Р Е Ш Е Н И Е

717/18.7.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети юли 2019 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 572/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Искова молба от Р.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 49 СК. Излагайки, че поради неполагане грижи за непълнолетните деца и отчуждаване на съпрузите, довело до прекратяване на комуникацията, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира прекратяването му, по вина на ответницата, възстановяване на предбрачното и фамилно име, предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетните деца Д. Р. Я., ЕГН : ********** и С. Р. Я., ЕГН : ********** на него, като на ответника се определи режим на контакти и осъди да заплаща издръжка в размер на 350 лева за Д. и 250 лева за С.; предоставяне ползването на семейното жилище.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и частично основателни. Твърди, че през целия брачен живот, само тя, основно е полагала грижи за малолетните им деца, а ищецът, не е и не може да полага такива. Иска прекратяване на брака, но по вина на ищеца, предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетните деца, определяне издръжка от 150 лева за всяко и предоставяне ползването на семейното жилище.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът лично и с представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответницата, не се явява, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните сключили граждански брак на ***г., в Санкт Петербург. От брака си имали родени две деца – Д. – 12г. и С. – 6г.. Брачния живот на съпрузите, до 2018г. протичал нормално, когато съпругата, след завръщане от Руската Федерация, където гостувала при родителите си, преустановила контактите на всякакво ниво със съпруга си и заживяла самостоятелно в една от стаите на семейното жилище. Заявила на ищеца, че има по млад от него приятел и иска да живее в Русия, като вземе там по малкото им дете. От тогава, въпреки, че обитавали идно жилище, съпрузите живеели разделно, без да споделят семейните задължения. По голямата част от тях били поети от ищеца, включително непосредствените грижи за малолетните деца и осигуряване средства за съществуване на семейството. При изслушването му детето Д., заяви, че желае с брат си да живеят с баща им и да се срещат с майка си два, три пъти седмично.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпругата може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено последните, чието нарушение, винаги са считани от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака има съпругата. Няма доказателства по делото, изолацията на съпругата от останалата част на семейството, да е резултат от ищцово поведение – физическо насилие и грубо отношение, след злоупотреба с алкохол, каквито се твърдят в отговора. Напротив всички свидетели, включително и ответните, не посочват да са виждали ищеца да употребява алкохол освен бира и вино, в малки количества. Същевременно за отбелязване е, че липсват каквито и да е доказателства за твърдяната в исковата молба брачна изневяра на ответницата, с изключение на собствените и изявления в тази насока, пред ищеца и св. Й. П.- л.84.

Предвид интереса на децата, и че до настоящият момент, бащата е успявал да осигури относително благоприятна среда за развитието им, полагайки постоянно дължимата родителска грижа /а в периодите на отсъствие на съпругата от страната и сам, и за двете деца/, отчитайки неприемливото поведение на ответницата, по време на брака, както по отношение на бащата, така и към децата, емоционалната връзка между тях и двамата родители, съобразявайки възрастта им, счита, че родителските права над малолетните Д. и С., следва да бъдат предоставени на бащата, а на майката, да се определи режим на лични контакти, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч, до 17,00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден. Следва да се отбележи, че решението за упражняване на родителските права е резултат на краткосрочна целесъобразност, в интересите на малолетните. Принципно то, следва да е различно, за да се преодолеят вече „положителните“ резултати от ищцовото поведение, в насока отчуждаване малолетните деца от майката, но тя към момента, не разполага, нито с възможност да осигури основните им жизнени потребности, нито с подходяща среда и условия за формирането им. Така настоящото, освен посоченото, би могло да спомогне непълнолетните по-всеобхватно да осмислят средата си, на която влияят с изборите си, достигайки до отговорността за тях, независимо от къде и как са продиктувани.

Имайки предвид нуждите на децата и тяхната възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и влияещи му, формирания от родителите доход и полаганите от бащата непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието им, настоящият състав счита, че ответникът следва да бъде осъден, да заплаща издръжка, в размер на 190 лева, за Д. и 150 лева, за С., платима до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 21.02.2019г., като определя държавна такса, по иска за издръжка в размер на 489,60 лева, платими от ответника по сметка на ШРС. В останалата им част, до пълните предявени размери, исковете са неоснователни. Не се установи, нито нужда на малолетните за издръжка в търсените размери, още по малко възможности на ответника да заплаща такава.

Съобразно заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да запази брачното си фамилно име – Я..

Предвид изявленията на страните в съдебно заседание, желанието на малолетното дете и отсъствие на основната предпоставка по чл. 56, ал. 1 от СК – семейното жилище да не може, да се ползва поотделно от двамата съпрузи, следва ползването му да бъде предоставено на двамата.

Съдът, определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно 25 лева от ответника.

Ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1025 лева разноски в производството, представляващи държавна такса.

На основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ***г., в Санкт Петербург, за което е бил съставен Акт № ***/***г., между Р.В.Я., ЕГН : **********, с адрес *** и М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на съпругата.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетните Д. Р. Я., ЕГН : ********** и С. Р. Я., ЕГН : ********** на бащата Р.В.Я., ЕГН : **********, с адрес *** и определя местоживеенето им при него.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката – М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, с децата – Д. Р. Я., ЕГН : ********** и С. Р. Я., ЕГН : **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч, до 17,00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от един ден.

ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплаща издръжка на децата Д. Р. Я., ЕГН : ********** и С. Р. Я., ЕГН : **********, в размер на 190 лева за Д. и 150 лева за С. , платими до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 21.02.2019г..

ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка, предявени от Р.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, в останалата им част до предявените размери от 350 лева, за Д. и 250 лева, за С. , като неоснователни.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М.В.Я., ЕГН : **********, да носи фамилно име – Я..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в *** на Р.В.Я., ЕГН : ********** и М.В.Я., ЕГН : **********.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 489,60 лева, представляваща държавна такса, по присъдената издръжка.

ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Р.В.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1025 лева разноски в производството.

Постановява предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: