Решение по Гражданско дело 473/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

677/8.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №473 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.С.Е., с ЕГН********** и Е.М.Е., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***-13, офис 11, чрез адв.С. И.от ШАК срещу „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”***” №260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С..

Ищците твърдят, че на 11.07.2008 год. в гр.Шумен сключили с ответното дружество - „***“ АД /с предишно наименование „***“ АД/ Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL41198, по силата на който им бил предоставен банков кредит за покупка на недвижим имот и за други разплащания в размер на равностойността в швейцарски франкове на 47 000 лева, по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „***“ АД в деня на усвояване на кредита, със срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Кредитът бил обезпечен с учредена договорна ипотека върху придобития недвижим имот, намиращ се в гр.Шумен, представляващ апартамент №102 с административен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №9, бл.1, вх.5, ет.2, ап.102.

Твърдят, че съгласно погасителния план, съставляващ неразделна част от контракта, в периода 18.02.2014 год. – 18.01.2018 год. следвало да заплащат заема чрез анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на по 284.18 CHF. Твърдят, че дължимата обща сума за възнаградителна лихва за този период по договорения погасителен план възлизала на 8726.03 CHF. Тъй като последвали едностранни увеличения на действащия по договора лихвен процент за периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. реално заплатили възнаградителна лихва по процесния договор за кредит в размер на 10067.11 CHF. Считат, че разпоредбите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит са нищожни и се позовават на тяхната нищожност. Сочат, че посочените клаузи касаят размера на годишната лихва, измененията на същата и условията за това, както и риска от промените и повишаване при размерите на погасителните вноски при промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Считат, че поради възможността за едностранно изменение на договора посочените по-горе клаузи са неравноправни и нищожни. В същото време излагат, че доколкото считат, че са заплатили погасителните месечни вноски в завишен размер от първоначално договорения и доколкото това е следствие от действието на нищожни клаузи /чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора/, то платеното на основание нищожните клаузи се явява платено без основание и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД претендират връщане на сумата от 1977.26 швейцарски франка, за която посочват, че е била заплатена над първоначално договорената месечна вноска за лихва, за периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год., като същата представлява разлика между размера на договорената погасителна вноска и реално заплатената такава в частта на първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска.

С настоящата искова молба молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищците получените без основание суми, а именно сумата от 1977.26 швейцарски франка, представляваща платена без основание по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL41198 от 11.07.2008 год., формирана за периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. и съставляваща разлика между размера на договорената погасителна вноска и реално заплатената такава в частта на първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска и размера на договорната лихва след изменението, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват лично. За тях се явява упълномощен представител – адв.С. И.от ШАК, който поддържа предявените искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки конкретизира, че с оглед заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза претендират сумата от 1292.66 швейцарски франка, която се получава като разлика между действително заплатената договорна лихва за периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. и първоначално договорената лихва за този период, като част от анюитетната вноска, след приспадане на сумата от 19.09 швейцарски франка, дължима от ищцовата страна за наказателни лихви, като излага конкретни съображения в подкрепа на предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, което не е и спорно, че сумата по уговорения ипотечен кредит е била реално отпусната от банката и преведена по сметка на ищците и е усвоен в уговорената валута. Не е спорно, че ищците са започнали да погасяват задълженията си като са заплащали месечна вноска, определена съобразно чл.3 от Договора. Оспорва твърденията на ищците, че договорът за кредит не е бил индивидуално договорен. Поддържат, че преди сключване на договора са били договорени условията по него въз основа на обсъждане и преценка на конкретните нужди на ищците след напълно индивидуална преценка на възможностите им да изплащат или обезпечат връщането на поискания кредит. Твърдят, че на индивидуално договаряне са били поставени клаузите на договора, свързани с размер на сумата, срок на връщане, размер на възнаградителна лихва, обезпечение за точното изпълнение на договора. Поддържат, че по време на действие на договора са били налице изключенията по чл.144 от ЗЗП и са имали основателна причина за промяна на лихвата. Считат, че сочените клаузи от договора не са нищожни, тъй като възможността за уговаряне на променлива лихва е предвидена в закона - чл.58, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗКИ. Поддържат, че посочените клаузи не са неравноправни, тъй като по силата на тях се разпределя между страните риска от влошаване на икономическата обстановка. Поддържат, че е налице промяна на икономическата обстановка, която се отразила върху основните елементи, формиращи базовия лихвен процент на банката, което е довело и до увеличение на лихвения процент. Оспорват размера на претендираната сума, като излагат, че разликата между първоначално определените и заплатени анюитетни вноски възлиза на 1103.81 CHF, а разликата между частта, представляваща лихва от впоследствие заплатената вноска, е в размер на 1311.75 CHF. Считат, че при изчисляване размера на иска не следва да се включва платената от ищците лихва за просрочие, начислена поради изпадането им в забава, а само платената договорна лихва.

В отговора на исковата молба излагат, че първоначалният размер на вноските по кредита не може да бъде възстановен без преизчисляване на главницата до размера й в първоначалния погасителен план по кредита, като твърдят, че при промяна в частта за лихвата се променя и частта за главницата. В този смисъл в условията на евентуалност, в случай, че предявения иск бъде уважен, правят възражение за прихващане със сумата от 219.72 CHF, представляваща непогасена главница, която би се получила от преизчисляване на разликата между частта, представляваща лихва от първоначално определената вноска и частта, представляваща лихва от впоследствие заплатената вноска. Правят възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за периода преди 18.01.2016 год., като излагат конкретни съображения в тази насока. Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание за ответната страна не се явява представител. От тяхно име на 24.06.2019 год. е депозирана писмена молба, в която молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Изразяват становище по депозираното заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. От тяхно име е направено искане за предоставяне на възможност да представят писмени бележки, като такива са представени в срок. В последните поддържат отговора на исковата молба, като излагат допълнителни основание в подкрепа на направеното искане.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2008 год. в гр.Шумен между ищците Д.С.Е. и Е.М.Е. и ответното дружество - „***“ АД /с предишно наименование „***“ АД/ бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL41198, по силата на който им бил предоставен банков кредит за покупка на недвижим имот и за други разплащания в размер на равностойността в швейцарски франкове на 47 000 лева, по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „***“ АД в деня на усвояване на кредита, със срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Кредитът бил обезпечен с учредена договорна ипотека върху придобития недвижим имот, намиращ се в гр.Шумен, представляващ апартамент №102 с административен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №9, бл.1, вх.5, ет.2, ап.102.

Съгласно чл.3.1 от договора за кредит бил договорен годишен лихвен процент по редовен дълг, в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 /едно цяло/ пункта, като в договора било посочено, че към датата на сключването му Базисния лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %. Видно от Приложение №1 към Договор за банков кредит HL41198/11.07.2008 год. кредитът бил усвоен на 18.07.2008 год., като следвало да бъде издължаван на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Съгласно предоставения на ищците погасителен план при сключване на договора, съставляващ неразделна част от контракта, в периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. следвало да заплащат заема чрез анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на по 284.18 CHF. По този погасителен план вноската за възнаградителна лихва към 18.02.2014 год. била определена в размер на 164.86 CHF, като постепенно намалявала, като към 18.01.2019 год. била в размер на 133.34 CHF.

В чл.3.5 от договора било договорено, че базисния лихвен процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базисния лихвен процент за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно место в банковите салони, като договорените в договора надбавки не се променят.

В същото време в клаузата на чл.12.1 от договора било предвидено, че банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21, като измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.

Видно от материалите по делото след датата на сключване на договора за кредит са последвали две изменения на БЛП, съответно считано от 16.10.2008 год. от 5 % на 6 % и считано от 18.10.2012 год. от 6 % на 5.75 %. По делото от страна на ответника са представени два погасителни плана, като липсват доказателства вторият актуализиран погасителен план да е бил връчен на ищците.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41198 от 11.07.2008 год.; Приложение №1 към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41198 от 11.07.2008 год.; Погасителен план от 22.07.2008 год., Справка по лице, Извлечение от разплащателна сметка, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Искане за жилищно ипотечен кредит HL41198, Декларация за свързани лица – 2 бр., Искане за удостоверяване на трудова заетост – 2 бр., Служебна бележка, Трудов договор №3/16.01.2008 год., Нотариален акт за договорна ипотека №101, том VII, рег.№5064, дело №868/2008 год., Искане за усвояване на суми по кредит – 2 бр., Първоначален погасителен план, Актуален погасителен план, Методология за определяне на базисни лихвени проценти, Информация относно стойности на БЛП, Извлечение от търговския регистър.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнение към изготвената съдебно-счетоводна експертиза, по които вещото лице дава заключение относно размера на дължимите вноски за лихва и главница за периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год., промените на лихвения процент по кредита, какъв е размера на надплатени от страна на ищеца суми единствено в резултата на едностранна промяна от страна на банката на лихвения процент и др.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 11.07.2008 год. договор за кредит. Не е спорен и въпроса, че с клаузата на чл.3, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на банката и годишна лихва. Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателя, а именно възнаграждение за времето, през което последният ползва предоставените му парични средства, какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена между страните с посочената договорна клауза. Съществуването на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит, е посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в закона - чл.430, ал.2 от ТЗ.

Доколкото не се спори между страните по делото, че по време на действието на процесния договор Банката двукратно е изменила едностранно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, се поставя въпроса дали такава възможност е уговорена в полза на Банката с валидна клауза в сключената между страните сделка. От съдържанието на процесния договор за кредит и по-конкретно от нормата на чл.3, ал.5 от същия е видно, че е предвидена възможност при промяна на базисния лихвен процент банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да определи нов размер на месечната погасителна вноска, като промените стават незабавно задължителни за кредитополучателя, като банката уведомява кредитополучателя чрез обявяване им на видно место в банковите салони. Подобна възможност за промяна е предвидена и в нормата на чл.12, ал.1 от Договора.

Доколкото ищците са физически лица, на които по силата на сключения договор от 11.07.2008 год. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същите се явяват потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че ищците, в качеството си на кредитополучатели в отношенията, възникнали между тях и ответното дружество по силата на сключения Договор за кредит се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Доколкото разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, то следва да бъде установено дали процесните клаузи /чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за кредит/ са индивидуално уговорени с потребителя или не.

Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузите, които не са индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи от доставчика на услугата - в конкретния случай ответната банка. Въпрос на фактическа преценка е дали от представените доказателства се установява, че клаузата е сключена индивидуално. В настоящия случай от страна на банката не са представени доказателства, от които да може да се направи извод, че оспорената клауза от договора е била индивидуално договорена. Още повече, че от представения екземпляр на договора се установява, че същият е бил изготвен въз основа на предварително изготвена бланка, несъобразена с конкретния потребител, доколкото видно от текста на част от клаузите, същите са останали непопълнени, именно поради факта, че не се отнасят до конкретния потребител и до конкретно възникналите с него правоотношения, а друга част от тях са били попълнени на ръка.

Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило, като основният критерии за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансовата услуга, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал.2 от ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора.

С решение №77 от 22.04.2015 год. по гр. д. №4452/2014 год. на III г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори /въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор/. Изведено е, че за преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност, е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената. С решение №424 от 02.12.2015 год. по гр. д. №1899/2015 год. на ВКС е обявена за правилна практиката, която приема, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар. В тази връзка съдът съобрази и даденото разрешение с Решение №95 от 13.09.2016 год. на т. д. №240/2015 год. на II т. о., съгласно което договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и с оглед въведеното в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.

С оглед на изложеното следва да се приеме извода, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза, изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е неприложимо. Посочената разпоредба изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата страна, потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т. е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Този извод следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл.144, ал.4 от ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя "методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора". Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. В този смисъл е и предвиденото в разпоредбите на чл.1 и чл.4 от ЗЗП основно право на потребителя да получи информация за цената на услугите, респ. задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор. Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца, /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респ. лихвата/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е налице, същият не може да се ползва от изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.

Доколкото в договора за ипотечен кредит не се съдържат условия, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т. е. не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на банката, изисквани от разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ /приложимият за спора закон, тъй като Закона за потребителския кредит в редакцията му преди изменението бр.59/2016 г. и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, които дават специална закрила на потребителите на кредитни услуги и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна информация, са приети след сключване на процесния договор от юли 2008 год./ следва, че клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от Договора, които въвеждат право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, са неравноправни. Те съдържат единствено изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, като не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната. Банката не твърди, съответно по делото няма доказателства, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени "правила", по които ще се определи, или е определен конкретният размер на увеличението. От изложеното в разпоредбите на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от Договора за ищеца в качеството му на кредитополучател не съществува никаква възможност да направи каквато и да е самостоятелна прогноза или самостоятелни изчисления, въз основа на които да установи стойността на евентуално дължимата лихва след нейната промяна, което само по себе си е в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика. Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки базовия лихвен процент, е променила годишния процент на лихвата по конкретния кредит от 6 % първоначално на 7 %, считано от 16.10.2008 год., респективно на 6.75%, считано от 18.10.2012 год. Тази промяна съставлява едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит. Тя е упражнена на основание на клаузи от договора – чл.3, ал.1 и 5 и чл.12, ал.1, които са неравноправни, поради това и нищожни на основание разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че същите не са уговорени индивидуално.

В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №205 от 07.11.2016 год. на ВКС по т.д. №154/2016 год., I т.о., ТК, Решение №95 от 13.09.2016 год. на ВКС по т.д. №240/2015 год., II т.о., ТК, Определение №561 от 09.08.1918 год. на ВКС по т.д. №735/2018 год., II т.о. и др.

А с оглед на изложеното предявеният от ищците осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1292.66 швейцарски франка по следните правни съображения:

Неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване. С оглед на гореизложените правни съображения, въз основа на които съдът прие за установено, че клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за банков кредит, сключен с ищците на 11.07.2008 год., са неравноправни, респективно нищожни, се налага извода, че заплатената от ищеца част от дълга въз основа на посочените по-горе клаузи се явява платена при начална липса на правно основание и подлежи на връщане.

При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че съгласно първоначалния погасителен план, ищецът се е задължил да заплаща на ответника лихва в размер на 6%. От заключението на изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнението към същата се установява, че ищците за периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. са заплатили реално договорни лихви в общ размер на 10037.85 швейцарски франка. В същото време, имайки предвид първоначалния погасителен план и договорената с него лихва – 6 % се налага извода, че същият е следвало за същия период от време /18.02.2014 год. – 18.01.2019 год./ реално да заплати за договорни лихви обща сума в размер на 8726.10 швейцарски франка. В този смисъл е заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза и допълнението към нея и по-конкретно отговора на въпроси №1 и №2. Следователно от изложеното се налага извода, че ищецът за периода 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. е заплатил за договорни лихви в повече сумата от 1311.75 швейцарски франка /10037.85 швейцарски франка – 8726.10 швейцарски франка/.

При преценка на размера на иска съдът съобрази направеното от страна на процесуалният представител на ищците изявление, направено в устните състезания по делото, че желаят и претендират сумата от 1292.66 швейцарски франка, която се получава при приспадане от посочената по горе сума от 1311.75 швейцарски франка на дължимата от ищците сума за наказателни лихви, която според заключението на вещото лице /колона 14 на Приложение №3 от Допълнение към заключение, намираща се на л.148 от ГД №473/2019 год. по описа на ШРС/ е в размер на 19.09 швейцарски франка. В този смисъл съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан за сумата от 1292.66 швейцарски франка и следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата над 1292.66 швейцарски франка до пълния предявен размер от 1977.26 швейцарски франка, доколкото липсва искане за изменение на иска, същият следва да бъде отхвърлен.

По отношение направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 18.01.2016 год. съдът намира същото за неоснователно. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.7 от Постановление №1 от 28.05.1979 год. по гр.д. №1/1979 год., на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, а не на тригодишната давност по чл.111 от ЗЗД. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В настоящия случай от датите на заплащане от ищците на всяка една от месечните вноски /включващи и възнаградителната лихва/, визирайки първата претендирана от ищцовата страна вноска, по която плащането е осъществено на 18.02.2014 год. до датата на подаване на исковата молба – 14.02.2019 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което предявената претенция не е погасена по давност. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика и по-конкретно Постановление №1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, Решение №252 от 23.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2462/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 93 от 13.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1994/2018 г., II т. о., ТК, Решение №172 от 21.03.2011 год. на ВКС по гр.д. №80/2010 год., IV г.о., ГК и др.

При преценка размера на иска съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна в условията на евентуалност възражение за прихващане при уважаване на предявения иск със сумата от 219.72 швейцарски франка, представляваща формирана непогасена главница по кредита вследствие на намаляване на анюитетната вноска с размера на договорената лихва. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че вследствие едностранната промяна на лихвения процент от страна на банката е бил изготвен актуализиран погасителен план, по който са били променени както дължимата от ищците анюитетна вноска, така също и съотношението между главницата и лихвата в нея спрямо първоначалното съотношение на лихвата и главницата в първоначалния погасителен план. Следователно заплащането на по-малка главница спрямо първоначалната такава се дължи на недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в едностранно изменение на размера на дължимата лихва, а от тук и на размера на общата анюитетна вноска и частта от нея на главницата и договорната лихва и съотношението между тях. Следователно заплащането на по-малка главница през посочения период не се дължи на неправомерно поведение на ищците, а на поведението на банката, изразяващо се в различно съотнасяне на постъпилите вноски за погасяване на кредита. В този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че независимо от промяната в размера на анюитетните вноски и частта от тях на главницата, общата дължима главница по кредита остава непроменена, като същата е посочена в общ размер на 39666 швейцарски франка и в двата погасителни плана.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД се явява частично основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 1292.66 швейцарски франка, като бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищците посочената сума, представляваща платена без основание сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., представляваща разлика, формирана в периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска в частта на договорената лихва и реално заплатената такава в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, от която е приспадната дължимата от ищцовата страна сума от 19.09 швейцарски франка, представляваща дължима наказателна лихва за посочения период, като иска в останалата си част до пълния предявен размер от 1977.26 швейцарски франка, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

С оглед уважаването на предявения иск ответната страна дължи заплащане и на дължимата законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че лихва върху полученото без основание се дължи от поканата за връщане. В настоящия случай такава покана до ответната страна е отправена с предявяване на исковата молба, поради което и искът за заплащане на законната лихва следва да бъде уважен именно от датата 14.02.2019 год.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца сумата от 494.90 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

В същото време с оглед отхвърляне на част от исковата претенция ищецът дължи на ответната страна на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 155.81 лева, представляваща направени от тяхна страна разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”***” №260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С. на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.Е., с ЕГН********** и Е.М.Е., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***-13, офис 11, чрез адв.С. И.от ШАК сумата от 1292.66 швейцарски франка /хиляда двеста деветдесет и два швейцарски франка и шестдесет и шест цента/, представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., представляваща разлика, формирана в периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска в частта за договорената лихва и реално заплатената договорена лихва в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска след приспадане на дължимите от ищците суми за наказателни лихви за периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. /19.09 швейцарски франка/, поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 1292.66 швейцарски франка до пълния предявен размер от 1977.26 швейцарски франка, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”***” №260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.Е., с ЕГН********** и Е.М.Е., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***-13, офис 11, чрез адв.С. И.от ШАК сумата от 494.90 лева /четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Д.С.Е., с ЕГН********** и Е.М.Е., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***-13, офис 11, чрез адв.С. И.от ШАК на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ НА ***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”***” №260, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. и Й. Т. С. сумата от 155.81 лева /сто петдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени от тяхна страна разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: