№ 1205/12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на десети декември, през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 731 по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът излага, че със Заповед № РД-25-***г.
кметът на Община Шумен е настанил Ю.С.М., ЕГН **********, в общински имот, находящ
се в гр. Шумен, ул. „Ш. К.„ ***, ***, ***. Община Шумен, чрез Общинско
предприятие “Жилища и имоти“ в качеството си на наемодател, е сключила Договор №
ЖИ - ***/***г., за отдаване под наем на процесния имот с наемателя – ответник. Договорът
бил със срок на действие 3 години. Въз основа на предприети предупредителни
мерки от ОП „Общински жилища и имоти„ и докладна записка от СКЦ - Шумен, кметът
на Община Шумен прекратил договора с наемателката, на основание чл. 15а, ал.2,
т.3 и т. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
за настаняване под наем и за продажба на общински жилища и на осн. чл. 46, ал.1,
т. 3 и т.4 от ЗОС, със Заповед № РД-25-***/***г. поради причина, че ежедневно е
нарушаван Правилникът за вътрешния ред в общинската жилищна сграда и е спряно
електроснабдяването към имота, поради незаплащане на дължимите за консумирана
ел. енергия суми.С прекратяване на договора за наем, за ответника възникнало
задължение да върне наетия имот на наемодателя, на основание чл. 233, ал.1,
изр.1 от ЗЗД и да го освободи в 1 - месечен срок от получаване на заповедта.
Заповед № РД-25-***/***г. била получена от наемателката на 18.05.***г. лично, като
жилището не било освободено и е продължило ползването на същото след срока -
18.05.***г. Междувременно ответницата подала ново заявление за настаняване в
общински имот, което не било уважено от комисията при Община Шумен. На
основание параграф 4 от ПЗР на Методиката за определяне на наемна цена на
общински жилища, комисията решила, до освобождаване на имота, ответницата да
заплаща обезщетение в размер на трикратния наем, отразено в Протокол № 4 от
23.05.***г., т.3.6. Твърди се, че ответницата продължила ползването на имота от
м. април ***г. до месец май ***г., не е заплатила дължимото обезщетение. Поради поведението на длъжника, от
ищеца било подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което е
образувано ч.г.д.№ *** /***г. по описа на ШРС и издадена Заповед № ***/******г.
за изпълнение на парично задължение за следните суми: за 59,03лв. /неизпълнение на парично задължение за ползване на
общинско жилище без правно основание, прекратени със Заповед № РД-25-***/*** ***г.
на кмет на Община Шумен наемни правоотношения, сума, дължима за м.04.***г.-30лв.
и от 01.05.***г. до 30.05.***г.- сумата от 29,03лв./; и за незаплатени лихви за
периода от 01.05.***г. – 02.11.***г., в размер на 1,53лв. и за периода от
01.06.***г. до 02.11.***г., в размер на 1,23лв. ; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.11.***г., както и сумата от 325лв. разноски по
делото - 25лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото
книжата по заповедното производство били връчени по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК
на длъжника, на основание чл. 415, т.2 от ГПК, били дадени указания на
заявителя за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
Моли съда за решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане
против ответника, за следните суми: за
59,03лв. /неизпълнение на парично
задължение за ползване на общинско жилище без правно основание, прекратени със
Заповед № РД-25-*** / *** ***г. на кмет на Община Шумен наемни правоотношения,
сума, дължима за м.04.***г-30лв. и от
01.05.***г. до 30.05.***г.- сумата от 29,03лв./;и за незаплатени лихви за
периода от 01.05.***г. – 02.11.***г. в размер на 1,53лв. и за периода от 01.06.***г.
до 02.11.***г. в размер на 1,23лв.,
представляващи задължения за ползване на общинско жилище без правно
основание, прекратени със Заповед № РД-25-***/ ***г. на кмет на Община
Шумен наемни правоотношения, за плащането на което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№*** /***г. на ШРС срещу ответника. Прилага писмени доказателства.
Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.
В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба. В отговора сочи, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорва исковите претенции по размер и по
основание. Заявява, че в исковата молба няма довод, навеждащ на факт за
нарушаване на правилника за вътрешния ред в общинската жилищна сграда. Сочи се,
че няма отчетни документи за претендираните като дължими суми от ответницата.
В съдебно заседание за ищеца се
явява процесуалният представител адв. К.. Поддържа твърденията, посочени в молбата,
представя доказателства-квитанции за заплатени искови претенции на 16.08.2019г.
и на 19.07.2019г..
В съдебно заседание, за ответника,
се явява назначеният особен представител – адв. Д. от ШАК, като се поддържа
писменият отговор.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, от фактическа
страна установява следното:
От
приложеното по делото ч.г.д.№ *** /***г. по описа на ШРС е видно, че по
подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № ***/ ******г. за изпълнение
на парично задължение, за следните суми: сумата 59,03 лв. - главница за
неизпълнение на парично задължение, за ползване на общинско жилище без правно
основание, прекратени със Заповед № РД-25-***/***г. на кмета на Община Шумен
наемни правоотношения, породени от Заповед за настаняване № РД-25-*** от ***.***
г. на кмета на Община Шумен, дължимо за месеците 04.*** г. - 30.00 лв. и за
периода от 01.05.*** г. до 30.05.*** г. – 29.03 лв.; сумата 1.53 лв. – лихва за периода
от 01.05.*** г. до 02.11.*** г.; сумата 1.23 лв. – лихва за периода от 01.06.***
г. до 02.11.***г.; ведно със законната лихва върху главницата от 59,03 лв., считано
от 02.11.*** г. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лева – разноски по делото, от които:
държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева.
Предвид връчването на заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя било дадено указание да предяви искове
за вземанията, което сторил в срок.
В исковото производство се установи,
че между страните бил сключен Договор № ЖИ – ***/***г., с който наемодателят
Община Шумен предоставил на наемателя Ю.С.М., ЕГН **********, общински жилищен имот, находящ се в в гр. Шумен, ул. „Ш. К.„
***, ***, ***, при наемна
цена от 10 лв. месечно. Срокът на договора бил за 3 години и влизал в сила от ***г.,
като наемното отношение можело да бъде продължено.
По делото е приложена Заповед № РД –
25-*** от ***г., с която били прекратени наемните правоотношения с
наемодателката, връчена на ***г., като в мотивите е посочено ежедневно
нарушаване на Правилника за вътрешния ред в жилищната сграда на ул.“Ш. К.„ ***
и спряно електро – подаване, поради неплащане на дължими суми за консумирана
ел.енергия.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 16.08.2019г. и на 19.07.2019г. от
ответницата са извършени плащания по договор за наем от ***г., а именно наем за
месец май ***г. и лихви за м. май.***г., общо 32,54лв. и наем за месец април ***г.
и лихви за месец април ***г., общо 33,66лв.
По отношение
на допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск
за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е
допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице.
Така издадената заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, за ищеца възниква
правен интерес от предявяване на установителните искове за вземанията по
заповедта. Предвид наличието на тези законови предпоставки, съдът дължи
произнасяне по съществото на делото.
По отношение
основателността на исковете: За основателността на предявените
искове в настоящото производство ищецът следва да докаже, че в негова полза е
било учредено заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, както
и че е налице неизпълнение на парично задължение, за ползване
на общинско жилище без правно основание, по прекратени със Заповед № РД-25-***/***
г. на кмета на Община Шумен наемни правоотношения, породени от Заповед за
настаняване № РД-25-*** от ***.*** г. на кмета на Община Шумен, дължимо за
месеците 04.*** г. - 30.00лв. и за периода от 01.05.*** г. до 30.05.*** г. –
29.03 лв.; и незаплатена лихва за периода от
01.05.*** г. до 02.11.*** г.; и незаплатена лихва за периода от 01.06.***
г. до 02.11.*** г.
Наемното правоотношение с предмет
общинско жилище може да възникне и съответно да се прекрати, само по реда и при
условията, предвидени в разпоредбите на специалния по отношение на ЗЗД закон, а
именно Закона за общинската собственост (ЗОС). В този смисъл Решение № 1240 от
30.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 5630/2007г. V г.о. Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД,
наемателят
има
задължение да заплаща уговорената с наемодателя
наемна цена,
както и разходите, свързани с предоставеното в случая общинско жилище по начин и в срок, определен в наемния договор.
Същата разпоредба има императивен характер с оглед това, че наемното правоотношение е двустранно,
следователно вменява права и задължения за двете страни по него - правото на наемателя да използва по предназначение
общинското жилище съответства на правото на наемодателя
да изисква престиране на периодичните наемни
вноски, по начин и в срок уговорен между тях, както и законната лихва от деня
на забавата съгласно чл.86
от ЗЗД.
Съгласно
чл. 236 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта
продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползуването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
В
случая се претендира неплатена сума за 59,03лв. /неизпълнение на парично задължение за ползване на общинско
жилище без правно основание, прекратени със Заповед № РД-25-*** / *** ***г. на кмет на Община Шумен наемни правоотношения, обезщетение за м.04.***г-30лв. и от 01.05.***г. до
30.05.***г.- 29,03лв.
По
делото е назначена и извършена СИЕ, в заключението на която вещото лице
посочва, че размерът на обезщетението, изчислено съобразно Методиката за
определяне на наемната цена на общински жилищен имот, възлиза на стойност 30
лв. за м. април ***г. и 29,03лв. за м. май ***г., изчислен е и размерът на
законната лихва за забава, възлизащ общо на 2,78лв., като 1,54 лв. е за м.
април ***г. и 1,24 лв. е за м. май ***г.
Предвид
гореизложеното, искът за
главницата се явява основателен за сумата от 59,03лв.
По отношение на иска по чл.422 от
ГПК, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Предвид основателност на главния иск, е
основателен и акцесорния за сумата 1.53 лв.– лихва
за периода от 01.05.*** г. до 02.11.*** г.; сумата 1.23 лв.– лихва за периода
от 01.06.*** г. до 02.11.***г.
Съдът, съобразявайки
представените от ищеца доказателства за извършените плащания по исковите
претенции на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, следва да ги вземе предвид,
доколкото същите са от значение за спорното право.Констатира, че претенциите са
погасени след подаване на настоящата искова молба чрез две плащания - на 16.08.2019г. и на 19.07.2019г.
По отношение разноските в
производството:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, съдът, в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в
заповедното производство. Спорното право е погасено
след подаване на исковата молба на 02.11.*** г., с направените плащания на 16.08.2019г. и на 19.07.2019г. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по
гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца.
При
настоящата хипотеза, сумата - предмет на иска, е изплатена в хода на процеса.
Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да
се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай.
В случая
не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане
е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо, следва
да се присъдят разноските в полза на ищеца /този смисъл
определение № 200/20.05.*** г., по ч. гр. д. № 1960/*** г.на III г. о. на ВКС,
определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Предвид изхода на делото, разноските
направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното
производство разноските са в размер на 325 лв. /адв. възнагр. и държавна такса/,
като ответницата следва да ги заплати на ищеца. В исковото са направени такива
в общ размер от 775 лв., от които 75 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско
възнаграждение, 300 лв. заплатено възнаграждение за особен представител, 100
лв. възнаграждение на вещо лице.
Ответницата следва да заплати на
ищеца разноските в исковото производство в общ размер от 1100лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Шумен, ЕИК ***, адрес гр.Шумен, бул.“С.“ ***, представлявана от
кмета Л. Х. искове срещу Ю.С.М., ЕГН **********,
за сумата от 59,03лв. - главница за
ползване на общинско жилище без правно основание, наемно отношение, прекратено
със Заповед № РД-25-***/*** ***г. на кмет на Община Шумен за м.април ***г.и за м. май ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.***г. – датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
главницата, както и за сумата 1,53лв. - лихва върху главницата
за периода 01.05.***г. – 02.11.***г и сумата 1,23лв.- лихва върху главницата за
периода от 01.06.***г. до 02.11.***г., за които вземания е издадена Заповед за парично
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№*** /***г. на ШРС срещу Ю.С.М., ЕГН ********** по описа на Шуменския районен съд, поради плащането им в хода
на процеса.
ОСЪЖДА Ю.С.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Община Шумен с ЕИК ***, разноски
в общ размер на 1100,00лв./ хиляда и
сто лева/, от които 325лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № ***/***г.
на ШРС/адв. възнагр. и държавна такса/ и 775 лв. съдебни разноски в исково
производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: