Р Е Ш Е Н И Е
868/26.9.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 503 описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Я.М.Д., П.С.С. и Г.К.,
чрез юрисконсулт М.Й.М.срещу К.Н.Н. с ЕГН ********** ***.
Ищецът „Енерго
Про Продажби“ АД твърди, че ответника е клиент на дружеството с клиентски номер
1300035926, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 0107203090
и адрес на потребление гр.***. Отношенията между страните се регламентирали от
Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго
Про Продажби“. Съгласно чл.17, т.2 от ОУ потребителя бил длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия. Съответно съгласно чл.38 от ОУ, който
не изпълни задължението си в срок дължи обезщетение за забава. Към момента тези
задължения не били заплатени, поради което по инициатива на ищеца било
образувано заповедно производство и по ч.гр.д. № 3109/2018г. на ШРС и в негова
полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предвид връчването
на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя било указано от
съда, че следва да предяви искове за вземанията си. Исковата молба била
подадена в указания срок, като ищеца моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на „Енерго
- Про Продажби“ ЕАД сума от 374.45 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване,
начислена по фактури за периода от 13.11.2017г. до 13.09.2018г. и сума в общ
размер на 21.62 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на всяка фактура до 20.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както
и направените разноски по заповедното производство. Претендират се разноските и
в настоящото.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му особен представител в
производството с Определение № 1381/09.05.2019г., като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения
отговор се оспорват изцяло исковете, като се сочи, че не е доказано по какъвто
и да е начин, че ответникът е клиент на дружеството, като собственик или
ползвател на обекта, в който е консумирана ел.енергия. Моли се за отхвърляне на
исковете.
В съдебно
заседание за ищецът се явява юрисконсулт М.М., който сочи, че исковете са
доказани по основание и размер и моли съда да ги уважи изцяло.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Р.С. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в съдебните прения се развиват
идентични доводи за неоснователност на претенциите, поради недоказаност на
облигационната връзка.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 3109/2018г. по описа на ШРС, ищецът в
настоящото производство – „Енерго Про Продажби“ АД подало на 30.10.2018г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 13.11.2017г. до 13.09.2018г.
за обект с абонатен номер 0107203090, находящ се в гр.***. Въз основа на заявлението била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1519/31.10.2018г. в полза на дружеството, за сумата от 374.45 лв., представляваща
главница за незаплатена ел.енергия и сумата от 21.62 лв., представляваща
мораторна лихва от сбора от лихвите за всяка фактура, от датата на падежа на
съответната фактура до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.10.2018г.
до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията
си.
По делото е
представена справка за потреблението от клиентски номер 1300035926 към дата
18.01.2019г. и извлечение за фактури и плащания към същата дата. Представени са
и фактури с посочените в тях количества ел.енергия за електромер 1114021666162052,
както следва: Фактура № 0259261099/13.11.2017г. за сума от 62.72 лв., за
отчетен период 22.09.2017г. – 21.10.2017г. с дата на плащане 13.11.2017г.;
Фактура № 0260399099/13.12.2017г. за сума от 84.30 лв., за отчетен период
22.10.2017г. – 21.11.2017г. с дата на плащане 13.12.2017г.; Фактура №
0261587057/15.01.2018г. за сума от 109.87 лв., за отчетен период 22.11.2017г. –
21.12.2017г. с дата на плащане 15.01.2018г.; Фактура № 0262727032/13.02.2018г.
за сума от 57.37 лв., за отчетен период 22.12.2017г. – 21.01.2018г. с дата на
плащане 13.02.2018г.; Фактура № 0268404108/12.07.2018г. за сума от 1.79 лв., за
отчетен период 22.05.2018г. – 21.06.2018г. с дата на плащане 12.07.2018г.; Фактура
№ 0269561785/13.08.2018г. за сума от 20.40 лв., за отчетен период 22.06.2018г.
– 21.07.2018г. с дата на плащане 13.08.2018г., както и Фактура № 3301346671 от
06.02.2018г. на стойност 19 лв.
От
заключението на изготвената и приетата
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, се
установява, че задълженията на ответника за консумирана ел.енергия за периода
от 13.11.2017г. до 13.09.2018г. са в размер на 374.75 лв., като се дължи и такса за включване в размер на 19
лв., както и мораторни лихви в размер на общо 21.62 лв.
Представени
са и Общите условия на дружеството, действали през процесния период.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени
доказателства, както и от заключението по назначената експертиза.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Правното
основание на иска е чл.422 от ГПК, като същият е предявен при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и е
процесуално допустим.
По основателността
на иска: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора
по смисъла на чл.410 от ГПК, поради което в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието
на облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника
електроенергия и извършването на фактурираната от ищеца услуга за
възстановяване на електрозахранването, а в тежест на ответника бе да установи
релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника.
В конкретния случай особения представител на
ответника оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като съдът
намира, че оспорването не е доказано. Правоотношенията между ищцовото
дружество, като електроразпределително дружество и ответника, като краен
потребител на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба
(доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези
договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с
разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от Общите условия на „Енерго-Про
Продажби“ АД, издадени на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи
към датата на предоставяне на енергията на ответника. В чл.4, ал.1 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи“АД, което ползва ел.енергия в домакинството си и закупува
същата от „Енерго – Про Продажби“ АД. Или
облигационната връзка между страните по делото безспорно е доказана, като по
делото не е представено доказателство през процесния период собственик или
ползвател в обекта да е било друго лице. Напротив, видно от представените
писмени доказателства от ищеца е, че в информационната система на ищцовото дружество като потребител за процесният
обект е бил вписан ответникът и в това му качество е фигурирал и през периода
от 13.11.2017г. до 13.09.2018г., като са налице и Искания от 24.09.2014г. и от 03.08.2015г., с които
ответникът е искал от ищеца да му бъдат разсрочени дължими от него суми. Правното
основание, от което произтичат вземанията е чл.17, т.2 от Общите условия, който
гласи, че потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. По делото не се оспори и че през този период реално е било доставено и потребено
отметеното количество ел. енергия, остойностена с процесните фактури. При това
положение цената за ползваната ел. енергия и съответно таксата за включване се дължат от ответника,
поради което главния иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в
предявения размер.
Последица от
основателността и доказаността на иска относно претендираната главница е и
уважаването на обусловения от него акцесорен иск за мораторна лихва за периода
от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 20.09.2018г. в размер на 21.62
лв.
Предвид
изхода на делото ответникът дължи на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Енерго - Про Продажби“АД съдебни разноски в
исковото производство в общ размер на 705 лв., от които 75 лв. заплатена
държавна такса, 180 лв. възнаграждение на вещото лице, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение за особен представител.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното в размер на 75 лв.,
от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Я.М.Д., П.С.С. и Г.К., чрез юрисконсулт М.Й.М.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ответника К.Н.Н.
с ЕГН ********** *** в размер на 374.75 лв.(триста седемдесет и четири лева
и седемдесет и пет стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по
фактури за консумирана ел. енергия за обект с абонатен номер 0107203090, находящ
се в гр.*** за периода от 13.11.2017г. до 13.09.2018г., включваща и такса присъединяване, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 21.62 лв. (двадесет и един
лева и шестдесет и две стотинки), представляваща сбор от дължимите по всяка
от уважените главници от падежа на месечното задължение до 20.09.2018г., за
което вземане на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение
№ 1519/31.10.2018г. по ч.гр.д.№ 3109/2018г. на ШРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Н.Н. с ЕГН ********** да
заплати на “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691 разноски, направени в исковото производство в общ размер
на 705 лв.( седемстотин и пет лева), и в заповедното производство в общ размер на 75
лв. ( седемдесет и пет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: