Р Е Ш Е Н И Е

504/28.5.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 504/2019г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Ж.В.В. ***, против С.И.С. ***, с която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на ответника с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане ответника да плаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез майката в размер на 300 лв. с падеж първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2019 г.; 5/иск, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата на малолетното да бъде издаден паспорт по заявление подадено от майката, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да пътуват до държави членки на Европейския съюз, заедно със свята майка за срок от пет години. От ответника са предявени насрещни възражения със същото правно основание, като такова по чл. 127а СК не се предявява, а възражението по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК за издръжка в тежест на майката е предявен за размера 150 лв..

Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали едно малолетно дете – Ж.С.С.. През последната една година живеели разделено, като ищцата и детето живеели в жилище на нейната баба. След раздялата им постигнали съгласие бащата да плаща месечна издръжка в размер на 100 лв., но не могли да постигнат съгласие относно родителските права върху детето и режима на лични контакти с бащата. Намира че притежава добри битови условия и необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Твърди, че детето е с астигматизъм и късогледство, ограничаващо зрението му до 45%, поради което се нуждае от специални грижи и в тази връзка щяло да му се наложи излизане зад граница с цел извършване на преглед и лечение. Детето се обучавало във втори клас под формата на ресурсно обучение. Ищцата работела, но реализирала доход в размер на минималната работна заплата, който бил крайно недостатъчен за осигуряване на нормален живот за нея и детето. Намира, че ответникът следва да плаща месечна издръжка в размер на 300 лв., като счита, че това не би представлявало трудност за него. Моли съдът да постанови решение, с което родителските права върху детето да бъдат предоставени на нея, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея. Ответникът да бъде осъден да плаща месечна издръжка за детето, чрез нея, в размер на 300 лв. считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето както следва: всяка последна събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 14:00 часа в неделя, 20 дни с присвиване при бащата през лятната ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и през разменени години на коледните и великденските празници. Да й бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на задграничен паспорт на детето и пътуването му зад граница за период от 5 години само в страните от Европейския съюз. Не претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Предявява насрещно възражение като желае родителските права върху малолетното дете да бъдат предоставени на него, а ищцата да бъде задължена да плаща месечна издръжка за детето, чрез него, в размер на 150 лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане в сила на съдебното решение. На ищцата да бъде определен следния режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 ч.в събота до 20.00 ч. в неделя с преспиваме, както и стандартната процедура при отпуски и ваканции. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак и не спорят, че са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете - Ж.С.С., роден на *** г. /удостоверение за раждане л. 5/. Детето е ученик във втори клас в ОУ «Д-р Петър Берон» гр. Шумен /служебна бележка л. 6/.

От приетият по делото Социален доклад /л. 42/ се установява, че непосредствени грижи за детето полага майката. Жилището в което живеят майката и детето се състои от три стаи и хол с кухненски бокс, баня, санитарен възел, маза и таванска стая. Жилището е в добро технически състояние, обзаведено е с необходимите мебели и техника за домакинството, хигиенно-битовите условия за живот са много добри. Детето има обособена стая обзаведена според нуждите и потребностите му. Майката живее на семейни начала с друго лице и с двамата си братя, единият от които е непълнолетен. Бащата живее сам. Майката работи в заведение като сервитьорка, а бащата в автошкола като автомонтьор. Отразено е, че след раздялата на родителите бащата е вземал детето два пъти, от една година не е поддържал контакти и не е давал финансови средства, но е закупувал дрехи и маратонки за детето, както и че реализирал доходи около 2000 лв. месечно, но не се осигурява. Детето е ученик във втори клас. Отглежда се в семейната среда на майката. Има здравословни проблеми – „Астетматизъм и късогледство“, както и проблеми с говора, поради което в училище е на ресурсно подпомагане. Режимът му на отглеждане е съобразен с възрастта и ангажиментите му в училище и извън него. Според отразеното в Социалния доклад наблюдава се силна емоционална връзка между майката и детето. При отглеждането му майката има подкрепата на близките си. Детето споделя, че се чувства много добре в дома на майка си и желае да остане да живее при нея, както и да се среща с баща си.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег.№ 8777/15.05.2019 г. /л. 39/, се установява, че в периода от една година назад ищцата е осигурявана върху доход от 550 лв., а ответникът не е осигуряван.

От разпита на свидетелите В. Б. и И. Ф., близки на ищцата, се установява че майката полага необходимите грижи за детето. Подпомагана е от братята и майка си, която работи в чужбина, както и, че детето е силно привързано към майката. Има заболяване, но майката полага необходимите грижи и детето вече се чувствало много по-добре. От показанията на свид. Г. Б., се установява, че бащата работи като автомонтьор, споделял му, че причина за раздялата с ищцата била злоупотреба с алкохол от нейна страна, но не е бил пряк свидетел, както и че ответникът желаел да полага грижи за детето и да го вижда, но ищцата осуетявала тези контакти. Свидетелката Я. М., майка на ответника, чиито показания съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че причина за раздялата на страните била злоупотребата с алкохол на ищцата, както и работата й нощни смени преди пет години в заведение. Твърди, че синът й живее сам и осъществява трудова дейност, но не знае размерът на дохода му. Изслушана по спорните въпроси изразява готовност да помага при отглеждането на детето като счита, че ответникът разполага с необходимия родителски капацитет.

Съобразно задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974г., ГД № 3/74г., т. 1, съдът допусна изслушване на родителите по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между детето и родителят, който няма да ги упражнява. Ищцата поддържа становището на процесуалния си представител и изразява желание да полага грижи за детето. Ответника също желае да упражнява родителските права върху детето, като смята че е по-добрия родител.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права.

Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/.

В разглеждания случай се установява, че към настоящия момент страните са разделени, а детето живее със своята майка. От разпитаните свидетели и приетия Социален доклад се установява наличието и при двамата родители на добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на детето в жилищата, с които разполагат. И двамата родители имат възможност да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство. Следва да се отбележи, че не е налице практическа разлика в материалните възможности на родителите на детето и техните близки. И двамата родители разполагат с достатъчно жилищно пространство за отглеждането му. Установи се също, че детето е ученик във втори клас и, че има здравословни проблеми – „Астетматизъм и късогледство“, и проблеми с говора, както и че в училище е на ресурсно подпомагане. Що се отнася до емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата по делото (свидетели и социален доклад) се установи, че е налице привързаност повече към майката, която в момента полага грижи за него. Пред социалния работник е заявило, че желае да продължи да живее с майка си, където се чувства спокойно. Там му е осигурена сигурност и комфорт. Няма данни за това как ще се чувства детето в дома на бащата. Същевременно, от свидетелските показания се установява, че и двамата родители са съпричастни към съдбата и бъдещето на детето, обичат го според своите разбирания и убеждения, утвърдени в родителското семейство. И двамата родители търпят дефицити по отношение родителския си капацитет, но предвид обстоятелството, че майката и в момента се грижи, прави впечатление на по-подготвена да полага грижи за детето. Решаващо в случая е обстоятелството, че поради по-голямата привързаност към майката и изградената от нея социална среда, с която детето е привикнало предоставянето на родителските права за упражняване от другия родител, при друга социално-битова среда, поставя в риск правилното психическо, а и оттам физическо състояние на детето. Налага се извода, че към настоящия момент майката е по-подходящият родител да упражнява родителските права спрямо детето. Тя е този, който понастоящем полага непосредствени грижи, като не се установиха в хода на производството основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която живее.

Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от своята майка, поради което предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето му следва да бъдат предоставени на нея, а възражението на бащата за предоставяне на родителските права следва да бъде оставено без уважение.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното с оглед привързаността и желанието на детето да се среща с бащата и желанието на бащата да се грижи за него, съдът намира че на бащата следва да бъде определен един разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспиване, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща там.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Относно иска за издръжка в полза на детето:

В чл. 27, ал. 2 СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи, като има данни същото да има специфични нужди, за които в училище е на ресурсно подпомагане. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че са присъщите за възрастта му от храна и облекло. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 500 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж първо число на месеца за който се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до предявения размер.

Относно иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.

Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на решение, с което по Заявление подадено от майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, на малолетното да бъде издаден паспорт както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да пътуват до държави членки на Европейския съюз, заедно със свята майка за срок от пет години. При решаване по същество на спора по този иск настоящият състав на ШРС взе предвид, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. /в този см. Р. № 403/29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно тази практиката, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето, включително и при разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В Решения № 982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В производството по чл. 123, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на РБългария е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 123, ал. 2 СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Р. № 697/1.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението.

В процесния случай ищцата претендира да й бъде осигурена възможност, за срока на валидност на задграничния паспорт на детето, против волята на бащата, да го извежда зад граница, в която държава от Европейския съюз пожелае и за какъвто период от време реши за следващите пет години, без да са представени доказателства за конкретна причина, което с оглед ниската му възраст не може да бъде счетено в негов интерес. При тази задължителна практика на Върховния касационен съд искането, по начина формулиран в исковата молба, следва да бъде отхвърлено, като необосновано, съответно молбата за издаване на заместващо съгласие с претендираното съдържание се явява неоснователна. За пълнота на мотивите, във връзка с твърденията в исковата молба, съдът намира за необходимо да посочи, че по делото не бяха представени никакво доказателство, от което да се изведе извод за необходимостта от разрешение за пътуване на детето в чужбина.

Относно разноските.

При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 432 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК, държавна такса се дължи за всеки иск в размер, посочен в чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Дължимата държавна такса, по иск с правно основание чл. 127 СК, на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, е в размер на 80 лева, но не по-малко от 30 лв. Съдът намира, че следва да се определи такса върху иска в размер на 50 лева, като от тази сума ищцата е внесла 25 лв., поради което следва в тежест на ответника да бъде присъдена сумата от 25 лв.

Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и държавна такса, е основателно, поради което следва да бъде уважено в размер на 325 лв.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Предоставя упражняването на родителските права върху детето Ж.С.С., с ЕГН ********** на Ж.В.В., с ЕГН **********, като определя местоживеенето му при нея на адрес: гр. Ш., ***.

Определя режим на лични контакти на бащата С.И.С., ЕГН **********, с детето Ж.С.С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспиване, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща там.

Осъжда С.И.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща в полза на детето Ж.С.С., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, чрез майката Ж.В.В., ЕГН **********, с падеж първо число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, по банкова сметка *** ***, в „Инвестбанк“ АД, с титуляр Ж.В.В..

Осъжда С.И.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза Ж.В.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, разноски в производството в размер на 325 лв., (триста двадесет и пет лева).

Осъжда С.И.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 432 (четиристотин тридесет и два) лева, по иска за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 25 лв. държавна такса съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Отхвърля иска, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, предявен от Ж.В.В., с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на детето Ж.С.С., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, против С.И.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата, да се издаде задграничен паспорт на детето, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува заедно с неговата майка и законен представител до държавите членки на Европейския съюз за период от пет години, като неоснователен.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: