Р Е
Ш Е Н
И Е
739/25.7.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
втори юли 2019 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 765/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС.
Искова молба, от К.Г.К., ЕГН : **********,
с адрес *** срещу Р.И.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 31, ал. 1 от ЗС и цена от 119,95 лева главница.
Ищецът сочи, че с ответника били
съсобственици на АПАРТАМЕНТ №14 /четиринадесети/ находящ се на 5 /пети/ жилищен
етаж в сграда ЕЖБ – 7 /седем/, вх. 1 /едно/, построен върху държавна земя –
парцел І /първи/ в кв. 565 /петстотин шестдесет и пет/ по плана на ***, състоящ
се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения със застроена
площ на жилището от 102.12 кв. м. /сто и
две цяло и дванадесет десети квадратни метра/, заедно с избено помещение №14
/четиринадесет/ с площ от 3.14 кв. м. /три цяло и четиринадесет квадратни
метра/ и 2596/100 000 ид. ч. /две хиляди петстотин деветдесет и шест стохилядни
идеални части/ от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на
жилището: от изток - двор, от запад – двор, от север – жилище №13 /тринадесет/
и общо стълбище, от юг – двор, от горе VІ жилищен етаж; от долу – ІV жилищен
етаж при граници на избеното помещение: от изток – общ коридор, от запад – изба 13, от север – изба
15, от юг – двор, от горе – първи жилищен етаж и от долу – земя. Имотът се
ползвал изцяло от ответника, който отказвал да предостави достъп на ищеца, за
което му дължал обезщетение. То, по други водени между страните дела било
определено на 9,19 лева или 0,306 лева на ден, за собствените му 4/96 ид.ч.
Иска осъждане на ответника да му заплати
сумата от 119,95 лева обезщетение за ползата от която е лишен от съсобствения
имот, за периода 06.02.2018г. – 11.03.2019г.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът поддържа исковата си молба, а ответникът, въпреки съгласието си да плати исковата сума, иска отхвърляне на иска.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, а и
приложените писмени доказателства установяват, че са съсобственици на описания в
исковата молба недвижим имот. Според решение по ГД № 796/2008г., по описа на
ШОС ищцовата квота е 4/96 ид.ч.. С нотариална покана от 25.02.2016г. ищецът,
поискал уреждане отношенията във връзка с обезщетение за неползваната идеална
част. Такива искания са достигали до ответника и по няколко водени между
страните дела със същия предмет /ГД № 2209/2017г. и др./, където е определян
към съответния момент и размера на обезщетението. Имотът се ползвал от
ответника преимуществено, според обясненията му в тази насока.
Така приетото за установено, от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходимо да се установи, че страните в производството са били съсобственици на имота, за исковия период; че ответникът си е служили с имота, а ищца не, респективно първият си е служили повече, а вторият по малко съобразно дяловете си; лишеният от ползването съсобственик, в случая ищецът, да е отправили писмена покана до ползващият съсобственик. Посочените са на лице. Писмено поискване се съдържа както в приложената покана, така и в няколко водени между страните дела. От горното следва, че ищецът е отправил писмено поискване за заплащане на обезщетение, с което ответникът се е съгласил, и за исковия период, не е необходимо да отправя ново писмено искане. Така, Р № 783/08.04.2011г. по ГД № 1286/2009г., IVг.о на ВКС и Р № 154/10.06.2014г. по ГД № 428/2014г., I г.о. на ВКС. Неоснователно е и другото ответно възражение – ищецът можел да си ползва частта от имота. Признанието на неизгоден за ответника факти и размера на ищцовата идеална част, са достатъчни за съда да приеме, че той, ползва целия имот. Размерът на търсеното обезщетение е определен към един минал момент, съответен на пазарния наем за имота тогава. Съобразно пазарните условия, настоящия би бил по висок и на основание чл. 162 ГПК, съдът, определя размера на иска, заявения. Затова той, е основателен до предявения размер от 119,95 лева, в едно със законната лихва от предявяването му до окончателното плащане.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25 лева
разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 119,95 лева обезщетение за ползването на 4/96 ид.ч. от имот – АПАРТАМЕНТ №14 /четиринадесети/ находящ се на 5 /пети/ жилищен етаж в сграда ЕЖБ – 7 /седем/, вх. 1 /едно/, построен върху държавна земя – парцел І /първи/ в кв. 565 /петстотин шестдесет и пет/ по плана на ***, състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ на жилището от 102.12 кв. м. /сто и две цяло и дванадесет десети квадратни метра/, заедно с избено помещение №14 /четиринадесет/ с площ от 3.14 кв. м. /три цяло и четиринадесет квадратни метра/ и 2596/100 000 ид. ч. /две хиляди петстотин деветдесет и шест стохилядни идеални части/ от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на жилището: от изток - двор, от запад – двор, от север – жилище №13 /тринадесет/ и общо стълбище, от юг – двор, от горе VІ жилищен етаж; от долу – ІV жилищен етаж при граници на избеното помещение: от изток – общ коридор, от запад – изба 13, от север – изба 15, от юг – двор, от горе – първи жилищен етаж и от долу – земя, от което е лишен, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за периода 06.02.2018г. – 11.03.2019г., в едно със законната лихва върху главницата от 119,95 лева, от 11.03.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 25 лева,
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :