Р Е Ш Е Н И Е

240/18.3.2019г. , град Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Шумен, девети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 760/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано по молба от И.С.А., против А.Ю.Ц., в която се твърди, че ответникът, с когото повече от четири години имали връзка, упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие. Последния такъв акт бил на 20.02.2019 г., когато ответникът силно афектиран отишъл на работното място на молителката, започнал да крещи, да блъска, да я души и заплашва. След инцидента молителката се прибрала у дома си, където ответникът отишъл и отново започнал да отправя заплахи към нея. Молителката твърди, че се страхува за своя живот. Прилага Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаване на Заповед за защита. Не претендира разноски.

От страна на ответника писмен отговор не е подаден.

В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично и с процесуални представители. Молителката поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН като конкретизира, че в деня на насилието и близо четири години преди това с ответника са имали връзка, но не са живели на семейни начала, не са живели в общо домакинство и нямали общи деца т. е. били в приятелски отношения, които тя намира за фактическо съжителство в смисъл, че не постоянно, но често са пребивавали повечето време в дома на молителката, като имали интимни контакти на семейни начала. Ответникът счита молбата, както за недопустима обосновано с твърдението за липса на фактическо съпружеско съжителство между страните, така и в условията на алтернативност - за неоснователна.

Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законовия срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защита се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 20.02.2019 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.

Относно допустимостта на производството съдът намира следното:

Страните не спорят, че са лица, които в продължение на близо пет години са се намирали в приятелски отношения, като всеки от двамата живее на различни адреси в гр. Шумен.

От събраните по делото доказателства се установява, че молителката живее в жилище на адрес: гр. Ш., ***, а ответникът има постоянен адрес и живее в жилището на родителите си на адрес: гр. Ш., ***.

От показанията на А. С.А. - сестра на молителката, които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че жилището, в което живее молителката е съсобствено между двете и до преди две години те са живяли заедно в него. През периода докато свидетелката живяла със молителката ответникът посещавал жилището периодично, когато някоя от двете била там. Свидетелката твърди, че през този период ответникът всяка вечер бил при сестра и в техния дом, но не разполагал със собствено място в жилището и не държал там лични вещи - четка за зъби. Не бил притежавал и все още не разполагал с ключ за жилището, но влизал в него като у дома си - без да чука, защото бил част от тяхното семейство. Намира, че тъй като молителката и ищеца имали намерение да имат общо дете, отношенията им били повече от приятелски.

От показанията на И.Г. П. – майка на ответника които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че познава и възприема молителката като приятелка на ответника, но не и като бъдеща снаха. Твърди, че след 20.02.2019 г., са се срещали два пъти – на 01.03. - в дома на свиделката и на 04.03. - на обяд в ресторант „Омуртагов мост“, както и че се чули по телефон на 08.03. и на 10.03.. По време на тези срещи молителката не била споделяла за проблеми с ответника.

Една от специфичните предпоставки за допустимост на молбата е същата да е подадено срещу надлежен ответник, по смисъла на разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, съгласно която защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие извършено от изчерпателно изброените в т. от 1 до т. 10 лица. В т. 2 от посочената законова разпоредба е предвидена защита от лице, с което пострадалото лице се намира или се е намирало във фактическо съпружеско съжителство. Фактическото съпружеско съжителство от една страна предполага наличие на „Фактическо семейство“ - това е хипотеза на фактическо съжителство между мъж и жена, без брак, което може да има за последица и фактическо отглеждане на дете от партньор на родител или от друго лице без възлагане по определения ред. Тази дефиниция се съдържа и в § 1 ДР на Закона за влизане, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, в сила от 01.01.2007 г., съгласно която Семейството на гражданин на Европейския съюз е лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на ЕС, низходящ на гражданин на ЕС, който не е български гражданин и не е навършил двадесет и една година или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга, възходящ, който е на издръжка на гражданина на ЕС или на съпруга”. От друга страна съжителството предполага живеене в общо домакинство. Понятието „Домакинство“ отдава правно значение на съвместното съжителство на свързани или не със семейно - правни връзки лица „под един покрив“, в едно жилище и на наличието на общ бюджет в ежедневието - § т. 4 ЗУЕС. В процесния случай отношенията между страните конкретизирани от самата молителка като приятелски, но не и семейни и не в общо домакинство налагат извод за липса на процесуална легитимация на ответника да отговаря по ЗЗДН за действия срещу молителката на 20.02.2019 г., което е основание за прекратяване на производството, на основание чл. 3 ЗЗДН вр. чл. 130 ГПК.

Относно разноските по делото:

При този изход на делото в тежест на молителката следва да бъдат възложени претендираните от ответника разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение, както и за плащане, по сметка на ШРС, дължимата държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК.

Мотивиран от горното, Шуменски районен съд.

Р Е Ш И:

Прекратява производството образувано по молба от И.С.А., с ЕГН: **********,*** срещу А.Ю.Ц., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, като недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на ответника, на основание чл. 3 ЗЗДН вр. чл. 130 ГПК.

Осъжда И.С.А., с ЕГН: **********,***, да плати държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева по сметка на ШРС, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН

Осъжда И.С.А., с ЕГН: **********,***, да плати на А.Ю.Ц., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, разноски по производството в размер на 500 лв. (петстотин лева), за платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок пред ШОС, считано от днес, на основание чл. 274 и сл. ГПК.

Районен съдия: