Р Е Ш Е Н И Е

723/22.7.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №642 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.Н.А. против Р.Р.Р. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях на 17.11.1966 г. граждански брак. Твърди, че от 20 години със съпругата си са във фактическа раздяла, като същата напуснала семейното жилище. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за постановяване на решение, с което брака между страните бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. Не се противопоставя на възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата си. Не претендира издръжка и разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна не депозира отговор на исковата молба.

Съдът е приел, че са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по въпроса за вината; небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Х. поддържа предявеният иск и моли за положително произнасяне по същия.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 17.11.1966 г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански №31/17.11.1966 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при с. Капитан Петко, Община – Венец, Обл. Шумен. Родените от брака деца са навършили пълнолетие.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Б С. И. и Х. М. И.. В изложението си свидетелите излагат обстоятелства, че страните са се разделили през 1987 г. От тогава не поддържА. съпружески контакти.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Конкретните причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. НА.це е дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод.

Съдът констатира, че фамилното име на съпругата, преди и по време на брака е едно и също.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили.

На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Прекратява гражданския брак между С.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Р.Р., с ЕГН ********** с адрес: ***, сключен на 17.11.1966 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при с. Капитан Петко, общ. Венец, обл. Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №31/17.11.1966, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Р., на основание чл. 53 от СК.

КОНСТАТИРА, че страните нямат семейно жилище.

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка по между си.

Разноските остават в тежест на страните, така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

ОСЪЖДА С.Н.А., с ЕГН **********,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса. 

ОСЪЖДА Р.Р.Р., с ЕГН **********,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса.  

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: