните, със съдържание, съобразно
твърденията в исковата молба.
Исковата претенция,
която е последвала заповедното производство се основава на това, че между
страните е сключено споразумение в писмен вид, с поемане на задължение от
страна на ответника, което той е изпълнил частично, а именно: допълнително
споразумение от 20.10.2016 г. към договор за кредит № *** от 24.09.2014 г.
Банка ДСК ЕАД е предоговорила с К.В.К., задължение в размер на 9809 лв. (девет
хиляди осемстотин и девет лева) под формата на кредит за текущо потребление.
Задължението по допълнителното споразумение от 20.10.2016 г. е било със срок за
издължаване 120 (сто и двадесет) месена с краен срок за окончателно издължаване
20.10.2026 г. Това споразумение
представлява частен документ по смисъла на закона. Документът не е оспорен по
реда на чл.193 от ГПК.
Ето защо, предвид
установилата се съдебна практика, съдът приема исковата претенция за
основателна, поради следното:
Между страните не съществува спор, относно
факта, че ответникът е подписал посоченият документ. Допълнителното
споразумение от 20.10.2016 г. към договор за кредит № *** от 24.09.2014 г.,
представлява частен документ, подписан от лицето, което го издава. В този
смисъл, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено
именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК частен писмен
документ, е автентичен и истински, като същият има формална доказателствена
сила относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно признание на
факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В
този смисъл е и постоянната съдебна практика: Решение №261/2013/22.01.2014 по
дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело №
705/09 г. на IV г. о.
По
предявените евентуални искове.
Задължение за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само
ако отхвърли главния иск. Съдът по същество уважава главният иск, при което
не следва да разглежда евентуалния.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства, както и направеното признание на исковата
претенция за настъпила погасителна давност.
Относно
разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на
ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде
уважено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.В. К., ЕГН:********** с адрес: ***,
дължи на
кредитора “Банка ДСК “ ЕАД ,
БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление:гр. София, община Оборище, ул.”***”
№19, административен адрес:гр. Шумен, ул.”***” №102, Законен представител: Д.Д.М. и Д.Н.Н. ,
Пълномощник: Ж.Р.Ж.;
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д.№444/2018г. по описа на РС-Шумен:
сума в размер
на 9805,57 лева (девет хиляди осемстотин и пет лева и петдесет и седем ст.) –
главница за погасяване на задължение по Договор за кредит
от 24.09.2014 г. и Допълнително споразумение от 20.10.2016 г.; 1352,55
лева (хиляда триста петдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) – дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 27.10.2016 г. до 08.02.2018 г.; 57,06 лева (петдесет и седем лева и шест
ст.) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 03.12.2016 г. до 09.02.2018 г.;
120,00 лева (сто и двадесет лева ) дължими такси и разноски до 09.02.2018 г. и законна лихва от 09.02.2018 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА К.В. К., ЕГН:********** с адрес: ***, да заплати на “Банка ДСК“ ЕАД,
БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление:гр. София, община Оборище, ул.”***”
№19, административен адрес:гр. Шумен, ул.”***” №102, Законен представител: Д.Д.М. и Д.Н.Н. ,
Пълномощник: Ж.Р.Ж. , сума в общ размер на 996,32 лева, от които 619,62
лева, представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 376,70
лeва - разноски в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№444/2018г. по описа
на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: