Р Е Ш Е Н И Е
1111/19.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 24 (двадесет и четвърти) октомври Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 648 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба ищецът „А1 България“ ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД) гр. София твърди, че на 16.04.2015 г. и 21.12.2016 г. сключило с ответницата К.Д.И. договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги (джиесем услуги). През периода 20.03.2017 г. – 03.08.2017 г. дружеството изпълнило задълженията си по договорите. От друга страна, ответницата не заплатила възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и е останала задължена към ищеца в качеството му на предприятие-доставчик за сума в общ размер 678,98 лева. Поради неизпълнение на задълженията му, договорите между страните били прекратени, съобразно клаузите на договорите и ищцовото дружество начислило на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Цитираните суми, обаче, не били платени от И.. Забавата на ответницата основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същата му дължала сума в размер на 44,40 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 3246/2018 г. по описа на съда. Поради обстоятелството, че заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя били дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 678,98 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуални договори от 16.04.2015 г. и 21.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата и в размер на 44,40 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 328,24 лв. за периода 05.04.2017 г. – 07.11.2018 г., като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният му особен представител не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият признава предявените искове.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представените договори от 16.04.2015 г. и от 21.12.2016 г. е, че „Мобилтел” ЕАД („А1 България“ ЕАД) се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на К.Д.И. услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план, посочен в Приложение № 1 към договора, както и да му предостави мобилно устройство. От това приложение се установява, че по избрания тарифен план, ответникът се е задължил да заплаща месечна такса, като са уговорени и цени на минута изходящ разговор и на есемес към различни мобилни оператори. Съгласно чл. 3.1. от договора, услугите се заплащат при условията на договора и на общите условия на доставчика. Според предвиденото в чл. 7.3.1 от Приложение № 1 към договора, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число ако по негово искане или вина, договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В чл. 54.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Според чл. 54.12 от ОУ, договорът се счита едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена.
По делото са приложени фактури №№ 0351541879, 0350006134, 0351603915, 0353228599, 0355032227, 0356680965, ведно с „Приложение А” към всяка от тях, издадени от ищцовото дружество, от които е видно, че за периода от 20.03.2017 г. до 19.07.2017 г. на ответницата е начислена сума в общ размер 328,34 лв., включваща месечни такси, разговори, данни и съобщения и начислен ДДС. „А1 България“ ЕАД издало и сметки №№ 0568250570/24.06.2017 г., 0568250569/24.06.2017 г., 0568250571/24.06.2017 г., в които начислило на И. неустойки в общ размер на 350,74 лв.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задълженията на ответницата възлиза общо на 731,96 лв., от които главница – 678,98 лв. и лихви в размер на 52,98 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 3246/2018 по описа на ШРС се установи, че ищецът „А1 България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 08.11.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1607/09.11.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 26,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „А1 България“ ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД) гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника К.Д.И. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1607/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3246/2018 г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват следните вземания в полза на
ищеца срещу ответницата: за парична сума в размер на 678,98 лв., представляваща
неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по
индивидуални договори от 16.04.2015 г. и 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването
на иска – 08.11.2018 г. до окончателното плащане и за парична сума в размер на 44,40 лв., представляващо обезщетение за
неплатено в срок парично задължение в размер на 328,24 лв. за периода
05.04.2017 г. – 07.11.2018 г..
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3246/2018 г. на ШРС, представените в исковото производство писмени и електронни документи и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС:
Доказа се, че между страните валидно са възникнали облигационни отношения по индивидуални договори от 16.04.2015 г. и 21.12.2016 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответницата, като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу насрещно задължение на последната да заплаща цената на тези услуги. Доказа се, че К. И. не изпълнила това си задължение и не платил на оператора цената на услугите за периода 20.03.2017 г. – 03.08.2017 г. в общ размер 678,98 лева.
Предвид така установеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „А1 България“ ЕАД гр. София от К.Д.И. за парична сума в размер на 678,98 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуални договори от 16.04.2015 г. и 21.12.2016 г., сключени между „А1 България“ ЕАД и К.Д.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД:
Съгласно
приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение
на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено
друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на чл. 86, ал.
1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В
процесния случай се установи, че К.И. не изпълнила в срок задължението си да
плати на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето
защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен изцяло, като по отношение на
страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество
съществува вземане от ответницата за парична сума в размер на 44,40 лв.,
представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на
328,24 лв. за периода 05.04.2017 г. – 07.11.2018 г.
При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „А1 България” ЕАД направените разноски в настоящото исково производство в размер на 734,30 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 26,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София п.код 1309, обл. София, район Илинден, ул. „К” № 1, представлявано заедно от А.В.Д. и М.М., че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от К.Д.И. в размер на 678,98 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и 98 стотинки), представляващо цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуални договори от 16.04.2015 г. и 21.12.2016 г., сключени между „А1 България“ ЕАД и К.Д.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1607/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3246/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.И. с ЕГН ********** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от К.Д.И. в размер на 44,40 лв. (четиридесет и четири лева и 44 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 328,24 лв. за периода 05.04.2017 г. – 07.11.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1607/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3246/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати на „А1 България” ЕАД гр. София, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 734,30 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и 30 стотинки).
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати на „А1 България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3246/2018 г. по описа на ШРС в размер на 26,00 лв. (двадесет и шест лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: