Р Е Ш Е Н И Е
491/23.5.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно заседание
проведено на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 728/2019 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Т.Ц., чрез пълномощника
адв. Д.от АК Шумен, против Й.М.И. ***, в условията на
обективно кумулативно съединение, иск, с
правно основание чл. 144 СК, за присъждане на месечна издръжка на навършило
пълнолетие дете, което продължава образованието си в средно учебно заведение,
редовно форма на обучение през учебната 2018/2019 г. в размер на 300 лева
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.03.2019 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от падежа
на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, както и иск с правно основание чл.
149 СК, за присъждане на месечна издръжка
на същото лице в размер на 300 лева месечно, считано от 11.06.2018 г. /датата
на навършване на пълнолетие/ до 05.03.2019 г. – датата на предявяване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху иска от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовата страна обосновава съществуващия за нея правен интерес от
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Ответницата е негова майка. С Решение № 12/10.01.2018 г. по
ГД № 92108/2017 г. на ШРС, влязло в сила на 20.02.2018 г., е била осъдена да му
плаща месечна издръжка, чрез неговия баща, в размер на 180 лв., считано от 19.07.2017 г. Със същото решение
баща му бил осъден да плаща на малолетната му сестра К. Т. Ц.,
родена на *** г., чрез майка им, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано
от 19.07.2017 г. Твърди се, че след влизане в сила на решението ответницата не
е плащала издръжка. На 20.11.2018 г. ответницата му изпратила Покана за паричен
превод за сумата 2 120.21 лв., в която били посочени, че 1 941, 48 лв. е главница издръжка, а 178, 73
лв. - законна лихва, но не бил посочен период. Ищецът приел, че преводът е за издръжка
дължима за 11 месеца до навършване
на пълнолетието му - 11.06.2018
г., т. е. за периода от
19.07.2017 г. до 11.06.2018 г.. Твърди, че след навършване на пълнолетие, ответницата не му плащала издръжка,
както и, че през учебната 2018/2019 г. е ученик в 12-ти клас, редовно обучение
в средно училище. Твърди, че няма доходи и имущество, от които да се издържа,
живее с баща си, който задоволявал ежедневните му нужди. Счита, че за
издръжката му са необходими 500 лв., от които ответницата следвало да заплаща 300 лв. Намира, че за ответницата това няма
да представлява трудност. Моли съдът да постанови решение с което да осъди
ответницата да му плати издръжка за минал период от 11.06.2018 г. до връчване
на разпореждането – 12.03.2019 г. в размер на 2700 лв. и за в бъдеще до
30.06.2019 г. /датата на приключва учебната година в средно учебно заведение/ в
размер на 1090 лв., ведно със законната лихва за всяка евентуално закъсняла
вноска, считано от образуване на настоящото производство. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, ответницата счита
исковете за процесуално допустими, но неснователни. Счита, че
ищецът притежава имущество, от което да се издържа. Твърди, че полага грижи за
друго дете, има задължения към банки и няма финансова възможност за плащане на
претендираната издръжка.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, приема за
установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, че ответницата е родител на ищеца, както и че през учебната
2018/2019 г. ищецът учи редовно в средно училище.
От представеното Решение № 12/10.01.2018 год. по ГД № 2108/2017 год. по описа на РС
Шумен /л. 25/ се установява, че бракът между родителите на ищеца е прекратен,
като родителските права върху непълнолетното дете Красимира са предоставени на
майката, а бащата Т. И. Ц. е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв. От представени писмени доказателства /нотариални
актове и скици/ се установява, че ответницата и непълнолетното й дете живеят в
съсобствено жилище в гр. Шумен, както и че притежава МПС, както и, че ответницата
има два кредита за закупуване на техника за бита.
От представените касови
бонове се установява, че ищецът е извършил разходи за покупка на костюм за
абитуриентския си бал /л. 183-191/. От приетата справка от ТД на НАП Варна /л. 201/
се установи, че в периода 08.06.2018 г. до 17.09.2018 г. ищецът е бил на трудов
договор и е получавал основна заплата в размер на 970 лв.
Ответницата е на постоянен трудов договор и получава средно
месечно възнаграждение в размер на 941 лв., установимо от Трудов договор №
2622/02.04.2018 г. /л. 40/ и Справка за доходите й /л. 193/
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д. Д. –
класен ръководител на ищеца, се установи, че по решение на учениците във връзка
с организацията и провеждането на абитуриентския им бал от всеки е събрана
сумата от 845 лв. От показанията на свид. К. Г. Б. –
майка на ответницата, кредитирани, при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява че ответницата полага непосредствени грижи за малолетното
дете К., подпомагана от свидетелката.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства
При така установеното,
съдът намира от правна страна следното:
По общо правило при навършване на пълнолетие издръжката
на детето се прекратява по силата на закона. Поради това съдебното решение, с
което е присъдена издръжка, губи силата си, щом детето навърши
В процесния случай страните не спорят, а и от
събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че през
учебната 2018/2019 г. ищецът е ученик в 12-ти клас, редовно обучение в средно
училище и на 11.06.2018 г. е навършил
18 години, а към датата на подаване на исковата молба не е навършил двадесетгодишна възраст.
По общо правило невъзможността на търсещият издръжка да
се издържа от имуществото си или от използване на имуществото си предполага
установяване и изследване на всички имуществени права, който биха могли да
бъдат източник за осигуряване на средства за препитание /без тези, който не
могат да се трансформират като такива поради несеквестируемостта им/. Невъзможността
за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да
осигури пълна издръжка и не следва да се трансформира в средства за издръжка. Следователно
имуществото, притежавано от нуждаещото се от издръжка навършило пълнолетие
лице, което не носи доходи, не следва да се взема под внимание при преценката
на обстоятелството дали нуждите могат да се задоволят чрез трансформация на
това имущество - за разлика от други нуждаещи се детето не е длъжно да
отчуждава имущество, за да се издържа. Такъв е случаят, когато навършил
пълнолетие, който търси издръжка, притежава само имот, който представлява
необходимото му жилище – той не е длъжен да го отчужди, за да се издържа. В
процесния случай нито се твърди нито се представят доказателства ищецът да
притежава имуществени права, който биха могли да бъдат източник за осигуряване
на средства за препитание. Изложените доводи, че живее при баща си, не плаща
наем, режийни разноски и средства за храна, тъй като са поети от баща му са
ирелевантни. При преценка възможностите на ищеца да се издържа съдът взе
предвид реализираните през лятото доходи. По аргумент от противното на
правилото, че не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват за цели извън издръжката, следва, че следва да се стимулира търсещият
издръжка да полага обществено полезен труд и този негов стремеж не следва да
води до ограничаване правото му на издръжка. В този смисъл доводът на ответната
страна, че с полагането на труд от ищеца през лятната ваканция на 2018 г., за
периода от юни до септември, следва съдът да приеме, че е реализирал доходи,
поради което е покрил нуждите си и за този период не му се дължи издръжка,
настоящият състав намира за несъстоятелен. Този реализиран доход следва да се
отчете не като обстоятелство погасяващо правото на издръжка, а като факт
обуславящ намаление размера на дължимата издръжка.
В хипотезата на иск за издръжка от пълнолетно учащо се
лице е необходимо да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка
няма да създаде особени затруднения за родителите. В процесния случай основните
представени от ответната страна доказателства са свързани, с тази предпоставка,
а именно, дали без затруднение може да дава претендираната издръжка. Доколкото
задължението за издръжка не е предпоставено от изследване разходите, които
правно задълженото лице извършва ежемесечно или инцидентно за себе си или за
своето домакинство то представените доказателства за получени кредити и
свързаните с това застраховки, платени сметки за потребена електроенергия,
платени услуги доставени от мобилен оператор, закупена черна и бяла техника, са
неотносими към предмета на доказване. Ответницата е в работоспособна възраст. Доказателства
да не е в състояние да полага труд не са представени – дори обратното ответницата е на постоянен
трудов договор. При така установеното съдът намира, че ответницата
без затруднение може да дава издръжка.
Относно размерът на
издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК размерът на
издръжката се определя единствено от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. СК не съдържа други
ограничения или условия, които да се спазват при определяне размера на
издръжката. От друга страна преценката за размера на издръжката следва да се
съобрази с правилото, за фиксиран минимален размер на дължимата издръжката „на
% от МРЗ“, независимо дали лицето, което я дължи, полага или не обществено
полезен труд.
Нуждите на лицето – ищец, което имат право на
издръжка, са обусловени от обикновените условия на неговия бит, начин на живот,
възрастта, здравословното състояние, образования, културни потребности и всички
обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни
обстоятелства, подлежат на пълно и пряко доказване от ищеца. В процесния случай
за съда е без
съмнение, че на ищеца са му нужни средства са храна, облекло и училищни пособия
и др., присъщи на всички лица на неговата възраст. Друга необходимост от
допълнителни средства ищецът аргументира с предстоящият абитуриентски бал.
Действително, доколкото той е ученик в последен клас, посоченото събитие е
предстоящо, но съдът намира, че се касае за инцидентни разходи, които следва да
се вземат предвид при определяне нуждата от издръжка, но не са определящи за
размера и, защото не става въпрос за перманентни нужди.
Възможността на ответника да дава издръжка се
съобразява с размера на доходите и други имущества, от които могат и се
извличат материални блага. Възможността да се дава издръжка е въпрос по
същество и се преценява от съда с оглед на цялото имущество на
правнозадълженото според закона лице. По-големите възможности на родителите
обуславят присъждането на по-голям размер на издръжката. Ответницата е в
работоспособна възраст и получава средно месечно възнаграждение в размер на 941
лв., като съдът отчита, че в качеството си на родител полага алиментни грижи за
едно непълнолетно дете.
Преценени в съвкупност
двете предпоставки водят до заключението, че размер на издръжката от 200 лева е
целесъобразен, като едновременно ще задоволи част от нуждите на ищеца и няма да
представлява затруднение за ответницата.
Изложените обстоятелства по
принцип са относими и по иска с правно основание чл. 149 СК, но предвид
установеното, че за периода до предявяване на исковата молба ищецът е
реализирал доход от трудова дейност, съдът намира, че е поемал част от
издръжката си сам и издръжка в претендирания размер, за периода от 11.06.2018 г.
до 05.03.2019 г. следва да се присъди в размер на 150 лв., а искът за
останалата част да се отхвърли, като неоснователен.
Относно разноските по делота:
Оценимите искове са два и при този изход на делото, относно искът, с
правно основание чл. 144 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за
неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сбора на
платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 288.00 лева, а
относно искът, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не
по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК или 54.00 лева. Следователно в тежест на ответника
следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, общо сумата 342.00 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Двете страни претендират
разноски за правна помощ и съдействие. Възражения за прекомерност не са
направени. Ищцовата страна претендира разноски в размер на 300 лв., като
представя доказателство за плащане в брой. В исковата молба са предявени два
иска. Възнаграждението не е разделено и съдът приема, че е делимо поравно – по
150 лв. за всеки иск. Ответната страна е представила списък по чл. 80 ГПК за
реализирани разноски в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение. При този
изход на делото и при частично отхвърляне на двата иска разноските следва да се
присъдят съразмерно съобразно правилото уважена/отхвърлена част. В този смисъл
в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 175 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а в тежест на ищеца 125 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
В частта относно присъдените
издръжки, следва, да се постанови предварително изпълнение, на основание 242,
ал. 1, предл. 1 ГПК.
Водим от горното,
Р Е Ш И
:
Осъжда Й.М.И., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плаща на пълнолетното си дете И.Т.Ц., с ЕГН ********** и
адрес: ***, вилна зона, местност „***“ № 228, ул. „***“, месечна
издръжка в размер на 200 (двеста) лева считано от датата на предявяване на
исковата молба – 05.03.2019 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
плащане, по
сметка
IBAN *** (SWIFT) BPBIBGSF В „Юробанк
България“ АД, с титуляр И.Т.Ц., на основание чл. 144 СК, като
отхвърля иска до пълно предявеният размер от 300 лева месечно, поради неоснователност.
Осъжда Й.М.И., с ЕГН ********** и
адрес: ***, да
плати в полза на пълнолетното си дете И.Т.Ц., с ЕГН ********** и
адрес: ***, вилна зона, местност „***“ № 228, ул. „***“,
сумата от 1 350.00 лева (хиляда
триста и петдесет) лева представляваща издръжка за периода от 11.06.2018 г. до
05.03.2019 г., по сметка по сметка IBAN *** (SWIFT) BPBIBGSF В „Юробанк България“ АД с титуляр И.Т.Ц., на основание чл. 149 СК, като отхвърля иска до пълно предявеният размер от 2 700
лева, поради неоснователност.
На основание чл. 242, ал. 1
ГПК, в осъдителната част, решението подлежи на предварително изпълнение.
Осъжда Й.М.И., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Шумен, сумата от 342.00 /триста
четиридесет и два/ лева, по исковете за издръжката, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК
вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда
Й.М.И., с ЕГН **********
и адрес: *** да плати на И.Т.Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, вилна зона,
местност „***“ №228, ул. „***“, сумата 175.00 (сто
седемдесет и пет) лева - разноски за правна помощ и съдействие,
съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.Т.Ц., с ЕГН **********
и адрес: ***, вилна зона, местност „***“ №228, ул. „***“, да
плати на Й.М.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 125.00 (сто
двадесет и пет) лева - разноски за правна помощ и съдействие,
съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок съобщаването му на страните, пред ШОС.
Районен съдия: