Р Е Ш Е Н И Е

741/25.7.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и втори юли 2019 година

в открито заседание, в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 751/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК *** с адрес за призоваване – ***, срещу Й.К.И., ЕГН : **********, с адрес ***1, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 9646,06 лева.

Ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 9646,06 лева, представляваща 8713,27 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит от 23.03.2015г., 790,27 лева договорна лихва, за периода 17.04.2017г. – 07.02.2018г., 22,52 лева лихвена надбавка за периода 17.06.2017г. – 07.02.2018г. и 120 лева заемни такси и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 2115/2017г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата, евентуално осъждането му да заплати исковите суми.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител поддържат заявеното в исковата молба, а ответникът не се явява, не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По договор от 23.03.2015г., ищецът предоставил на ответника сумата от 10000 лева кредит за текущо потребление, усвоен на същата дата. Последната от уговорените погасителни вноски постъпила при кредитора на 15.05.2017г., в непълен размер. На 20.01.2018г., ищецът изпратил уведомления, че обявява вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми. Нотариалната покана съдържаща уведомлението била връчена на негов родственик със задължение за предаване. Според заключението на ССЕ ответното задължение към датата на твърдяната предсрочна изискуемост е в размер на 8713,27 лева главница и 790,27 лева лихва/договорна/, а към датата на постъпване заявлението по ЧГД № 569/2018г., в ШРС /07.02.2018г.-ЧГД № 1913/18г. на ВРС/, дължими са били и 22,52 лева лихви и 120 такса.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените, са налице, в настоящия случай – няма спор по валидността на правоотношението, от което произтичат вземанията. Установени са и обективните предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми – забава на плащанията над 90 дни – чл. 19.2 от общите условия. Тя е настъпила на посочената в извлечението от сметка, приложено по ЧГД № 569/2018г., дата - 20.01.2018г., с връчване на споменатата нотариална покана. Така, установителните искове следва да се уважат в предявените размери, предвид разрешенията в ТР № 3 и 8/2017г. на ОСГТК ВКС.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 898,50 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 569/2018г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, представляващи 498,50 лева държавна такса по предявените искове, 300 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, 100 лева възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Й.К.И., ЕГН : **********, с адрес ***1, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК *** с адрес за призоваване – ***, срещу Й.К.И., ЕГН : **********, с адрес ***1, съществува вземане за сумата от 9646,06 лева, представляваща 8713,27 лева главница – неплатени вноски по договор за кредит от 23.03.2015г., 790,27 лева договорна лихва, за периода 17.04.2017г. – 07.02.2018г., 22,52 лева лихвена надбавка за периода 17.06.2017г. – 07.02.2018г. и 120 лева заемни такси и законна лихва върху главницата от 8713,27 лева от 07.02.2018г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Й.К.И., ЕГН : **********, с адрес ***1, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК *** с адрес за призоваване – ***, сумата от 898,50 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 569/2018г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: