Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1064/7.11.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четвърти ноември 2019 година

в публично заседание, в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 769/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молба, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Искова молба от М.Х.З., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Н.Я.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 127 от СК. Излага, че с ответника живеели на съпружески начала, като по време на съжителството им се родило детето Г. Н. Й., ЕГН : **********. Двамата били във фактическа раздяла. Тя пребивавала в Англия, а ответникът живеел в България с детето, за което обаче, не полагал грижи. Считайки, че може да осигури подходящи грижи и възпитание на детето, претендира предоставяне упражняването на родителските права над него и определяне местоживеенето му при нея, определяне на мерки за лични отношения на детето с ответника, осъждането му да заплаща месечна издръжка, в размер от 140 лева, от предявяване на иска, разрешаване на въпросите за пътуването му извън страната и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск. Счита молбата допустима и неоснователна. Оспорва фактите на които се основава. Иска отхвърлянето ѝ, и предоставяне родителските права, определяне местоживеенето на детето при него, определяне мерки за лични отношения с майката и осъждането и да заплаща издръжка от 200 лева месечно.

В срока за отговор на насрещния иск, първоначалната ищца, заявява, че го счита неоснователен и иска отхвърлянето му. 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищцата лично и с представител, поддържа заявеното в исковата молбата, а ответникът, не се явява и не изпраща представител.

Така предявените искания са допустими, разгледани по същество са основателни заявените от ищцата, а предявените като насрещни от ответника са неоснователни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане, по акт за раждане № *** на Община Варна, страните са родители на малолетната Г., родена по време на съвместното им съжителство. Независимо от липсата на каквито и да е доказателства, за частта от твърденията на страните, съвпадащи с представените социални доклади, може да се приеме, че родителите на детето се разделили през 2013г.. До април 2014г. непосредствени грижи за детето полагала майката. След заминаването и за Англия, то, живеело и непосредствени грижи за него, без да е подпомагана, по никакъв начин от бащата, полагала баба му по бащина линия – Н. К.. Бащата, обитавал същото жилище, заедно с брат си/56г./, който страдал от психично заболяване. Не ограничавал контактите на майката с детето, когато е в България. Тя, живеела в гр. Колчестър, заедно със св. Г. Р., с когото нямали общи деца. Той, бил в добри отношения с детето, въпреки краткото време което прекарвал с него, а и то го приемало добре. От както пребивавала извън страната редовно изпращала средства за детето на баба му, но голяма част от тях, били вземани от бащата, включително и насилствено. Двамата родители работят по трудово правоотношение с възнаграждение от 1000 лева, бащата и 1500 паунда, майката. Имат родителски капацитет, жилищни условия и могат да задоволяват потребностите на детето с помощта на разширеното семейство, според социалните доклади на ДСП. Писмените доказателства и свидетелските показания, независимо от явната заинтересованост на св. Г. Р., сочат преимущество на ищцата по отношение комунално-битови условия и основно възможност и желание за полагане непосредствени грижи.

По отношение на социалната среда на детето се установи, че тя по настоящото му местоживеене се свежда до бабата по майчина линия, работодателката и, децата на последната и връстници от посещаваното учебно заведение. Безспорна е силната емоционална връзка между детето и майката, като, не е прекъсната тя и с бащата.

По отношение на непосредствените родителски грижи, показанията на разпитаните свидетели сочат, че те се полагат от бабата на детето, като баща му по никакъв начин, не присъства в ежедневието му – детето е винаги с баба си, на всяко от работните и места, страхува се от баща си, не прекарва никакво време с него, и той, няма отношение към развитието му, освен с последиците на поведението му, към майка му и брат му, срещу които упражнявал физическо и психическо насилие, често в присъствието на малолетната. Коментираните свидетелски показания се подкрепят от приетите неоспорени писмени доказателства /Р № 1113/17.12.2018г. по ГД № 3178/2018г., по описа на ШРС./ и процесуалното поведение на ответника.  

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

Преценявайки, че промяната в създаденото фактическо положение, ще има по-малко негативни последици за детето, от оставането в настоящата му среда, този състав счита, че в негов интерес е, да се определи местоживеенето му при майката, като и се предостави упражняването на родителските права, а на бащата се определи режим на лични контакти, съобразен с местоживеенето на малолетната извън страната. Предложеният се явява подходящ такъв, а именно 20 дни през лятото, между 01 юни и 30 август, всяка година, всяка четна година на Коледно – новогодишните празници, всяка нечетна година на Великденските празници, а когато детето пребивава в България, половината от времето на престой в страната, извън посочените периоди.

Местоживеенето на детето следва да се определи на адреса на майката – *** .

Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, трудно може да се определи, поради предстоящото му пребиваване извън страната, но съобразно искането, поне минимално определения следва да се поеме от бащата, а именно 140 лева. Така определения размер на издръжката се дължи от 11.03.2019г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска.

Описаната фактическа обстановка, посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая такова от бащата. Осъществяването на такива, заедно с майката, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес, а предвид определеното местоживеене, наложителни.

Поради изложеното настоящият състав счита че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания неограничен бъдещ период. Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения, е противно на основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие между родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес на непълнолетен да осъществи такива. Постановения режим на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от преценката за интереса, но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът на непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване, регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република България, има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право, регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на първото, няма да попречи на второто, а именно, неоползотворяването на постановения режим на лични контакти, не е пречка за обогатяване познанията на малолетната, чрез обучение, пребиваване, или дори само пътуване извън страната.

Тъй като при спорове като настоящия, съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите, да се разреши пътуване на малолетната в посочените в исковата молба страни, за период от 2 години.

В останалата и част молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, т. 2 от ГПК,  ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, държавна такса, върху определеният размер на издръжката в размер на 201,60 лева.

Разноски от първоначалната ищца, не са претендирани и при посочения изход на спора, такива между страните, не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н. Й., ЕГН : ********** на майката М.Х.З., ЕГН : **********, с адрес ***, ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Г. Н. Й., ЕГН : **********, при майката М.Х.З., ЕГН : **********,***, ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Н.Я.Й., ЕГН : ********** и малолетното дете Г. Н. Й., ЕГН : **********, както следва : 20 дни през лятото, между 01 юни и 30 август, всяка година; всяка четна година на Коледно – Новогодишните празници; всяка нечетна година на Великденските празници, а когато детето пребивава в България, половината от времето на престой в страната, извън посочените периоди.

ОСЪЖДА бащата Н.Я.Й., ЕГН : **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Г. Н. Й., ЕГН : **********, в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от 11.03.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, чрез майката М.Х.З., ЕГН : **********.

РАЗРЕШАВА на Г. Н. Й., ЕГН : **********, действаща, чрез своята майка и законен представител М.Х.З., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и Г. Н. Й., ЕГН : **********, придружавана от М.Х.З., ЕГН : **********, да пътува до и от ***, до Република България и обратно, неограничено, за срок от 2 години.

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата и част, за периода след края на 2021г., като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Я.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да му бъде предоставено упражняването на родителските права над детето Г. Н. Й., ЕГН : **********, да се определи местоживеенето ѝ на неговия адрес, да се осъди майката М.Х.З., ЕГН : **********, да заплаща, за нея, издръжка от 200 лева месечно и да и се определи режим на лични контакти с детето, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Я.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати, по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 201,60 лева, държавна такса, върху определения размер на издръжката.

Разноски между страните, не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: