Р Е Ш Е Н И Е

809/8.8.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 754 по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р.Д.Л., с ЕГН **********,***Никола Вапцаров” № 46 срещу Й.К.Й., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

С ответникът сключили граждански брак на 16.03.2017 г. за което е съставено Удостоверение за сключен граждански брак № 1700000081 на Община Хасково. От бракът си имали родено едно дете – Д.Й.К., родена на *** г. в гp. Хасково. Преди сключване на гражданския брак страните живяли в ***. След това ответникът заминал за Англия, а ищцата живяла в с. Тимарево, обл. Шумен. Ответникът си дошъл за сключването на гражданския брак, след което отново заминал за Англия. Ответникът не се обаждал на съпругата си и не се е интересувал от детето. Не изпращал пари за издръжка. По време на брака страните не са придобивали недвижими имоти. Ищцата твърди, че бракът е изпразнен от своето съдържание и съществува само формално. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника. Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Й.К., родена на *** г., с режим на лични контакти с детето всяка първа събота от месеца от 10 часа до 12 часа в присъствие на майката.

Моли ответникът да бъде осъден да заплаша ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира издръжка за минало време в размер на сумата от 1 800,00 лв. издръжка за период от една година по 150,00 лв. месечно, считано от 07.03.2018 г. Претендира разноски.

Ответната страна в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, чрез процесуален представител, с който се оспорват предявените искове, по основание и размер, както и фактическите твърдения на ищцата. По отношение на родителските права, сочи, че в интерес на детето с оглед ниската му възраст е да бъдат предоставени на майката, след като бъде взет предвид социалния доклад. По отношение на претендираните издръжки, счита, че исковата претенция за заплащане на издръжка от бащата в размер на 200 лв. е неоснователно. Твърди, че за минал период, бащата е предоставил 800,00 лева, за това искът за издръжка за минало време е частично основателен.

Ищецът, в открито съдебно заседание, лично и чрез представителя си, поддържа исковата молба. Повтаря фактите от същата. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на ответника. Иска да се предоставят упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, да бъде осъден ответника да заплаща издръжка в размер, който е посочен в исковата молба, тъй като не е безработен, реализира доходи в Западна Европа.

Ответникът, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва предявените искове. Признава, че брачната връзка между страните е изчерпана, като в този смисъл не се противопоставя на прекратяването на брака между тях. Твърди, че ищцата в исковата молба не е напривала искане за произнасяне за вината. По отношение на родителските права, сочи, че в интерес на малолетното дете е родителските права да бъдат предоставени на майката, като за адрес на детето да се счита адреса, на който живее майката. По отношение режима на лични контакти с бащата, предлага по-разширен режим. По отношение на издръжката, която се дължи, сочи исканата за завишена, тъй като ответникът е декларирал доход размер на 600,00 лева. Твърди, че са предоставени 800,00 лева на ищцата от родителите на ответника, което е част от издръжката за минало време.

Съдът е събрал като относими по делото представените писмени доказателства: ксерокопие на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №0267/22.03.2017 г. от Община – Хасково, пълномощно и оригинал на удостоверение за сключен граждански брак от 16.03.2017 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0081/16.03.2017 г. от Община – Хасково; социален доклад изх. №ПР/Д-Н-В/25-002/17.06.2019 г. на АСП ДСП – Венец и писмо изх. №ДП/Д-СТ/715-001/17.06.2019 г. от АСП ДСП – Стара Загора.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, водени от ищцовата страна: Е.Г.И. и Л.К.К..

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна, за което не се спори между страните:

Страните сключили граждански брак на 16.03.2017 г. за което е съставено Удостоверение за сключен граждански брак № 1700000081 на Община Хасково. От бракът си имали родено едно дете - Д.Й.К., родена на *** г. в гp. Хасково. Преди сключване на гражданския брак страните живяли в с. Малка Верея, обл. Стара Загора. След това ответникът заминал за Англия, а ищцата живяла в с. Тимарево, обл. Шумен. Ответникът си дошъл за сключването на гражданския брак, след което отново заминал за Англия. След това, ответникът не се обаждал на съпругата си и не се е интересувал от детето. Ответникът изпращал пари за издръжка. По време на брака страните не са придобивали недвижими имоти. Страните не оспорват, че бракът е изпразнен от своето съдържание и съществува само формално.

В хода на делото е разпитана като водени от ищцовата страна: Е.Г.И. и Л.К.К., близки роднини на ищцата. Същите споделят своите впечатления от страните, които се покриват с посоченото в исковата молба.

Съдът не намира основание да не приеме и кредитира, тези показания, както и приобщеният социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Шумен.

СЪДЪТ, след като взе предвид установените фактически констатации, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, формира следните правни изводи:

Между страните няма спор относно следните обстоятелства, които са от значение за делото, че: бракът е дълбоко и непоправимо разстроен; фактическата раздяла е от около 2 години; семейното жилище не притежават; фамилното име на жената, преди и след брака е едно и също; упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да се предоставят майката.

По делото има спор по въпросите относно личните отношения на бащата с детето и размера на издръжката му.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установи липсата на фактическо съжителство, както и липса на контакти между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Отчитайки установеното изрично и категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството си, съдът заключава, че бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Съдът приема, че с поведението си именно ответникът допринесъл за разстройството на брачните отношения, поради което той следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. Същият напуснал семейството, след което не се интересувал от съпругата и детето си. Не предоставял дължимата издръжка, въпреки задълженията си като родител. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има ответника. В тази връзка, съдът намира, че направеното възражение от страна на ответника, в частта за вината е неоснователно.

По отношение на въпросите относно упражняването на родителските права, а от там местоживеенето на детето и личните отношения с него, съдът формира мнение, че в интерес на детето е, към настоящият момент да се отглежда в семейната среда на майката, за което не се спори. Потребностите на детето от внимание, уважение и обич се задоволяват от майката и от нейния разширен семеен кръг. От друга страна, се установяват по положителен начин твърденията на майката относно съществуващата възможност и добри условия за отглеждане на дете в ниска възраст – детето разполага с място за игра и отдих.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази на ответника, ако има такава. Детето А. е на пет години. Не са налице конкретни данни за сериозно влошено здравословно състояние. Родителите на детето живеят в различни населени места, в различни държави. От приложеният по делото социален доклад е видно, че контакти на детето с бащата от фактическата раздяла до настоящият момент не са провеждани.

Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран, към настоящият момент с възрастта на детето, в минимален обем, а именно: лични контакти на бащата с детето Д., всяка първа събота от месеца от 10 часа до 14 часа. С оглед установената до момента незаинтересованост на бащата, съдът е на мнение, че първоначалните контакти с детето, а именно до навършване на седем годишна възраст, следва да бъдат в присъствие на майката.

Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата, вкл. установяване на бащата трайно в Република България.

По отношение на предявените искове за издръжка във връзка с чл. 143 и чл.149 от СК, съдът приема следното:

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето е на 2 години и 5 месеца.

При определяне на размера на издръжката, съдът е задължен да определи размер на издръжката в съответствие с възможностите на родителите да дават такава. По делото не се установиха данни за трудовите доходи на бащата, освен посочените от него в декларация, но същият е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата. Не се установи в процеса той да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица.

Предвид изложеното, както и съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед нуждите му от издръжка, съдът намира, че за детето следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 386,00 лева. Съдът приема за критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка, средно на един член на семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ през 2019г., за календарната 2018г. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното относно ответника, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 155,00 лева, който размер е съобразен с възможностите му. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката. Съдът приема, че бащата на децата може да реализира доходи в размер на минималната работна заплата, която предвид утвърдената бюджетна рамка, считано от 01.01.2020г. е в размер на 610,00 лева. В този смисъл сумата от 155,00 лева е в почти минимален размер, предвид чл.142, ал.2 от СК. Исковата претенция по чл.143 от СК в останалата част до пълният й размер се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

Началният момент на дължимост на издръжката е 07.03.2019г., датата на завеждане на исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Предявени са искове за издръжка за минало време, по смисъла на чл.149 от СК, считано от 07.03.2018г. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще време. Но от това правило законодателят е допуснал едно изключение с разпоредбата на чл.149 от СК, според който издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. По делото е установено, че страните не живеят заедно от 2017г. Ищцата до март 2018г. е живяла при родителите на ответника. В хода на производството не се установиха доказателства, бащата да е изпращал парични средства за издръжка на детето. За наведените от процесуалният представител на ответника твърдения, че същият е предоставил, чрез родителите си 800,00 лева на ищцата, не бяха представени гласни или писмени доказателства. Ищцата не е длъжна да доказва нуждата на детето за този период, за това съдът приема, че претенцията за издръжка за минало време е основателна за периода от 07.03.2018г. до 07.03.2019г.

В конкретният случай, съдът е на мнение, че са налице два периода, които трябва да бъдат съобразени, а именно за календарната 2018г. и 2019г., които са свързани с минималната работна заплата, предвид чл.142, ал.2 от СК. За календарната 2018г., съдът приема, че необходимата за малолетното дете Д. месечна издръжка, която ответника е следвало да осигурява е била 130,00 лв., а за 2019г. – 140,00 лева, или общо за процесния период от преди завеждане на иска в размер на 1580,00 лева. Исковата претенция по чл.149 от СК в останалата част до пълният й размер се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

Тъй като вина за развода има ответника, то съгласно чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК разноските, направени от страните по делото, следва да останат в негова тежест.

Предвид изхода на спора и представените доказателства за извършените от разноски съдът намира, че следва да присъди на ищцата разноски в размер на 477,33 лв., съобразно уважената част от исковете. От страна ответника не са претендирани разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 223,20 лева, а за минало време в размер на 63,20 лева.

По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50,00 лв., вносима от страна на ответника, на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 16.03.2017г., с Акт № 1700000081 на Община Хасково между Р.Д.Л., с ЕГН **********,***Никола Вапцаров” № 46 срещу Й.К.Й., ЕГН ********** ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Й.К.Й., ЕГН **********.

КОНСТАТИРА, че предбрачното и брачното фамилно име на Р.Д.Л. е едно и също.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Й.К., родена на *** г. с EГН ********** на майката Р.Д.Л., с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.Й.К., родена на *** г. с EГН **********, при майката Р.Д.Л., с ЕГН **********,***Никола Вапцаров” № 46.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й.К.Й., ЕГН **********, с детето Д.Й.К., родена на *** г. с EГН **********, както следва: всяка първа събота от месеца от 10,00 до 14,00 часа, в присъствие на майката до навършване на седемгодишна възраст на детето.

ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.1 от СК да заплаща в полза на детето Д.Й.К., родена на *** г. с EГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Д.Л., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155,00 /сто и петдесет и пет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.03.2019г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ в останалата им част исковете предявени с исковата молба.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Й.К.Й., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Р.Д.Л., с ЕГН **********, като майка и законен представител на Д.Й.К., родена на *** г. с EГН ********** сумата от 1580,00 лв., представляваща дължима издръжка за периода от 07.03.2018г. до 07.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълният размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Р.Д.Л., с ЕГН ********** и Й.К.Й., ЕГН ********** не си дължат издръжка взаимно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за допускане на развода, държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 223,20 лева, разноски за особен представител в размер на 300,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН ********** да заплати на Р.Д.Л., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 628,00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: