Р Е Ш Е
Н И Е
1041/1.11.2019г.
Шуменският районен съд, в открито заседание, на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№803 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД,
както и съединени, в условията на евентуалност осъдителни искове, с правно
основание чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ, вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***,
считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от И.Г.Д.- М. и Е.К., излага, че със
съобщение по ч.гр.д. №1809/2013 г. по описа на ШРС, дружеството е уведомено от Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ за разпореждане на съда,
постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за подаване на установителен
иск срещу длъжника, ответник по настоящото дело Н.Т.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***. В молбата се излагат твърдения, че на 06.06.2007 г. между Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Н.Т.Д.,
ЕГН **********, като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума от 15 000
лева. Кредитът бил усвоен изцяло. Уговорени са падежна дата, лихвен процент и
годишен процент на разходите. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, с
падежна дата за издължаване на месечните вноски- 27- мо число на месеца. Поради
неизпълнение на задължението за погасяване на кредита, последният е станал
предсрочно изискуем. Банка ДСК“ ЕАД, на 27.06.2013 г., е подала в Районен съд Шумен
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
за което е образувано ч.гр.д. №1809/2013 г. по описа на РС Шумен. По това дело са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, в
качеството му на кредитополучател, за следните суми: 8703,65 лв.
- неплатена главница; 1165,96 лв. – лихва за просрочие, вкл. такса закъснение
за периода от 29.01.2013 г. до 26.06.2013 г., както и законна лихва за забава
върху главницата от 27.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, и
633, 48 лева- разноски. На 24.09.2013
г. /след снабдяване със заповедта и изпълнителния лист/ между заявителя по
ч.гр.д. №1809/2013 г. по описа на РС Шумен и ищецът е сключен договор за
покупко- продажба на вземания, по силата на който банката прехвърля на ищцовото
дружество вземанията по горепосочената заповед за изпълнение, ведно с всичките
му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Ищецът, въз основа
на изрично пълномощно от цедента, е изпратил уведомление до длъжника за
извършената цесия, което не било получено на декларирания от длъжника по
договора за кредит адрес. Отделно, ищецът заявява, уведомява ответника за
настъпилата цесия и с настоящата искова молба, към която са приложени всички
документи за цедиране на вземането. Ищецът бил инициирал и принудително
осъществяване на вземането си, като е образувано ИД№692/2016 г. по описа на ЧСИ
А. Р.. Крайният падеж на вземанията по договора е настъпил на 06.05.2017
г. Не е налице погасяване на задълженията, поради което и предвид постъпилото
от ответника възражение срещу заповедта, за ищеца, като цесионер възниквал
интерес от предявяване на настоящите искове. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 8703,65 лв. -
неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2007 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е
прехвърлено на ищцовото дружество; 1165,96 лв. – лихва за просрочие, вкл. такса
закъснение за периода от 29.01.2013 г. до 26.06.2013 г., както и законна лихва
за забава върху главницата от 27.06.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 912 от 01.07.2013 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1809/2013 г.
по описа на Районен съд - Шумен. Претендира и разноски. При условие, че
производството по установителните искове бъде прекратено, поради недопустимост
или исковете бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземанията по договора, ищецът предявява евентуални осъдителни искове, да се
осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 6368,37 лева - неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2007 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество, за периода от 03.01.2014 г. до 06.05.2017 г.; 150,61 лева –
незаплатена договорна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 06.05.2017 г. и
936,96 лева - наказателна лихва за периода от 03.01.2016г. до датата на
депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За
евентуално заявените си претенции ищецът сочи, че претендира посочените суми
въз основа на горепосочения договор за кредит, поради неплащане на задължението
на крайния падеж на договора- 06.05.2017 г.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез процесуалният си представител, представя писмен отговор, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете,
излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави възражения за
нищожност на договора за цесия, както и на отделни клаузи от договора за цесия
от 27.09.2013 г. Обективира и възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва
и истинността на представен от ищеца документ- уведомление, относно договор за
покупко-продажба на вземания, носещо дата на съставяне 18.10.2013 г., касателно
автентичността на същия.
С оглед
така направеното оспорване, съдът, на основание чл.194 от ГПК, е разпоредил да
се извърши проверка автентичността на договора досежно положения над графата
„Изпълнителен директор“ подпис.
По
отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе,
съобрази следното:
Във
връзка с представения от ищеца документ, а именно: уведомление, относно договор
за покупко-продажба на вземания, носещо дата на съставяне 18.10.2013 г. и при
оспорване истинността му, по отношение авторството на документа, касателно
положения над графата „Изпълнителен директор“ подпис на, съдът, с оглед
обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се
ползва от него, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така
оспорения документ, досежно проверка автентичността на документа, касателно
подписа, положен над графата „Изпълнителен директор“. Така оспореният документ представлява по
същността си частен диспозитивен документ и като такъв притежава т. нар.
формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК.
Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата
на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване истинността, /в настоящата
хипотеза автентичността/ на документа пада върху страната, която го представя,
в настоящия случай- ищецът. Съобразявайки се със събраните по делото писмени
доказателства и с изготвеното заключение по извършената СГЕ, според която
положеният в документа подпис срещу написаното „С уважение“ и подписите,
представени като сравнителен материал от изпълнителния директор на ищцовото
дружество И.Г.Д.- М. принадлежат на едно и също лице, заключава, че в случая не
е установена неистинността на оспорения документ. Напротив, ангажирани са
доказателства, даващи основание да се направи извод за истинност /автентичност/
на документа. Ето защо счита, че оспорването не е доказано и документа не
следва да се изключва от доказателствения материал по делото.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1809/2013 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника
Н.Т.Д., ЕГН **********, за следните суми: 8703,65 лв. - неплатена главница по
договор за кредит от 06.06.2007 г.; 1165,96 лв. – лихва за просрочие, вкл.
такса закъснение за периода от 29.01.2013 г. до 26.06.2013 г., както и законна
лихва за забава върху главницата от 27.06.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, и 633, 48 лева- разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът,
чрез процесуален представител е подал възражение срещу заповедта. Съдът е
уведомил заявителя за постъпилото възражение. По отношение на направеното от
ищеца възражение, че възражението по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника без
надлежно упълномощаване на сочещия се за негов пълномощник адвокат,
действително по делото се установи, че липсват надлежни доказателства за
процесуална представителна власт на адв. Д.С., представящ се за представител на
длъжника в заповедното производство, но предвид процесуалното поведение на
длъжника в настоящото производство и изричното му заявяване в открито съдебно
заседание, че е упълномощил адв. Д.С. за негов представител във всички
производства с негово участие, заключава, че е налице потвърждаване действията
на пълномощника /арг. от чл.42, ал.2 от ЗЗД/. Ето защо счита, че е налице
редовно подадено, в законопредвидения двуседмичен срок, възражение от длъжника.
При повторна
преценка допустимостта на исковете, съдът съобрази следното:
Безспорно в
случая ищецът обосновава активната си легитимация въз основа на настъпило, след
издаване на заповедта за изпълнение, частно правоприемство. Но заповедното
производство е инициирано от кредитор- банкова институция, въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводни книги, с което се
установява вземането на банката. Съгласно Решение №1/01.02.2017 г. на ВКС по
т.д.№3228/2015 г., II т.о., ТК,
когато заповедта за изпълнение е издадена на банка, на основание чл.417, т.2 от
ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма
качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В разглеждания казус ищецът, в качеството му на
цесионер по процесните вземания, няма качеството „банка“, поради което съдът
заключава, че същият не е надлежна страна по установителните искове по чл.422,
ал.1 от ГПК. Ето защо счита, че производството по предявените от ищеца срещу
ответника обективно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД е
недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
С оглед на обстоятелството, че съдът счита
главните искове за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация,
то следва да се произнесе и по евентуално заявените осъдителни претенции. В
случая ищецът предявява
осъдителни искове, евентуално съединени, спрямо установителните, с правно основание
чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ, вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с искане, при
условие, че се прекрати производството по главните искове като недопустимо, то да
се постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на
ищеца следните суми: 6368,37 лева - неплатена главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 06.06.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника,
което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество, за периода от
03.01.2014 г. до 06.05.2017 г.; 150,61 лева – незаплатена договорна лихва за
периода от 03.01.2016 г. до 06.05.2017 г. и 936,96 лева - наказателна лихва за
периода от 03.01.2016г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за кредит
за текущо потребление от 06.06.2007 г., Условия по кредитна програма „ДСК
Престиж“ и общи условия към договора/, се установи, че на 06.06.2007 г. между Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е
предоставила кредит на ответника в размер на 15 000.00 лева. В договора е
посочено, че кредитът се усвоява еднократно. Срокът на издължаване на кредита е
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорени са лихвен
процент по кредита и ГПР. Определена е падежна дата на месечните вноски- 27-то
число на месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, а именно начисляване на наказателна
лихва от 10 процентни пункта, имаща характер на санкция за неизпълнение на
задължението за своевременно погасяване на дълга. В общите условия е
предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на десет процентни пункта. Сочените факти и обстоятелства не
се оспорват от ответника. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял
плащанията по договора, като предвид спиране на плащанията е получил обаждане
от служители на Банка „ДСК“, с които са го уведомили, че предвид спиране на
плащанията, ще обявят кредита за предсрочно изискуем. От представеното по
делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че на 06.06.2007
г. по сметка в лева на „Банка ДСК“ с титуляр ответника е преведена сума в
размер на 15 000.00 лева, с основание „усвояване на кредит за текущо
потребление“. През целия период на договора по същия са постъпили суми общо в
размер на 13 234, 99 лева, от които банката е погасила 6 296, 35
лева- главница, 6 584, 02 лева- договорна лихва, 27, 74 лева-
санкционираща лихва върху главницата, 200.00 лева- такси и 126, 88 лева-
закъснителни такси. Вноските са внасяни със забава и не всяка вноска е била
достатъчна за погасяване на задължението по кредита. Съгласно счетоводните записвания в системата
на банката, въз основа на договореното при забава плащанията по договора,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 29.01.2013 г. Главницата и лихвата
са формирани въз основа на договора за кредит, а претендираните такси са
формирани въз основа на тарифата за таксите на банката. Последното плащане от
длъжника е извършено на 21.03.2013 г. и е било в размер на 299, 85 лева. ВЛ
дава заключение, че към датата на подаване на настоящата искова молба
/03.01.2019 г./ задължението на ответника по процесния договор за кредит е
следното: 8 703, 65 лева- главница; 995, 96 лева- наказателна лихва;
170.00 лева- такси; 633, 48 лева- разноски; законна лихва върху главницата,
начислена от Банка ДСК- 273, 76 лева и 4 663, 10 лева- законна лихва върху
главницата, начислена от ищеца; 556.00 лева- разноски по изпълнителното дело. След
издаване на заповедта за незабавно изпълнение, на 24.09.2013 г. между Банка ДСК
и ищеца е сключен Договор за покупко- продажба на вземания
/цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземането, предмет на
издадената по ч.гр.д.№ №1809/2013 г. по описа на ШРС, заповед за изпълнение. За
последния извод, съдът се съобрази и с представеното от ищеца писмено
доказателства- приемо- предавателен протокол от 18.10.2013 г., от който
безспорно се установява, че предмет на договора за цесия е и процесното
вземане, индивидуализирано по предмет /страни, срок, задължения/. Цедентът изрично
е потвърдил прехвърляне на вземанията по разглеждания договор за кредит /писмо,
изходящо от Банка ДСК до ищцовото дружество от 18.10.2013 г./. Видно от
представения по делото частно заверен препис от пълномощно от 18.10.2013 г.,
цедентът е упълномощил изрично ищеца, в качеството му на цесионер, да уведоми,
от името на банката, всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и
поръчители/ по вземанията, прехвърлени по силата на горепосочения договор за
цесия. Съдът счита направеното от ответника възражение, че с оглед смъртта на
законния представител на банката след датата на подписване на разглежданото
пълномощно, последното се прекратява, за неоснователно, тъй като фактът на
смъртта на физическото лице- представител на кредитора, не прекратява дадените
от юридическото лице пълномощия. По делото е представено уведомление относно
договор за покупко- продажба на вземания, но няма данни същото да е връчено на
ответника. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от
цедента, действащ чрез пълномощника си, уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е
настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
По отношение
направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, за да
се произнесе, съобрази следното: Видно от материалите, приложени по ч.гр.д. №1809/2013
г. по описа на ШРС, се установи, че заповедта е издадена по реда на чл.417, т.2
от ГПК, въз основа на документ- извлечение от сметка, като заявителят се
позовава на постигнати между страните уговорки относно настъпване предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Съгласно ТР№4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /т.18/, по силата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане
на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение
въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само
за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК. Когато според
представения документи изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал.3 от ГПК.
Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от ГПК установява
вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е
достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал.3 от
ГПК. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. В настоящото производство, първоначално
ответникът изрично заяви, че не е уведомяван за упражненото право на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в последствие в хода на делото
заяви, че от банката, по телефона го уведомили, че ще направят кредита
изискуем, ако не си плаща задълженията. Не се установи по безспорен и
категоричен начин кога е осъществено това предварително, преди упражняване на
самото право на банката, телефонно обаждане от служителите на банката. В това
отношение и изявленията на ответника са неясни и противоречиви. Но, с оглед
доказателствата по делото, съдът приема за безспорно установено, че преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, кредитополучателят
не е получавал писмено уведомление, че банката, поради възникване на
предвидените в договора обстоятелства, упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно чл.114, ал.1
от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В разглеждата хипотеза безспорно се установи, че към датата на
приключване на устните състезания срокът по договора е изтекъл на 06.06.2017 г.
от който ден са станали изискуеми вземанията по договора и към датата на
предявяване на настоящите искове законопредвидения петгодишен давностен срок не
е изтекъл. Ето защо заключава, че в случая не са налице материално правните
предпоставки за погасяване вземанията по давност и възражението на ответника е
неоснователно. Ответникът не оспори фактите относно сключения договор за
кредит, касателно договорените главни и акцесорни задължения, за последните,
включително и санкцията при спиране на плащанията по договора. Не оспори и
фактите относно усвояване на договорената сума и спиране на плащанията по
договора. Няма наведени твърдения за последващо изпълнение задълженията по
договора, нито ангажирани доказателства за плащане на задълженията, извършени
както към предишния кредитор, така и към приобретателят на вземането. Предвид
гореизложеното, съдът стига до извода, че осъдителните искове са основателни и
следва да се уважат.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от осъдителните искове и с оглед
прекратената част от производството, в общ размер на 292, 96 лева.
С оглед
направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
възнаграждение за процесуално представителство и предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
намалява адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответника
по делото на сума в размер на 1050.00 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят разноски съобразно прекратената част от
производството, в размер на 598, 14 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявените от „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено
без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано oт
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от И.Г.Д.- М. и Е.К., срещу Н.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД, да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по
процесните вземания, съществува парично вземане, както следва: 8703,65 лв.
/осем хиляди седемстотин и три лева и шестдесет и пет стотинки/- неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2007 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 1165,96 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и деветдесет и
шест стотинки/ – лихва за просрочие, вкл. такса закъснение за периода от
29.01.2013 г. до 26.06.2013 г., както и законна лихва за забава върху
главницата от 27.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 912 от 01.07.2013 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1809/2013 г. по описа на Районен
съд - Шумен, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“
ЕООД, ЕИК ***, считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския
регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г.Д.- М. и Е.К., /цесионер,
въз основа на сключен на 24.09.2013 г. с „Банка ДСК“ ЕАД договор за цесия/, следните
суми: 6368,37 лева /шест хиляди триста
шестдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/- неплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2007 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, за периода от 03.01.2014 г. до 06.05.2017 г.; 150,61 лева /сто и петдесет лева и шестдесет и една стотинки/–
незаплатена договорна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 06.05.2017 г. и 936,96 лева /деветстотин тридесет и шест
лева и деветдесет и шест стотинки/- наказателна лихва за периода от
03.01.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба-03.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
03.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 292, 96 лева /двеста деветдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите.
ОСЪЖДА „ОТП
Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано oт 15.11.2012 г.,
съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано
от И.Г.Д.- М. и Е.К., да заплати на Н.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 598, 14 лева /петстотин деветдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски съобразно прекратената част от
производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а в частта, в която производството е прекратено, поради
недопустимост- в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: