Р Е Ш Е Н И Е

880/1.10.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 19 (деветнадесети) септември Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 676 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба „ЗД „Бул Инс““ АД гр. София, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. твърди, че на 06.12.2013 г. по главен път I-9 км 306+8, преди моста за р. Айдере, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което, по вина на ответника Б.Ю., като водач на моторно превозно средство марка „С“ с рег. № ***, били причинени имуществени вреди на Г.И.Р., управлявал лек автомобил марка „Мицубиши Грандис” с рег. № ***. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и Р. договор за застраховка „Автокаско” от 29.08.2013 година. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана преписка като след извършени оглед и оценка, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2563,84 лева. На ответника била изпратена покана да заплати цитираната сума, но това не било сторено. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което Б.Ю. да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2578,84 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, вкл. ликвидационни разноски, сума в размер на 782,69 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 2578,84 лв. за периода 08.01.2015 г. – 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не взема становище по предявените искове. В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Сочи, че не бил доказан механизма на настъпилото ПТП, както и настъпилите вреди в резултат на същото. Счита, че и претенцията за плащане на лихви е неоснователна, тъй като ответникът не бил канен да плати главницата. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения протокол за ПТП №***/06.12.2013 г., съст. от полицай при РУ – Малко Търново е, че на 06.12.2013 г. в 21,10 ч., по главен път I-9 км 306+8 преди моста на р. Айдере настъпило ПТП с участници Б.Ю., управлявал лек автомобил марка „С“ с рег. № *** и Г.И.Р., управлявал лек автомобил марка „Мицубиши Грандис“ с рег. № ***. Отбелязано е, че Ю. в десен завой от пътя навлиза в лявата лента на пътното платно и удря странично идващия срещу него автомобил. Съдът констатира от застрахователна полица № 1327820301/29.08.2013 г., че между Застрахователно дружество „Бул Инс” АД гр. София и Г.Р. бил сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“ за описания автомобил марка „Мицубиши Грандис”, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 30.08.2013 г., до 24,00 ч на 29.08.2014 година. По делото са представени ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение изх. № 280/4.02.2014 г. и от 06.12.2013 г., фактури №№ 0000019755/10.01.2014 г., 2000000663/10.01.2014 г., 2000000040/06.12.2013 г., опис на претенция № 13012727001487/09.12.2013 г., опис-заключение на щета по МПС от 11.12.2013 г. и № 13012727001487/09.12.2013 г., платежно нареждане, разходен касов ордер № 242/30.01.2014 г., платежно нареждане, уведомление за плащане № 1769/18.02.2014 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 06.03.2014 г. платило на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 2563,84 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № РГ-00818/23.04.2014 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати сума в размер на 2578,84 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. По делото е представено известие за доставяне на писмо, ведно с нечетливо отразяване на причините за невръчването му.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по автомобил „Мицубиши Грандис” с рег. № *** е следния: на 06.12.2013 г. същият се движил през тъмната част на денонощието по път I-9 по посока от гр. Бургас към гр. Малко Търново. Времето било ясно, пътното платно – двулентово и сухо. При достигане на ляв завой на км 306+8 в неговата лента навлиза лек автомобил марка „С“ с рег. № ***, управляван от ответника. С предната си лява част, последният е ударил лявата задна странична част на управлявания от свид. Р. лек автомобил. Сочи се, че механизмът съвпада с описания в съставения протокол за ПТП. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 06.12.2013 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 2578,84 лева.

Описаният в заключението механизъм на ПТП се възпроизвежда без противоречия, вкл. с приложените писмени доказателства, от показанията на свидетеля Г.Р..

Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за неизпълнение /законната лихва/ върху сумата 2578,84 лв. за периода 08.01.2015 г. – 08.01.2018 г. е в размер на 785,63 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. Доказа се, че вина за настъпилото ПТП има именно Б.Ю..

Установи се, че ищецът, на 06.03.2014 г. платил на пострадалия Г.Р. застрахователно обезщетение. Поради това, на посочената дата на плащане е възникнало правото му на регресен иск срещу причинителя на ПТП – ответникът Ю..

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от ЗД „Бул Инс” АД гр. София иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу Б.Ю. се явява основателен, поради което последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2578,84 лв., представляваща изплатено на 06.03.2014 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско“ обезщетение за нанесени вреди по лек автомобил марка „Мицубиши Грандис“ с рег. № ***, собственост на Г.И.Р. поради причинено от ответника на 06.12.2013 г. по път I-9 км 306+8 ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 07.02.2018 г., до окончателното изплащане.

Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. По делото е представена регресна покана от ищеца до ответника, за която, обаче, липсват доказателства за връчването ѝ. В приложеното известие за доставяне, което е нечетливо, липсва отразяване на причината за невръчването на писмото. Поради това, следва да се счита, че Б.Ю. не е изпадал в забава и искането за присъждане на обезщетение за неплатено парично задължение в претендираните размер и период следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

По разпределението на разноските по делото:

Искане за присъждане на направените по делото разноски се прави само от ищеца, представяйки своевременно списъка си по чл. 80 от ГПК.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 780,80 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.Ю. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, с адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С. район „Л”, бул. „Д.Б.” № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, по банкова сметка *** 2578,84 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща изплатено на 06.03.2014 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско“ обезщетение за нанесени вреди по лек автомобил марка „Мицубиши Грандис“ с рег. № ***, собственост на Г.И.Р. поради причинено от ответника на 06.12.2013 г. по път I-9 км 306+8 ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 07.02.2018 г., до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД „БУЛ ИНС““ АД гр. София срещу Б.Ю. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 782,69 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и 69 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 2578,84 лв. за периода 08.01.2015 г. – 08.01.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.Ю. *** направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 780,80 лв. (седемстотин и осемдесет лева и 80 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: