Р
Е Ш Е
Н И Е
533/31.5.2019г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. №762 по описа за 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.143 и сл. от КТ, във вр. с чл.262 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, излага, че бил в
трудови правоотношения с ответника „ТЕЛЕПОЛ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „У.” № 13, представлявано от В.В.В., като заемал длъжността „Охранител“, с място на
работа- Обектова сигурност- Шумен- Кабиюк Гората. Първоначално ищецът работел
на пълно работно време- осем часа, по график с нощен труд. В последствие
работодателят променил мястото на работа и ищецът бил изпратен като охрана на
Строителен обект „Практикер“, гр. Шумен. Сочи се в молбата, че от 01.04.2017 г.
до 30.09.2017 г. ищецът, на новия обект, полагал само нощен труд и ответникът
многократно му бил обещавал, че ще му бъде издадена нова заповед, както и ще му
бъдат заплатени часовете за положения от него нощен и извънреден труд. Горното
не се случило и на 04.12.2017 г. му била връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради завършване на определената работа. Ищецът
счита, че ответникът му дължи заплащане на суми за положения от него извънреден
и нощен труд, както и възнаграждение за положения от него труд през официалните
празници. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 198,00 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
положен нощен труд - 702 часа, за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017
г.; 153,54 лв. – допълнителни
трудови възнаграждения за работа през официалните празници за същия период и 2 322,54 лв. – трудови
възнаграждения за положен извънреден труд – 396 часа в часовете от 18.00 ч. до
22.00 ч. за периода от 01.04.2017г. до 19.10.2017г., 198 часа в часовете от
06.00 ч. до 08.00 ч., за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главните претенции, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендира и разноски. В хода на делото, предявените искове за
заплащане на сумите от 198,00 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за положен нощен труд - 702 часа, за периода от 01.04.2017
г. до 19.10.2017 г. и 153,54 лв. – допълнителни
трудови възнаграждения за работа през официалните празници за същия период, са оттеглени и
производството по същите е прекратено, на основание чл.232 от ГПК. Също в хода
на делото е допуснато изменение на иска за заплащане на възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд, като размерът на иска е увеличен и същият се
счита предявен за сума от 2 346.00 лева, представляваща незаплатени
трудови възнаграждения за 400.00 часа положен от ищеца извънреден труд, в
часовете от 18.00 до 22.00 часа, за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г.,
и за 200.00 часа положен извънреден труд в часовете от 6.00 часа до 8.00 часа,
за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г.
Ответникът, в законоустановения
едномесечен срок, депозира отговор, в който изразява аргументи за
неоснователност на исковете. Претендира разноски. Заявява, че всички дължими суми на
ищеца по съществувалото между страните трудово правоотношение са му изплатени.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, действащо през процесния период,
като последната изпълнявана от ищеца длъжност е „Охрана“, с място на работа Строителен обект „Практикер“, гр. Шумен. Няма спор, че със
Заповед №461/04.12.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено, поради
завършване на определената работа. Ищецът излага твърдения, че е полагал
извънреден труд в часовете от 18.00 до 22.00 часа и от 6.00 часа до 8.00 часа,
като за доказване на твърденията си ангажира писмени доказателства- частно
заверени преписи от графици на обект 99493 „Строителен обект Практикер“, които
графици се отнасят за периода от месец април 2017 г. до месец септември 2017 г.
Графиците са утвърдени от служител на ответника Г. Петков. От същите документи
е видно, че за сочения период на ищеца е определено да работи нощна смяна, с работно
време за тази смяна- 12 часа. Ответникът също представи графици за работно
време на работниците за същия обект и период, от които е видно, че е предвидено
работниците, на които е определено да работят нощна смяна, включително и ищеца,
реално да отработят осем часа, с начало на нощната смяна 22.00 часа. Ответникът
изложи твърдения, че представените от ищеца графици са предварителни, т.е. са
съставени преди да започне изпълняването на работата и се изготвят с оглед
нормативни изисквания, като не отчитат действителното отработено време на
работниците. Видно от представения по делото частно заверен препис от Заповед
№19/04.04.2017 г., се установи, че работодателят на ищеца е определил
продължителност и край на работното време касателно обекта, на който е полагал
труд ищеца, както следва: начало на нощна смяна 22.00 часа и край на нощна
смяна 06.00 часа, с две почивки по 15 минути по преценка на служителя в рамките
на работното време. От представения по делото частно заверен препис от
длъжностна характеристика на длъжността „Експерт сигурност“ при ответното
дружество, се установи, че едно от задълженията на лицето Г.П., подписал
графиците, представени от ищеца, е да изготвя проформа графици на обектите за
периода на охрана. От приложения по делото официално заверен препис от
длъжностна характеристика на длъжността „Експерт, управление на човешките
ресурси“, се установи, че лицето Р. С., което е утвърдило представените от
ответника графици на дежурства на работниците на процесния обект, има за
задължение да утвърждава промените и окончателните поименни графици на
охранителния състав и работещите при сумирано изчисляване на работното време. По
делото са изслушани лицата Г.П. и Р. С.,
които заявиха, че естеството на работата и законовите разпоредби изискват преди
да се започне работа от охранителите на даден обект да се изготвят
предварителни графици, които търпели промени, с оглед естеството на работата.
Свидетелят С. заяви, че на процесния строителен обект е имало фиксирано работно
време от 22.00 часа до 06.00 часа, през което е работел дежурен охранител, а от
момента, в който работниците от строителния обект напуснат последния до 22.00
часа охраната се извършвала от началниците на охрани- „Доколкото имам спомен,
когато приключи строителната дейност, на самата площадка отива охрана и оттам
нататък в 22.00 часа фиксираме работното време и започва дежурен охранител по
график да го охранява. Преди това се охранява от началниците на охрани, защото
няма как да фиксираме работно време преди това, защото не знаем кога ще
преустановят строителните дейности за деня.“, са изявления на разпитания
свидетел С.. Подобни са и изявленията на другия, разпитан по искане на ответника
свидетел П., който изрично заяви, че е едно от лицата, което е охранявало
обекта до започване на редовната, дежурна смяна на охраната. Съдът, въпреки че
свидетелите са служители при ответното дружество, дава вяра на гласните
доказателства, тъй като показанията и на двамата свидетели са ясни, конкретни,
взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна изцяло кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. По делото са изслушани и свидетели в
полза на ищеца. От техните показания се установи, че ищецът през процесния
период е виждан на обекта през нощта и сутринта, както и, че е виждан понякога
на строителния обект, когато строителните работници са напускали обекта. По
делото е изслушана и ССЕ, по която ВЛ дава категорично заключение, че няма
неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за положен от него извънреден труд.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормата на чл.150 от КТ предвижда заплащане на извънреден труд в
увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ. Предвид изложеното съдът стига до
извода, че предпоставките за заплащане на извънреден труд са следните: съществуване
на валидно трудово правоотношение, по което работникът престира работна сила
извън установеното за него работно време, със знанието и без
противопоставянето, или по разпореждане на работодателя; липса на заплащане на
положеният труд в законоустановения увеличен размер. В настоящият случай, с
оглед на събраните доказателства, съдът счита, че ищецът не проведе главно и
пълно доказване на твърдените от него факти, а именно, че през процесния период
е положил труд извън рамките на установеното работно време, който не му е
заплатен. Действително ищецът представи писмени доказателства, установяващи, че
е имало изготвени графици на работното време на охранителите на строителния
обект, но както се установи от горепосочените гласни и писмени доказателства,
които са във взаимна връзка и си кореспондират по между си, тези графици са
предварителни, изготвени от лице, което има единствено право и задължение да
изготвя само предварителни графици, а утвърждаването на окончателните, също
представени по делото е възложено на
други служители на дружеството. На следващо място, от събраните в полза на
ищеца гласни доказателства, не се установи по безспорен и категоричен начин, че
през целия процесен период ищецът е полагал извънреден труд по описания от него
начин. Изявленията на свидетелите са неясни, непълни, като от тях не може да се
направи категоричен извод кога /в кои часове точно е виждан ищецът на
строителната площадка/ за колко време и за какъв период. Първият свидетел
заяви, че от време на време са пиели кафе с ищеца, докато и двамата са били
нощна смяна, без конкретизация за часовете на соченото събитие, респективно
отделеното време за него. Действително съдебната практика допуска работниците и
служителите да претендират възнаграждение за положен от тях и незаплатен
извънреден труд, принципно забранен от закона, но основно задължение в процеса
на същите е да докажат този факт, а именно, че са положили такъв труд, с
всякакви доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, но както съдът
посочи по- горе в случая това не е сторено надлежно. Ето защо заключава, че
така предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на
ответника деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, в размер
на 990.00 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ТЕЛЕПОЛ” ЕООД,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „У.” № 13, представлявано от В.В.В., осъдителен иск, с правно основание чл.143 и сл.
от КТ, във
вр. с чл.262 от КТ, за заплащане на сума от 2 346.00 лева /две хиляди
триста четиридесет и шест лева/, представляваща незаплатени трудови
възнаграждения за 400.00 часа положен от ищеца извънреден труд, в часовете от
18.00 до 22.00 часа, за периода от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г., и за 200.00
часа положен извънреден труд в часовете от 6.00 часа до 8.00 часа, за периода
от 01.04.2017 г. до 19.10.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕПОЛ” ЕООД,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „У.” № 13, представлявано от В.В.В., сумата от 990.00 лева
/деветстотин и деветдесет лева/, представляваща
извършените от ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му- 04.06.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: