Р Е Ш Е Н И Е  

636/28.6.2019г. , гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми състав,

на осемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:  

                                                                                               Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й. К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №485  по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявен е иск, с правно основание чл.34 от ЗС, за делба на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата.

Ищците Ю.Ю., родена на ***г. в гр. Шумен, с имена като българска гражданка Ю.Я.П., с адрес: гр. И., кв. Г. П., Ф. Ч. М., *** С. и Г. С., роден на ***г. в гр. Шумен, с имена като български гражданин Г.Я.П., с адрес: гр. Т., Х.М., Х. Д. № ***, двамата чрез адв. Г.Г. при ШАК, заявяват, че с ответницата М.Т.Я., ЕГН **********, пост. адрес: ***, са съсобственици на самостоятелен обект с ИН ***по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с административен адрес: гр.Шумен, ул.“Г.. Г.“ ***, намиращ се в сграда с ИН ***, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН ***, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж от източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня, всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му: таван 5, с площ 6 кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата и от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал*** по ДРП на гр.Шумен.

Съсобствеността им възникнала по наследство, както следва: С НА т.VIII, д.№ ***/***г. на PC – Шумен, двамата ищци, тогава с имена като български граждани Ю.Я. П., непълнолетна и Г.Я. П., малолетен и техният брат и баща на ответницата - Т.Я.П., непълнолетен, били признати за собственици на процесния имот, описан по-горе, като построен върху държавно място от ЖСК. В по-късни документи фигурира със същите установъчни данни, но с лично име Т..Преди това, при раждането на Г.Я. П., починала майка им Ф. А. П., като представят удостоверение за наследници № ***г. на Община Шумен. През ***г. двамата ищци Ю.Я. П., навършила пълнолетие и Г.Я. П., тогава на 7 години, се изселили с баба си и дядо си в Р Т., където получили нови имена - Ю.Я. П. - Ю. С. /а след сключване на брак - Ю.Ю./ и Г.Я. П. - Г. С.. В Б., в процесния имот останали да живеят баща им Я. Д. П. и брат им Т.Я.П.. Преди да тръгнат за Т., прехвърлили на баща си притежаваните от тях общо 2/3 /6/9/ ид. части от имота с нот. акт за продажба № ***, т.II, д.№ ***/***г .на ШРС. На ***г. починал баща им Я. Д. П. /тогава с имена Я. Д. Д., съгласно удостоверение за идентичност на имена/, в резултат на което, по наследство, като негови деца, станали отново собственици с по 2/9 ид. части за всеки един. Останалите 2/9 ид. части от наследството му били придобити от брат им Т.Я.П., като заедно с вече притежаваната от него 1/3 ид. част /3/9 ид. части, той станал собственик общо на 5/9 ид. части от процесния имот.  Сочат, че през целия период от време собствеността върху съответните идеални части от процесния имот, заедно с тези на  брат им Т.,***.

След неговата смърт през *** г., имотът бил предеклариран, като съсобственик на имота със съответната ид. част на мястото на баща си Т., била записана ответницата М.Т.Я.. До края на 2018г. са плащани и дължимите данъци, като представят писмо от Община Шумен.

 През 2019г. установили, че ответницата М.Т.Я. е закрила партидите им, като е подала нова декларация по чл.14 от ЗМДТ като собственик на целия имот, на основание давностно владение. Приложила е и НА за собственост върху имота по давностно владение и наследство № ***, т.IV, д. № ***/***г. на С. С. - ***нотариус в гр. Шумен. Считат, че ответницата М.Т.Я. не е придобила притежаваните от тях по наследство 4/9 ид. части от процесния имот, въпреки направената констатация от нотариуса в посочения НА.

Молят за решение, с което да бъде да бъде допуснат до делба процесният имот, при квоти 2/9 ид. части за Ю.Ю.; 2/9 ид.части за Г.Ю. и 5/9 ид. части за ответницата.

 Заявено е и искане на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде изменен  издадения НА за собственост върху имота  по давностно владение № ***, т.IV, д. № ***/***г. на С. С. - ***нотариус в гр. Шумен.

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, ответницата депозира отговор на исковата молба. В отговора се заявява, че искът, предявен от ищците, е допустим, но е неоснователен. Твърди, че не съществува съсобственост между страните по делото, а процесният апартамент е собственост само и единствено на М.Т.Я.. Тя е наследила целия имот, тъй като баща й Т.Я., към деня на кончината си- ****** г., е притежавал правото на собственост върху целия недвижим имот. Алтернативно прави възражение и на основание чл. 79 от ЗС се позовава на оригинерно основание за придобиване правото на собственост по давност, в полза на М.Т.Я., по отношение на 4/9 ид.ч. от процесния апартамент, която е владяла и продължава да владее самостоятелно, явно, непрекъснато и необезпокоявано целия апартамент от ******г. до днес, като на основание чл. 82 от  ЗС, М.Т.Я. присъединява към своето владение от ******г. и владението на нейния наследодател и баща Т.Я., починал на ******г., който е владял самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано целия апартамент от ***г. (смъртта на баща му Я. Д. Д.), до ******г.( датата на неговата смърт). Останалите 5/9 ид.ч. от процесния апартамент са придобити от М.Т.Я. по наследство от баща й Т.Я. ***, починал на ******г. Заявява се, че нито един от двамата ищци не е предявявал искания и претенции към този имот. М. и Т. са манифестирали пред двамата ищци, че последните нямат собственост върху процесния имот. Към днешна дата се заявява, че М. продължава да владее като свой собствен целия апартамент 7 в гр. Шумен. Моли за решение за отхвърляне на иска изцяло.

В съдебно заседание, първият ищец Ю.Ю. се явява лично и с адв.Г., вторият ищец не се явява. Адв. Г.Г. при ШАК заявява, че поддържа молбата.

Ответницата не се явява лично, за нея се явява адв. Б.Б., който поддържа отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното Удостоверение за наследници № *** от ***г. на Ф. А. П., починала на ***г., която е майка на ищците и баба на ответницата, е оставила свои наследници –Я. Д. Д., ЕГН ********** - съпруг; Т.Я. ***, ЕГН ********** - син; Ю.Я. П., р. на ***г.- дъщеря и Г.Я. П., р. на ***г.- син.

От Удостоверение за наследници № *** от ***г. на Я. Д. Д., починал на ***г. - баща на ищците и дядо на ответницата, е видно, че същият е оставил свои наследници - Т.Я. ***, ЕГН ********** - син; Ю.Я.П., р. ***г. - дъщеря и Г.Я.П., р. на ***г. - син.

От приложеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена  се установава, че името Я. Д. Д., ЕГН **********, Я. Д. П. и С. Д. П., са имена на едно и също лице.

От представените документи от ищците - Писмо от МВР с изх. № ***-***-***/***г. – в оригинал и в превод; Апостил – в оригинал и в превод, заверен на ***г.; Изселнически паспорт № ***/***г.; Виза № ***/***г.; Апостил – в оригинал и в превод, заверен на ***г.; Апостил- в оригинал и в превод, заверен на ***г.; Пълномощно – протокол с рег. № ***/***г. – в оригинал и в превод; копие на Паспорт № ***; Удостоверение от Общинска дирекция „Гражданско състояние“ Ч., РТ. от ***г.; Удостоверение за раждане на Г.Я. № ***/***г.; Изселнически поспорт № ***/******г.; Виза, се установява, че двама от наследниците на Я. Д. Д., починал на ***г., а именно: Ю.Я.П., р. на ***г. - дъщеря и Г.Я.П., р. на ***г. - син, след изселването си в Р.Т., са получили нови имена - Ю.Ю. и Г. С..

От нотариален акт  том.VIII, дело. № ***/***г. за собственост върху жилище, строено на държавно место на PC - Шумен се установява, че Т.Я. П., Ю.Я. П.и Г.Я. П. са признати за собственици на основание отстъпено право на строеж върху държавно место на самостоятелен обект с ИН ***.7, по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с административен адрес: гр.Шумен, ул.“Г.. Г.“ ***, намиращ се в сграда с ИН ***, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН ***, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж от източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня, всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му: таван 5 с площ 6 кв.м, маза № 2 с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата и от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал*** по ДРП на гр.Шумен .

С нот. акт за продажба № ***, т.II, д.№ ***/***г .на ШРС, ищците Ю.Я.П. и Г.Я.П. прехвърлили на баща си Я. Д. П. притежаваните от тях общо 2/3 (или 6/9) ид. части от имота. Към момента на смъртта на Я. Д. П. - баща на ищците и дядо на ответницата, бащата на ответницата - Т.Я. ***, ЕГН ********** /брат на ищците/, притежава 1/3 (или 3/9) идеална част от имота по силата на НА т.VIII, д.№ ***/***г. на PC - Шумен, а останалите 2/3 (или 6/9) ид. части се наследяват от трите деца на починалия Я. Д. П. .

Съдът приема ,че се установява  по безспорен начин, че ищците никога не са владели своите, наследствени от баща си, идеални части. Не се спори от страните и се заяви от  представителя на ищците, че ищецът Г. С., от изселването си в Т. през ***г., не е влизал в Б., а ищцата Ю. С. е влизала в Б. един път през 1992г., един път през 2017г., два пъти през 2018г. и два пъти през 2019г.

От приложеното Удостоверение за наследници изх. № *** от ***г. на Т.Я. ***, ЕГН **********, починал на ******г. се установява, че е оставил един наследник - М.Т.Я., ЕГН ********** - дъщеря.

Спорът между страните е за обстоятелството дали процесният имот е съсобствен между ищците и ответницата и дали тя е съсобственик притежаващ 5/9 ид. части по наследство от баща си /по твърдение на ищците/ или е придобила изцяло собствеността на имота по силата на наследяване от баща си Т.Я. ***, който /по твърдение на ответницата /е бил собственик на целия имот към момента на смъртта си ***г. Алтернативно ответницата прави възражение и на основание чл. 79 от ЗС се позовава на оригинерно основание за придобиване правото на собственост по давност в нейна полза, по отношение на 4/9 ид.ч. от процесния апартамент, която е владяла и продължава да владее самостоятелно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от ****** г. до днес, и по наследяване на останалите 5/9 ид. части, придобити от баща й. Освен това се заявява, че на основание чл. 82 от ЗС, М.Т.Я. присъединява към своето владение от ******г. и владението на нейния наследодател и баща Т.Я. ***, починал на ****** г., който е владял самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано целия апартамент от *** г. (смъртта на баща му Я. Д. Д.), до ****** г.( датата на неговата смърт).

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че бащата на ответницата е живял в процесния апартамент със семейството си, преди  и  след смъртта на наследодателя Я. Д. П. / *** г. / и до своята смърт през ***г. Никой от двамата ищци не е владял никога своята идеална част от апартамента, дори не е идвал в апартамента. Установи се също, че двамата ищци не са присъствали нито на погребението на баща си, нито на погребението на своя брат Т.. В тази насока съдът кредитира показанията на св. А. и св. А.а.

Св. А. :“….. Аз погребвах Т.. …….Първо на мен се обадиха, когато Т. почина. Обади се жената, с която Т. живееше на семейни начала - С. се обади по телефона рано сутринта. Към този момент в апартамента живееха Т., М. и С.….. Когато Ю. идваше в Б., отсядаше у нас. Имам още един  братовчед, който живее в Т.. Бяха дошли заедно с него. Аз ги бях поканил….Когато Ю. дойде да възстанови българско гражданство или да получи двойно гражданство, тя посочи адреса на моето жилище в гр. Шумен, ул. „Г.. Т.“ № 28. Това е жилището, в  което живея с моето семейство. На разговор между Ю. и Т. за апартамента, не съм присъствал…….“

Св.А.а :“…… Когато той почина, като дойде Ю. през 1991г. в нас /те идваха в нас постоянно……… Г. не е разговарял за апартамента с нас……….. Ю. пращаше пари на нас, а не на брат си, защото ги изпращаше по човек, който идва  и ни познава………Когато си дойде в Б., Ю. отсяда при нас. При поддаване на документи за българско гражданство, Ю. е регистрирана в „М.“, за да може да вземе виза. Не при брат си, защото казаха, че така ставало по – лесно, документите излизали по - бързо……..“

Не се спори между страните, че ищецът Г. С., от изселването си в Т., не се е връщал в страната. Ищцата Ю.Ю. е идвала в страната един път през 1992г., един път през 2017г., два пъти през 2018г. и два пъти през 2019г. От показанията на св. А. и св. А.а се установява, че в Шумен тя е отсядала в техния дом. От представеното доказателство от ответницата се установява, че ищцата Ю.Ю., през 2017г. е отседнала в хотел „М.“ в Шумен.

С тълкувателно решение №1/06.08.***г. на ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. С решение №549 от 30.12.2010г. по гр.д.№217/10г. на ВКС, ІІ ГО, е прието, че сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота. Съобразявайки горецитираната практика, съдът приема, Т.Я. *** - баща на ответницата, е демонстрирал  спрямо  ищците, че   владее   техните идеални части за себе си, че владее целия апартамент, а  не само наследствените си и собствените си идеални части. Това  се установява от показанията на разпитаните свидетели и с факта, че никой от ищците не е допускан до жилището и няма ключ от същото, че Т. е плащал всички задължения по апартамента и го е поддържал от 1986г. до смъртта си – повече от 10 години, а след смъртта му - ответницата. Факт в тази насока е и регистрирането на Т.Я. *** на настоящ и постоянен адрес през 2000г. Към момента на смъртта си - ******г., бащата на ответницата е бил собственик на целия апартамент. На основание чл. 82 от ЗС, М.Т.Я. присъединила към своето владение от ******г. и владението на нейния наследодател и баща - Т.Я. ***, починал на ******г. Ответницата също е манифестирала пред ищците, че е единствен собственик на апартамента. Доказателство в горния смисъл е регистрирането на ответницата на този адрес като настоящ и постоянен през 1999г., предприетите действия относно извършената обстоятелствена проверка от нотариус С. /приложена по делото/, плащането на всички задължения, свързани с апартамента – данъци и такси. От писмените доказателства се установява, че партидата за ВиК е на името ответницата – факт, неоспорен от ищцовата страна.

Съдът кредитира показанията на св. Х., който посочва: „…… знам, че този апартамент е на Т. – бащата на М., когато той почина, тогава чух, че има роднини в Т. – братя и сестри ….„ . Съдът приема, че явно и недвусмислено е било заявено, че апартаментът се владее за себе си, първоначално от бащата на ответницата-Т., после от ответницата, след неговата смърт през ***г.

Св. Х. посочва:“….докато беше жив Я., той се смяташе за собственик на апартамента. Като почина той- Т.. След кончината на  Т. – М.…….Когато М. ходи в Т., вуйна й  я завела  при леля й Ю. , да се запознаят……..“  

Твърденията на св. А. и св. А.а относно пращани парични суми на бащата на ответницата, съдът не кредитира, като приема, че показанията на свидетелите  в тази  им част,  са взаимно и вътрешно противоречиви.

Представеното писмено доказателство – писмо от ***г., за което се твърди, че е от Я. Д. /баща на ищците и на Т.Я./ - документ, който не беше  неоспорен от ищците, съдът кредитира наред с всички останали по делото доказателства, съобразявайки, че   писмото няма характер на завещание, а   от текста му  се установява волята  на Я. Д.. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че от страна на двамата ищци, от 1986г./смъртта на баща им Я./ до завеждането на исковата молба, няма предприети действия или конкретно поведение, от които да бъде направен извод, че са съвладелци на процесния апартамент със своя брат Т. и след смъртта му - с неговата наследница – ответницата.

Според константната съдебна практика, решението за допускане на делба се ползва със сила на присъдено нещо относно имота допуснат до делба, относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Т.е. чрез иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява потестативното право на отделния съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. В горния смисъл, решението за допускане на делба има една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. В случай обаче, че  не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на собствеността на делбения имот, този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата (Решение № 996 от 4.I.1995 г. по гр. д. № 878/94 г., I г. о.ВС ).В настоящия случай, съдът приема, че ответницата е собственик на целия имот, т.е. не се доказа от ищците при условията на пълно и главно доказване, че са съсобственици на процесния имот, като това обстоятелство обуславя неоснователност на предявения иск за делба. Ето защо, съдът намира, че процесният недвижим имот - самостоятелен обект с ИН ***по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с административен адрес: гр.Шумен, ул.“Г.. Г.“ ***, намиращ се в сграда с ИН ***, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН ***, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж от източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня, всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му: таван 5 с площ 6 кв.м, маза № 2 с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата и от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал*** по ДРП на гр.Шумен, не следва да бъде допуснат до делба .

С отхвърлянето на иска за делба на ищците са отречени съсобственическите им /в случая/ права върху делбения имот. Поради това няма основание за изменение на констативния НА по давностно владение № ***, т.IV, д. № ***/***г. на С. С. № ***нотариус в гр. Шумен.

Тъй като отмяната на такъв акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото с издаването му материално право (арг. от Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК), искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК не е самостоятелен иск и по него не следва да се постановява изричен отхвърлителен диспозитив в случай, че съдът го намери за неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение №3/29.11.*** г. по тълк.д.№3/*** г. на ВКС, ОСГК, което е задължителна съдебна практика „на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот“. Отмяната по чл.537, ал.2 от ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на лице, различно от ползващото се от акта, но искането в този смисъл не съставлява самостоятелен иск. Следователно, съдът не дължи постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив в случаите, в които прецени, че няма основание.

Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази разпоредба обаче е приложима едва когато искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между страните. Това е така, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на разноските могат  да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на дяловете. При отхвърляне на иска за делба / какъвто е настоящия случай/ и при прекратяване на производството по делбено дело, разноските се присъждат съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК. От страните не са направени искания за присъждане на разноски. Съгласно чл.344 от ГПК  следва да се определи и държавна такса на основание чл.3 вр.чл.9 от ТДТГПК по делото. На горепосоченото основание ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС в размер на 80.00 лв.(неоценяем иск).

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от Ю.Ю., родена на ***г. в гр. Шумен, с имена като българска гражданка Ю.Я.П., с адрес: гр. И., кв. Г. П., Ф. Ч. М., *** С. и Г. С., роден на ***г. в гр. Шумен, с имена като български гражданин Г.Я.П., с адрес: гр. Т., Х.М., Х. Д. № ***, срещу М.Т.Я., ЕГН **********, пост. адрес: ***, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с ИН ***по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с административен адрес: гр.Шумен, ул.“Г.. Г.“ ***, намиращ се в сграда с ИН ***, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН ***, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж от източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня, всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му: таван 5 с площ 6 кв.м, маза № 2 с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата и от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал*** по ДРП на гр.Шумен, при квоти: 2/9 ид. части за Ю.Ю.; 2/9 ид.части за Г.Ю. и 5/9 ид. части за ответницата М.Т.Я. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .

ОСЪЖДА Ю.Ю., родена на ***г. в гр. Шумен, с имена като българска гражданка Ю.Я.П., с адрес: гр. И., кв. Г. П., Ф. Ч. М., *** С. и Г. С., роден на ***г. в гр. Шумен, с имена като български гражданин Г.Я.П., с адрес: гр. Т., Х.М., Х. Д. № *** да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 80,00 лв. (осемдесет) лева, на основание чл. 3 вр. чл. 9 от ТДТГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: