Р Е Ш Е Н И Е

1013/25.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На втори октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №749 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, ***, сграда 14, представлявано от Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М.срещу В.М.А., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-14029502 /17.10.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard. На 03.08.2017 год. А. е активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-14712824 с максимален кредитен лимит 1000 лева. Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2017 год., когато било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на 859.37 лева. Посоченото обстоятелство принудило кредитодателя да блокира картата. Твърдят, че въпреки множеството отправени към ответницата покани задължението не било изплатено доброволно. Поради изложеното на основание чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за установено, че В.М.А., с ЕГН********** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК*** сумите от 808.94 лева - главница, представляваща претенция за незаплатени суми по договор за револвиращ кредит, отпуснат във връзка с Договор за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-14029502 /17.10.2016 год., 50.43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2017 год. до 17.05.2018 год.; 40.16 лева – лихва за забава върху претендираната главница за периода от 17.05.2018 год. до 11.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 12.10.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като правят и нови доказателствени искания. В същото време обаче молбата е депозирана след приключване на съдебното заседание по делото и след приключване на устните състезания.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Счита, че по делото не са налице безспорни доказателства за точния размер на усвоената от ответника сума и кога точно е станало усвояването. Липсват доказателства и за постъпилите от ответника частични плащания – в какъв размер са били и кога са били правени. Счита, че клаузите от договора, уреждащи възнаградителната лихва в размер на 35.00 % и годишния процент на разходите – 44.90 % са нищожни на основание разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, доколкото противоречат на добрите нрави. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв.С.М. от ШАК, като заявява, че поддържа отговора на исковата молба и изложените в него съображения.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-14029502 /17.10.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника револвиращ потребителски кредит по кредитна карта MasterCard. На 03.08.2017 год. А. е активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-14712824 с максимален кредитен лимит 1000 лева. Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2017 год., когато било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на 859.37 лева. Посоченото обстоятелство принудило кредитодателя да блокира картата. Твърдят, че въпреки множеството отправени към ответницата покани задължението не било изплатено доброволно. Поради изложеното на основание чл.410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 год., Списък на разноски №1, Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14029502/17.10.2016 год., Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Дубликат на касов бон, Уведомително писмо, Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14029502/17.10.2016 год., Месечно извлечение по кредитна карта, Известие за доставяне, Покана, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №3464/2018 год. по описа на ШРС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на Договор за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-14029502/17.10.2016 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с кредитен лимит 1000 лева, както и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора. В същото време от материалите по делото се установява, че А. е усвоявала различни суми чрез тегления от кредитната карта, като към датата на която е преустановила плащането по картата използваната главница е била в размер на 808.94 лева. Последното плащане е постъпило на 01.12.2017 год. След посочената дата не са постъпвали плащания по кредита. С оглед на изложеното кредитодателя се е възползвал от правото си, визирано в разпоредбата на чл.10 от Приложението към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14029502, CARD-14712824/17.10.2016 год., да блокира картата, поради неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателя. В този смисъл до ответницата са били изпращани множество уведомления, като последната изпратена покана е била получена лично от А. на 06.06.2018 год. С оглед на изложеното от материалите по делото се налага извода, че А. дължи на ищцовото дружество сумата от 808.94 лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по договор за револвиращ кредит, отпуснат във връзка с Договор за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-14029502/17.10.2016 год., съгласно Приложението към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14029502, CARD-14712824/17.10.2016 год., както и сумата от 50.43 лева – представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.12.2017 год. до 17.05.2018 год. По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът намира, че ищцовата страна е обосновала крайната дата на претенцията с датата на изпращане на показаната за доброволно изпълнение до ответницата. Видно от материалите по делото такава е била изпратена до ответницата на 25.05.2018 год. и е била получена от А. на 06.06.2018 год. Независимо от изложеното обаче, доколкото ищцовата страна претендира възнаградителната лихва за по-кратък период – до 17.05.2018 год., то същата следва да бъде уважена в посочените от ищцовото дружество размер и период. С оглед на изложеното вторият обективно съединен положителен установителен иск, касаещ именно възнаградителната лихва по договора следва да бъде уважен изцяло като бъде признато в отношенията между страните, че ответницата им дължи сумата от 50.43 лева – представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.12.2017 год. до 17.05.2018 год.

По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 40.16 лева, съдът намира същият също за основателен и доказан. Ищцовата страна претендира заплащане на законна лихва в размер на 40.16 лева, изчислена за периода от 17.05.2018 год. до 11.11.2018 год. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на законната лихва, изчислена върху главницата от 808.94 лева за посочения период е в размер на 40.22 лева. В същото време обаче ищцовото дружество претендира по-ниска сума, поради което искът следва да бъде уважен за претендираната от ищеца сума в размер на 40.16 лева за периода от 17.05.2018 год. до 11.11.2018 год.

Съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на исковата молба от особения представител на ответника възражение, че по делото липсват доказателства, че претендираните като главница суми са били действително усвоени от ответницата. В този смисъл съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и по-конкретно от извлечението по кредитната карта се установява точния размер на усвоената от А. сума. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно клаузите на Договора и по-конкретно чл.15 от Приложението към същия, кредитополучателят е имал право да направи писмено възражение относно извършени транзакции в 30 дневен период, считано от датата на извлечението, в което са включени. Както бе посочено и по-горе ответникът няколкократно е бил уведомяван за дължимите от него страна суми, като по делото липсват доказателства същият да е депозирал възражение в посочения по-горе смисъл или да е представил доказателства, поставящи под съмнение факта, че именно той е усвоил претендираните по делото суми.

По отношение на наведените в отговора на исковата молба доводи за неравноправност на клаузите на договора, съдът намира същите за неоснователни. В този смисъл при проверка на представените по делото писмени доказателства съдът намира, че клаузите на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите, предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на разходите са под допустимия съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика размер, поради което клаузите на договора не са неравноправни.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 750 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за назначения в производството особен представител, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, ***, сграда 14, представлявано от Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М.сумата в размер на 899.53 лева /осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и три стотинки/, от която 808.94 лева /осемстотин и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по договор за револвиращ кредит, отпуснат във връзка с Договор за покупка на стоки или услуги с номер №CREX-14029502/17.10.2016 год., съгласно Приложението към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14029502, CARD-14712824/17.10.2016 год., 50.43 лева /тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължима възнаградителна лихва по договор за револвиращ кредит, съгласно Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14029502, CARD-14712824/17.10.2016 год., за периода от 01.12.2017 год. до 17.05.2018 год., 40.16 лева /четиридесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължима законна лихва, изчислена на база дължима главница от 808.94 лева за периода от 17.05.2018 год. до 11.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.М.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. ***4, ***, сграда 14, представлявано от Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М.направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева/, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за назначения особен представител на ответника, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: