Р
Е Ш Е Н И Е
1039/1.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 752 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.
София, с ЕИК ***, в качеството на цесионер по договор с „Банка ДСК” ЕАД гр.
София срещу Н.Т.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в размер сумата от 3030.06 лева (три хиляди
и тридесети лева и шест стотинки)
– главница, за погасяване на задължение
за връщане на кредит по Договор за кредит
от 12.06. 2007 г., 469.76 лева
(четиристотин шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) – лихва за просрочие, включително
такса закъснение от 29.11.2012 г. до 26.03.2013 г. и законна лихва от 27.03.2013 г. до изплащане на
вземането, както и разходите по заповедното и тези в съдебното производство.
В
исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора
е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в
законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от “Банка ДСК“
ЕАД, БУЛСТАТ :***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 3030.06 лева (три хиляди
и тридесети лева и шест стотинки)
– главница, за погасяване на задължение
за връщане на кредит по Договор за кредит
от 12.06. 2007 г., 469.76 лева
(четиристотин шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) – лихва за просрочие, включително
такса закъснение от 29.11.2012 г. до 26.03.2013 г. и законна лихва от 27.03.2013 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 314.99 лева
(триста и четиринадесет лева и деветдесет и девет ст. ) - деловодни разноски. Вземането произтичало от
предсрочно изискуем банков кредит по Договор за кредит от 12. 06. 2007 г. и извлечение от счетоводни книги за сметка № 14057721 от 27.03.2013 г. Ищецът представя писмени
доказателства. Претендират се и разходите в заповедното и съдебното
производство.
В
условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца -2686,82 дева -
незаплатена главница за периода от 27.12.2013 г. до 12 05.2017 г.; 57,02 лева -
неплатена договорна лихва за периода от 27.12.2015г. до 12.05.2017г., съобразен
с чл. 111, буква „В" от ЗЗД и 233,10
лева - наказателна лихва, за периода от 27.12.2015г. до 12.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, като е изразил становище по обстоятелствата,
на които се основава искът и възраженията си срещу него. Твърди, че цесията е
нищожна, не е уведомен за предсрочната изискуемост. Претендира давност.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес, навеждайки следните фактически твърдения:
На
12.06.2007г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Н.Т.Д., като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума в
размер на 5000,00 лева. Уговореният лихвен процент по кредита е общо 7,45 %,
при годишен процент на разходите (ГПР)- 9,78 %.
В
изпълнение на задълженията си по договора, Банка ДСК е превела сумата от
5000,00 лева по сметка на кредитополучателя и същата е усвоена от него.
Договорът е сключен за срок от 120 месеца със съответните месечните вноски. Поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя съгласно Договора за кредит и
на основание чл.19.2 от ОУ, „Банка ДСК" ЕАД приела остатъка от дълга като
предсрочно изискуем.
На
27.03.2013г., Банка ДСК ЕАД, като кредитор, подала заявление по реда на чл.417
пред Районен съд гр. Шумен. Със Заповед №453/28.03.201З г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 858/201Зг. по описа на PC гp. Шумен, ответникът
Н.Т.Д. е осъден да заплати неизплатеното договорно задължение към „Банка ДСК”
ЕАД, което е подробно посочено по-горе. Ha 03.07.2013г. „Банка ДСК” ЕАД, по
силата на Договор за цесия, прехвърлила вземането си по отношение на Н.Т.Д., на
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, с ЕИК ***.
Във
връзка с изрично упълномощаване от “БАНКА ДСК“ ЕАД, ищецът на основание чл. 99,
ал.З от ЗЗД, изпратил от името на цедента уведомително писмо до длъжника, което
не е получено от него. Според ищеца, по силата на Договора за цесия, същият се
явява частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли
установителните искове поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост,
моли за осъждане на ответника да заплати горните суми. Претендира и присъждане
на сторените по делото разноски.
Възражения
на ответната страна:
Ответникът,
чрез процесуалния си представител е подал отговор на исковата молба, като
изразява становище, че предявените искове по същество са недопустими, тъй като
ищецът не е процесуално легитимиран да води делото. Ответникът е изразил и
становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си
срещу него. Твърди, че цесията е нищожна, тъй като не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост. Претендира давност. Прави доказателствени искания,
които са неотносими към производството.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: пълномощно, договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 03.07.2013 г., пълномощно, писмо до
„ОТП Факторинг България“ ЕАД от „Банка ДСК“, приемо-предавателен протокол,
писмо до Н.Д. относно Договор за покупко-продажба на вземания от 08.06.2013 г.,
договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2007 г., погасителен план,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК входирано в ШРС
на 27.03.2013 г., изпълнителен лист от 28.03.2013 г. по гр. дело №858/2013 г.
на ШРС, заповед №453/28.03.2016 г. по гр. дело №858/2013 г. на ШРС, молба от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД до ЧСИ А.Л. вх. №13232/06.11.2017 г. за образуване
на изп. дело, покана за доброволно изпълнение до Н.Д. вх. №17756/22.11.2018 г.,
молба до ЧСИ А.Р. от Н.Д., пълномощно от Н.Д., с което упълномощава адв. Д.С.
от ВАК, покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А.Р. вх. №17570/19.11.2018 г. до
Н.Д., извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2007 г. до 03.07.2013
г. за Н.Д..
По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е дала
заключение, че усвоената сума по силата на подписан Договор за кредит за текущо
потребление от 12.06.2007г. от кредитополучателя Н.Т.Д. е в размер на 5 000,00
лева.
Кредитът
е усвоен в пълен размер, като сумите, които са постъпвали за погасяване на
задължението, са покривали лихви и главница за съответната вноска. Цялото
задължение е падежирано на 27.03.2013г., според чл. 19.2 от Общите условия на
банката. Кредитът с отпуснат по програма „ДСК Престиж“. Според експертизата, задължението,
осчетоводено от банката е дължима главница - 3 030,06 лв.; лихва за просрочие
до 26.03.2013г.- 359,76 лв., включително такса закъснение от 29.11.2012г. до
26.03.2013г. (датата преди подаването на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК); неплатени такси- 50,00 лв.; такса обслужване -
60,00 лева и разходи при изискуем кредит, съгласно условия по кредитна програма
„ДСК Престиж", на обща стойност - 10,00 лв.
Експертизата
е направила изчисления по приложения по делото погасителен план, от които се
установява, че дължима главница е 2 854,37лв.;
лихва за просрочие от
27.08.2012г. до 26.03.2013г. - 293,32 лев; неплатени такси- 60,00 лв.
Установено е, че е постъпила сума в повече в размер на 326,01 лв. След приспадане на тази сума, дължима
главница е в размер на 2 630,78 лв.; лихва за просрочие от 27.01.2012г. до
26.03.2013г. вкл.- 75,24 лв., а неплатените такси в размер на 60,00 лв.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
На
12.06.2007г. в гр. Шумен, между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.Т.Д., с подписан Договор за
кредит за текущо потребление, в размер на 5 000,00 лв. Срокът за издължаване на
кредита е 120 месеца, без гратисен период, с падежната дата 27-мо число на
месеца, при променлив лихвен %, който към момента на подписване на договора с
7,45 %. Кредитът се е усвоил еднократно
в пълен размер, чрез разплащателна
сметка, с титуляр Н.Т.Д. и се погасявал, чрез същата разплащателна сметка,
съгласно погасителен план подписан от страните при сключване на договора. На
12.06.2007г. с подписан и Договор за залог върху вземания но трудово
правоотношение с цел, да бъде обезпечено цялото вземане но Договор за кредит за
текущо потребление от същата дата.
Длъжникът
погасявал кредита периодично, до 24.08.2012г., когато е последната постъпила
сума. До тази дата внесъл 62 броя падежни вноски, като от тях 22 били със
закъснение. Съгласно Общите условия на банката за предоставяне на кредити за
текущо потребление, при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започва да
се олихвява с договорения лихвен %, увеличен с 10-процентни пункта. Банката
осчетоводила предсрочната изискуемост на 27.03.2013г. Обшият размер на
постъпилите суми от кредитополучателя била 4 273,77 лв., а дължимият остатък за
главница бил 3030,06 лв. През периода на кредита, имало няколко промени на
лихвения процент, като от 7,45 % той се променя на 7.95%, следват още промени
до 11,45%. По делото се установява, че длъжникът е подписал само един погасителен план при сключване на договора,
при лихвен процент - 7,45.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, всестранно и компетентно дадено, се
установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по сключения договор за
кредит за текущо потребление, като е предоставил сумата от 5000,00 лв. на
кредитополучателя. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на
ответника. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, след като плащането
на суми за погасяване на кредита е
преустановено от кредитополучателя. Размерът на закупения дълг на длъжника по
договора за цесия от 03.07.2013 г. е по пера както е осчетоводен от банката.
Кредитодателят е изпълнил точно и в срок
задълженията си, което е видно от приетите по делото доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
В
началото съдът намира за основателно да обсъди допустимостта на предявените
искове, предвид направените възражения от ответника. Предявеният иск е с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно
легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В
тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че
дружеството е изпълнило задълженията, длъжникът е получил парите по кредита и
не е погасил дълга си. Също така, налице ли са предпоставки по договора за
отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното
вземане.
Исковете са предявени по реда
на чл. 415 от ГПК от ищеца в качеството му на цедент, каквато правна възможност
съществува с оглед приетото в т.10б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Предвид гореизложеното са налице
процесуалните предпоставки за допустимост на исковата претенция предвид, т. 10а
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК.
За
да се уважи предявения иск дружеството –
ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента –
наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч.
и възражението му за изтекла погасителна давност, както и възраженията си за
липса на основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и
недействителност на договора за цесия и възраженията, касаещи липса на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно, че
отпуснатият кредит от 5000,00 лева е бил усвоен изцяло от кредитополучателя, а
договорът е обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение. От
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че последното извършено плащане е
станало на 24.08.2012г.
Към
27.03.2013 г., датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК са били налице условията по чл. 19, т.2
от ОУ за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, т.к. посочената
договореност предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. Основанието на предявения иск е автоматична предсрочна
изискуемост, настъпваща без отправяне на известие от кредитора до длъжника.
Договореностите от общите условия обаче, противоречат на приетото Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18 от
същото ВКС приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова
обявяване не е направено преди завеждане на заповедното производство, за което
не се спори и между страните. Подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не може да се счита за надлежен акт по обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника, тъй като не се изпраща препис от заявлението, поради
което банката не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК,
респективно не са налице предпоставките за установяване на изискуемост на
вземането.
Не
следва да се приеме също, че изискуемостта е обявена със самата искова молба,
доколкото според тълкувателното решение правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, т.е. във всички случаи, за да се приеме, че
установителният иск е основателен в посочената хипотеза, според установилата се
съдебна практика, изискуемостта трябва да е обявена преди образуването на
заповедното производство. Тъй като кредиторът не е обявил писмено на
кредитополучателя, че кредитът става предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, искът по чл. 422, ал.1 от ГПК, съобразно
посоченото тълкувателно решение се явява неоснователен.
С
оглед гореизложеното следва да бъде разгледан и евентуално предявения осъдителен
иск.
На
първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса
на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения
от него договор за паричен заем, обезпечен с поръчителство. Съгласно приетото
по делото, като доказателство пълномощно ищецът е бил надлежно упълномощен да
връчва съобщения до длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се
приеме, че е налице уведомление,
приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на
препис от исковата молба. Иначе казано, предсрочната изискуемост на
кредита е била обявена с настоящата
искова молба, получена от ответника, която показва един дълг от негова страна
към ищеца цесионер. От представените
Договор за покупко-продажба на вземания от 03.07.2013 г. между „Банка ДСК” ЕАД
и „ОТП Факторинг България” ЕООД.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол
към Договора за цесия относно процесното вземане, Потвърждение от „Банка ДСК”
ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕООД за прехвърлянето на вземанията съгласно
Договор за покупко-продажба на вземания, безспорно се установява редовното
прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК” ЕАД към настоящия ищец. Предвид чл.
99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня,
когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като
съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Предвид
установилата се трайна съдебна практика съобщаването за сключен договор за
цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени
съответните документи. В случая към исковата молба, са приложени както
договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и
пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. Така изискването на чл. 99,
ал.4 от ЗЗД е спазено. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед хипотезата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквито твърдения не
са направено в настоящото производство и
съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. Не са налице и
останалите сочени от ответника основания за недействителност на договора за
цесия, тъй като в него е посочена, както цената му, така и предмета, в който е
включено и вземането по процесния
договор за кредит, вкл. и оспорването, че лицето, подписало пълномощното от
името на цедента е починало.
Съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба и
упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредит в съответният размер е станало изискуемо.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
Законодателят
е предвидил в чл. 114 от ЗЗД, че давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Ответникът претендира погасителна давност, без да конкретизира
становището си.
Налице
е практика на ВКС, която следва да бъде съобразена, а именно Решение № 261 от
12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и Решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК. В тези решения се
приема, че при договор за банков кредит, който по същество е договор за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от
ЗЗД …“. Към тази практика, следва да бъдат отнесена и по-новата такава, а
именно определение № 35 от 15.01.2016 г.
по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, постановена по жалба срещу Решение
от 07.05.2014г. по в. т. дело № 86/2014г. на Окръжен съд - Шумен. В това определение ВКС приема, че „…от
мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011
г., ОСГК, във връзка с определяне белезите на периодичното плащане се извежда
отговор и на въпроса кога плащането представлява самостоятелна престация и кога
частично изпълнение. Поради това като е приел, че разсроченото погасяване на
общото задължение за връщане на потребителския кредит на отделни части не
трансформира договора за кредит в договор с периодични плащания на отделни
самостоятелни задължения, съдебният състав /на Окръжен съд - Шумен/ не се е
отклонил от постоянната практика на ВКС…“.
Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По делото е установено, че по договора не е
налице предсрочна изискуемост, което обосновава извода, че намира приложение
чл.84, ал.1 от ЗЗД. Касае се за
изискуеми вземания, които не са платени до датата на падежа, а именно 12.05.2017г.
Ето защо, съдът счита по същество за неоснователно направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на цедираното вземане и съответно
обуславя недействителност на възражението за погасяване на задължението за
главница. За това, съдът приема исковата претенция по същество за основателна.
Относно размера на дължимата главница, съдът кредитира заключението на съдебно
счетоводната експертиза в частта, че към датата на подаване на исковата молба в
съда - 27.12.2018г., дължимата главница е в размер на 2 630,78 лв., изчислена
като разлика между договорена главница 5 000,00 лв. и платената главница - 2
369.22лв.
По отношение на претенцията за договорна лихва, периодът, за който
се претендира попада в тригодишния период преди подаване на исковата молба,
поради което съдът приема, че същата не е погасена по давност. Относно размера,
съдът кредитира заключението на съдебно счетоводната експертиза в частта, че
към датата на подаване на исковата молба в съда - 27.12.2018г., дължимата лихва
е 50,96 лв.
По
отношение на наказателната лихва, съдът също
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза по изложените по-горе
съображения, като размерът на начислената наказателна лихва за периода
от 27.12.2015г. до 12.05.2017г. върху забавените вноски по главницата е 224,72
лева.
Съдът
не споделя по принцип становището изразеното по същество, че ответникът, който
се явява неизправна страна по договора не следва да връща взетите от него в
заем парични средства. Независимо от видът на исковата претенция, всеки
дееспособен длъжник следва да върне дължимата от него парична сума, която е
получил непосредствено и лично.
Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона.
Относно
разноските.
Съгласно
т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство. С оглед отхвърлянето на установителната
претенция на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Относно
исканията от страните за разноски по настоящото дело, съдът намира, че са
своевременно предявени.
Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане по осъдителната претенция, разноски се дължат на страните с оглед
уважената част от иска. Направено е съответно искане, представени са и
доказателства за сторени такива. В случая на ищеца следва да се присъди сумата
в размер на 582,97 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от
ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за
отхвърлената част от исковете в размер на 35,10 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че Н.Т.Д., с ЕГН:**********,
адрес: *** дължи на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гp. София 1000, район
„Оборище”, бул. “***, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.К., чрез пълномощника си М.В. - в качеството на цесионер
по договор с „Банка ДСК” ЕАД гр. София сумата от 3030.06 лева (три хиляди
и тридесети лева и шест стотинки)
– главница, за погасяване на задължение
за връщане на кредит по Договор за кредит
от 12.06.2007 г., 469.76 лева
(четиристотин шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) – лихва за просрочие, включително
такса закъснение от 29.11.2012 г. до 26.03.2013 г. и законна лихва от 27.03.2013 г. до изплащане на
вземането, както и разходите по заповедното и тези в съдебното производство,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Н.Т.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гp. София 1000, район
„Оборище”, бул. “***, представлявано от И.Г.Д.-М. - и Е.К.
- , чрез пълномощника си М.В. - в качеството на цесионер
по договор с „Банка ДСК” ЕАД гр. София сумата от 2
630,78 лв., дължима и невърната главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 12.06. 2007 г.., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.12.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2686,82
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.Т.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гp. София 1000, район
„Оборище”, бул. “***, представлявано от И.Г.Д.-М. - и Е.К.
- , чрез пълномощника си М.В. - в качеството на цесионер
по договор с „Банка ДСК” ЕАД гр. София сумата от 50,96 лева, неплатена
договорна лихва, за периода от 27.12.2015г. до 12.05.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 57,02 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.Т.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гp. София 1000, район
„Оборище”, бул. “***, представлявано от И.Г.Д.-М. - и Е.К.
- , чрез пълномощника си М.В. - в качеството на цесионер
по договор с „Банка ДСК” ЕАД гр. София сумата от 224,72 лева - начислената
наказателна лихва за периода от 27.12.2015г. до 12.05.2017г. върху забавените
вноски по главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 233,10 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.Т.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гp. София 1000, район
„Оборище”, бул. “***, представлявано от И.Г.Д.-М. - и Е.К.
- , чрез пълномощника си М.В. – , направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 582,97 лв. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гp. София 1000, район „Оборище”, бул. “***, представлявано от И.Г.Д.-М.
- и Е.К. - , чрез пълномощника си М.В. –
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 35,10 лева на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№858/2013г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: