Р Е
Ш Е Н
И Е
1118/20.11.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на осемнадесети
ноември 2019 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 775/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***
със седалище и адрес на управление – ***, срещу М.С.С., ЕГН : **********, с
адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1153 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника
за сумата от 1153 лева, представляваща 548,13 лева главница по договор за
потребителски кредит от 31.01.2017г.; 80,40 лева договорна лихва, 472,63 лева незаплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 51,84 лева лихва за забава. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение. Издадената заповед по ГД № 3016/2018г., била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване
за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му
заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител, подава отговор. Счита
иска допустим и неоснователен. Твърди недействителност на договора за
потребителски кредит и нищожност на договорните клаузи за споразумението за
допълнителни услуги.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично неоснователна, по следните
съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 31.01.2017г. ответникът и цедент на
ищцов цедент/„***“ ООД/, сключили договор за кредит № 593852183, според който на
първия била предоставена сумата от 700 лева. Уговорено било връщането ѝ, за
срок от 60 седмици, с падежни дати всеки четвъртък. Страните сключили и договор
за допълнителни услуги, по който ответникът следвало да заплаща възнаграждение
от 24,51 лева, на същите падежни дати и брой вноски. Така общото му задължение
по кредита и услугата „Кредит у дома“ възлизало на 1470,16 лева. Уведомленията
за двете прехвърляния на вземанията, не било връчено лично на ответника. По
делото е приложено само такова от настоящия ищец, за което бил упълномощен от
цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД договора за цесия между него и първоначалния
кредитор - „***“ ООД, бил сключен на 01.07.2017г., а този между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца на 30.01.2017г.. Според заключението на ССЕ извършени
били плащания в размер на 369 лева от ответника на първоначалния кредитор. Заявлението
по ЧГД № 3016/2018г. постъпило в ШРС на 23.10.2018г.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне
заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на
цесията на длъжника от първоначалния кредитор.
Посочените, не са налице, в настоящият
случай – Уговорките от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, касаещи дължимото възнаграждение по услугата „Кредит у дома“ са нищожни
поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и
заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския кредит, втората – чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да
нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е
придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните,
то, най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за
еквивалентност на престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор,
само поради размера си, е в противоречие и с двата, налагайки заплащане такова
за ползване на чужди средства надхвърлящо половината от ползваната сума – 597,08
и 700 лева. Както правилно посочва ищцовия представител съществува свобода на
договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е
ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право,
като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто
резултат би се стигнало при заплащане на уговореното възнаграждение/чл. 9 ЗЗД/.
ЗПК в чл. 10а, регламентира възможностите на кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата
изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая уговорените услуги са именно такава. Тоест
изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по
договор за кредит, да предостави парична сума. Отделно от това договора включва
две „услуги“, като в него, няма яснота какво е дължимото възнаграждение за
всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени, каквото е законовото
изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно за този състав да
приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон
за потребителския кредит, поради което и са нищожни.
Отделно от това по делото липсват
доказателства услугите да са предоставяни на ответника – получил е заемната
сума на адреса си и седмичните вноски са събирани от същия адрес от служители
на ищцовия цедент. По иск за изпълнение на задължение по двустранен договор,
кредиторът следва да установи, че е изпълнил задълженията си, за да е
основателна претенцията му.
Искът за сумата 472,63 лева
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“, е неоснователен и по друга
причина. От приложените договори за цесия, не се установява вземанията на
първоначалния кредитор „***“ ООД, по договор за допълнителни услуги,
включително за такса по услуга „Кредит у дома“, да са прехвърлени на ищеца. В
представения по делото описи – л. 13 и 85, не е посочена такса за допълнителна
услуга „Кредит у дома“.
Изложеното
налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен /такса за допълнителна
услуга „Кредит у дома“/, за сумата от 472,63 лева.
От останалите искове е основателен, само
този за главницата, но за сумата от 331
лева, в едно със законната лихва върху нея, от 23.10.2018г..
Иска за договорни лихви, не може да бъдат
уважени, предвид основателното ответно възражение за недействителност на
договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Договора, не съдържа
погасителен план, съответно, няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11
и 12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Поради това ищецът
може да получи само чистата стойност на кредита, в случая намалена с платените
от ответника суми /700лв – 369лв./.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 330,14 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 3016/2018г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете – част от извършени разноски в двете производства от 1150 лева, представляващи 200 лева държавна такса по предявените искове; 600 лева разноски за възнаграждение на особен представител и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 300 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***,
срещу М.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане, по Договор за
потребителски кредит № 593852183 от 31.01.2017г, в размер на 331 лева,
представляващи главница по договор за заем, в едно със законната лихва върху
главницата от 331 лева, считано от 23.10.2018г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу М.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80,40 лева договорна лихва, за периода 09.02.2017г. – 29.03.2018г., 472,63 лева представляваща такса за услуга „Кредит у дома“; 51,84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.03.2018г. до 17.10.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на“***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на
управление – ***, сумата от 330,14 лева, представляваща разноски в настоящото
производство и по ЧГД № 3016/2018г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: